Коледни пости - Ден 11:
Първо поражение. Гордостта поразява душата и тялото.

В неделя ме бе обзело безумно вдъхновение за кулинарстване. Разочарована бях от постния кекс, който сама си изядох безславно ( виновна бе май предварително сварената тиква и кексът стана глетлив ). И реших, че трябва да се представя на ниво. А и нали щяхме да измолим Св. Екатерина да е блага с Бояна, която все още е изложена на варицела в яслата. Знам, че е хубаво да се изкара, когато е малко детето, но никога не пречи да се подсладим и да я изкара възможно най- леко.

И Св. Екатерина би трябвало да е много милостива, защото стана питка за чудо и приказ. Обещавам си следващия път да поработя върху дизайна и повечко, като знам какви шедьоври могат се правят.

Имахме салата от цвекло, червен лук, моркови и марулка, посипана с ленено семе и сусам, полята със лимонов сок и зехтин. Признавам че една малка ракийка я придружи за здраве. Знам, че постенето не върви с алкохол. Но знам също, че всичко е въпрос на мярка и съзнание. Една ракийка, ако е изпита с радост и за наздраве, не би навредила на постите. Проблем е злоупотребата, прекаляването с каквото и да е.

Което не беше лошо да запомня и за по- късно.

Направих и така любимите домашни кюфтенца за останалите с постна гарнитура за мен. Имахме и тази чудна питка с медец. Човек, колкото и да е сит, замирише ли му на топъл хляб – мигом забравя всичко. Така стана и с нас – половината питка беше унищожена за нула време заедно с една паница мед. Малките най- силно се представиха, но и аз наравно с тях. Увлечена от кулинарния успех, от миризмата на топъл хляб и гордостта от признанието в очите на децата, направо преядох. Брутално и крайно.

После топлият хляб ми причини подут стомах, спазми и тежест. Чувствах се ужасно. Цялата лекота, която изпитвах дотук се срина за един час. И за какво – за една пуста лакомия! Това е изцяло против смисъла на поста, това е всичко, на което той противостои. Просто не мога да ви опиша колко зле ми беше физически и душевно. Имах чувството, че съм предала нещо...



Което, естествено, изби и във физическо страдание. Какво да обяснявам после за смисълът на поста, след като аз така грубо го поругах, макар и с постна храна? Ракийката ми сега ми се струва толкова безобидна на фона на огромното количество хляб, който излапах...

Разбрах също така, че егото и гордостта, суетата и тщеславието – с тях трябва да се преборим през поста, а и не само. Колко е лесно да се подхлъзнем, колко измамни са те. В коварството си приемат примамливи форми – благодарността на децата от вкусния хляб, самият той – лъснал, изпечен, дъхав....Фуках се в социалната мрежа и получих и там признание, пак суета. Не съжалявам, че изпекох такава вкусна питка, съжалявам, че я възприех с толкова гордост и лакомия.

И така, имам чувството, че не съм и на крачка напред отпреди 10 дни...Огорчена съм сама от себе си и днес съм почти само на вода и за обяд довършвам салатката от вчера. Знам, че крайностите също не са удачни, но от днес ще съм много по- смирена. Днес няма да готвя нищо за лично наказание – ще ям ядки и плодове. И ще се разкайвам.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук