Скъпи, ще си имаме дете

„Любими мой, ще имаме дете!” Тя сияе, а той я гледа влюбено в очите и не може да повярва на своето щастие, вдига я на ръце и започва да танцува из кухнята. Всички сме гледали този холивудски сценарии стотици пъти. Действителността обаче обикновено изглежда по-иначе.
Много бъдещи майки изпитват съмнения и обида, защото поведението на любимия им не съответства на кино стандарта. След важното съобщение той е сдържан и мълчалив. Вместо да обгради любимата си с топли грижи, се удивлява на променливото й настроение и с неохота говори за детето. А тя чака разбиране и поддръжка, защото в края на краищата, върху нейните плещи – буквално и преносно пада отговорността за износването на детето.

Недоразуменията и усложненията възникват във всяка двойка, ако в семейството се задава ново попълнение. Мислите, че скоро ще появи дете, влече със себе и други – за кардиналните промени, които ще настъпят в ежедневието и на двамата родители. Това е гранична ситуация между два периода в живота, преломен момент, който неизбежно предизвиква смесени чувства: от една страна – радост и очакване, а от друга – страх и съмнение. За жената положението се усложнява заради хормоналните промени, които я правят лесно раздразнима и склонна към крайни настроения. Затова тя е особено чувствителна към поведението на мъжа, особено, когато той не й оказва необходимата поддръжка.

Това обаче съвсем не означава, че бъдещият таткото е равнодушен и не иска детето. Просто в този момент той е вглъбен в собствения си кризис. Задава си куп въпроси – от най-прагматичните като: „Ще мога ли да храня семейство?” до тези, които касаят прословутото му мъжко чувство за свобода: „Дали ще мога пак да излизам с приятели за по бира, да ходя за риба, да пътешествам?” Освен това, го тревожат промените в партньорката му, която напоследък често е уморена и мисли само за детето. Двойнствени чувства, които не винаги преминават с времето. За да бъдат преодолени е важно, как двамата партньори се отнасят един към друг в този пръв етап на бременността.

Първата стъпка за стопяване на тази невидима преграда от недоизказани тревоги е жената да покаже на бъдещия татко, че разбира неговите съмнения. Така ще го предразположи за разговор, за това какво ще се промени в действителност. Споделените страхове са половин страхове и двамата ще осъзнаят, че промяната няма да е тъй драматична, както изглежда на пръв поглед.

Въпреки това, жената не бива да очаква бъдещият татко да споделя нейните чувства. Майчината любов в нея се заражда биологически, едновременно с развитието на новия живот в тялото й. Дори и мъжа да се радва за детето по време на бременността, това по-скоро е проява на гордост за това, че е способен да създаде потомство. Дълбоката бащина любов се появява едва след раждането. За да се случи това, е необходимо търпение, такт и взаимно разбиране. И най-важното – и за миг мъжът не бива да съмнява, че той е и ще си остане винаги на първо място в сърцето на своята любима. В противен случаи е възможно да приеме новото попълнение в семейството не като обогатяване, а като заплаха.