![]() |
|
![]() 2011-05-21 #14 ![]() Катя За съжаление ние жените сме ужасно прецакани в това отношение - на мъжете им е супер лесно.Не раждат ,не износват ,не напускат работа ,заради това , а освен това в повечето случаи само имат изисквания към нас - защо не съм се родила мъж А и тези подигравки на работното място само ,защото сме жени и само ,защото нямаме парче месо между краката са много унизителни и те карат да се чувстваш зле от факта ,че си жена2011-05-18 #13 ![]() Цвети но щом стана дума се сетих за едно изследване, според което, жената се справя успешно в бизнеса, все повече жени има на ръководни позиции, но шефските позиции са все още привилегия на мъжете. причината, това е интересното, че жените не проявяват кураж да кандидатстват за тях. ниското самочувствие и съмненията в собствените възможности ги спират по пътя към големия връх. 2011-05-18 #12 ![]() Цвети на мъже, които правят подобни забележки, отдавна не обръщам внимание, това показва ниска култура и как да кажа - не си струва труда. загърбването на женското и приемането на мъжките прийоми, особено в бизнес сферата, отдавна не работи. моят опит казва, че жената печели на работното място ( особено на ръководна позиция ) със стил, самообладание и работоспособност - което не са изцяло мъжки качества, ако има изобщо такива. но че го има по офисите тоз сексизъм - така е, важното е да не се поддаваш. 2011-05-17 #11 ![]() мери А какво и остава на жената в България,сексизма все още си го има у нас.Ако шефът е жена,направила е основателна забележка на подчинения си служител (мъж),половин час след това слушам подмятанията какво не и е достигнало нощес,та затова е заядлива.Глупаво и обидно е,възпитана съм да приемам хората не като полова принадлежност,и м/у другото мъжете са тези,които ми казват ,че правя капитална грешка.ВЕРОЯТНО,според мъжете отсъствието на топки ни прави непълноценни хора,тогава как да напредват жените,естествено,че като загърбват женското у себе си и приемат мъжките прийоми на действие. 2011-05-17 #10 ![]() Светлана Чамова По-важна от опозицията е позицията На на въпроса от заглавието на статията: Нуждаем ли се от равноправие, според мен все пак отговорът е - да. Само че повече в семеен план, май там повечето жени се чувстват неравноправни. Но не всички, не всички И няма как, само ние можем да раждаме деца с всичките му последствия, включително и откъсването от работа ![]() 2011-05-17 #8 ![]() Светлана Чамова Напълно съм съгласна, че проповядването на крайности е всъщност желание да се самоубедиш, вероятно повече даже е на подсъзнателно ниво. Вярно е и това, че има моменти в живота, когато едно или друго излиза на преден план - докато имаш малко дете, няма как да не ти е приоритет. А и единствено с работата си малко жени могат да са щастливи, в природата ни е да имаме нужда от порядъчна доза лично щастие - та най-добре е, когато се постига относителен баланс. Малко е напрегнато, но пък е интересно, особено ако и работата ти харесва. А и когато битът се поема еднакво от мъжа и от жената, и при сегашната домашна техника, не е толкова страшно. 2011-05-17 #7 ![]() Цвети ъфкорс, без съзнателен избор не може - единствения начин да си щастлив е да знаеш какво искаш, какво работи за теб, какво ти трябва, иначе не става нищо. ако искаш да си домакиня - бъди, времето може да се запълва с много неща, които носят по- голямо удоволетворение от нова плазма или пълна количка в супермаркет, огромен апартамент - благотворителност, ръкоделни неща и какво ли не. от друга страна работата ограбва най- ценното - времето. балансът е ясно, че трябва да бъде търсен, но съзнателно. 2011-05-17 #6 ![]() Инна Георгиева Всеки е щастлив от различни неща. Най-важното според мен обаче е да бъдем убедени, че това е щастието, което желаем, а не щастието, което си мислим, че желаем. Защото, често ставаме жертва на модели, работещи къде на подсъзнателно, къде на съзнателно ниво. Ако някой много проповядва крайностите на: само работата е важна - само домакинството е важно, според мен това е видим конфликт със себе си, нужда на гласност за да се самоубедиш ![]() 2011-05-17 #5 ![]() Цвети и аз агресия не съм срещала, честно казано ... истинските жени домакини са тези, дето мъжете им изкарват достатъчно и къде от глезлък, къде от удобство, никой не търси доходи от тях. другите са просто безработни, които, понеже не работят вършат всичко останало с полагаемата енергия - участват активно в живота на детската градина, например. и понеже децата наиситна отнемат много енергия - излиза така за околните, че се посвещават на семейството. и не търсят кариера. и както казва светла - от едно майчинство в друго е трудно да имаш кариера. в живота на всяка жена, вярвам в това, има момент, когато трябва да постави нещата на кантар. което на мъжете не им се налага. това е крайно неравноправно, но е непреодолимо. затова от тях се очаква поне разбиране да проявяват и да помагат според силите и времето си. което... ![]() 2011-05-17 #4 ![]() Светлана Чамова Ами например, да имаш много деца и да се посветиш на отглеждането им, което значи или дълго, или завинаги у дома, като алтернатива на това да си щастлив от работата си, например. Вероятно аз попадам на такива мнения, защитавани като единствено правилни ![]() Нищо лошо не казвам за такъв избор, важното е жената да се чувства удовлетворена от живота си. 2011-05-17 #3 ![]() Инна Георгиева Не съм комуникирала досега с жени - домакини, които агресивно да натрапват собствения си "модел". В какво например се състои натрапването, Светле? 2011-05-17 #2 ![]() Светлана Чамова Напълно съм съгласна, че равноправието е правото и възможността за избор. Само че забелязвам, това е мое лично мнение, и друга тенденция - доста агресивно натрапване на модела на жената-домакиня именно от такива жени. Реалността за по-голяма част от българките обаче е такава, че те нямат особен избор - или трябва да работят, за да се оформи някакъв приемлив семеен бюджет, или не работят, защото нямат възможност. И двата варианта опират до икономическа принуда. Изключенията са именно такива. 2011-05-17 #1 ![]() Ф.Х Честно писва ми! Работя наравно, прибирам се и продължавам да работя. Не, че толкова искам, а просто финансите в семейството не стигат. ![]() |
![]() ![]() ![]() „Каня те на среща... с родителите ми” - II
Ето и неписаният кодекс на бойните действия:
Остави те да говорят повече, но не оставяй неловки дупки...
![]() ![]() Колко да се разкриваме пред другите?
От това да бъдеш искрен и да си себе си по-хубаво няма. Голям плюс е и да умееш да споделяш онова, което...
![]() ![]() Комплименти, които нямат нищо общо с външния вид
Интелигентните хора правят комплименти, защото знаят, че това ще направи другия щастлив. Хората с добра...
![]() ![]() "Предпочитам с татко"
Ражда се детето и, по подразбиране, то става едва ли не неделима част от майка си. Дори бащата да участва...
![]() ![]() Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
Отношенията с другите са основна част от живота ни и източник както на приятни, така и често на неприятни...
![]() ![]() Мисия "Детски имунитет"
С края на лятото темата за подсилването на детския имунитет някак неусетно се настанява в разговорите...
![]() ![]() Чувството за вина като начин за манипулация
Манипулацията чрез насаждане на вина не е висш пилотаж, но определено се изискват познания и умения,...
![]() ![]() Как да даваме и да получаваме повече любов?
Мадона може би е била права – живеем в материален свят. Зададат ли се празници, втурваме се да купуваме...
![]() ![]() Сама, с дете, търси любов
За близо година около мен се разпаднаха три дългогодишни връзки. Които бяха обречени, уж, да продължат...
![]() ![]() Децата и водата
"Дали да давам на бебето вода? От коя възраст и каква вода да давам? Колко вода трябва да пие детето?...
![]() ![]() Майчинският инстинкт – митове и реалност
Обикновено майчинството се свързва със сбъдване на най-съкровените мечти, щастие, минаващо преливниците...
![]() ![]() "Не искам дете"
Въпреки модерните времена, много жени и мъже продължават още да смятат, че най-значителната роля на жената,...
![]() |
![]() |
| Здраве Красота Мода Моят дом Двама+ Кулинария Време за мен | RSS Реклама Контакти |