Цветница

Божура, Елица, Цветан, Теменужка, Жасмина, Върбан, Цветелина – море от имена на хора, които ще почерпят седмица преди Великден – на Цветница. Казват, че една пета от българите носят имена на растения. И имениците, и всички останали християни имаме чудесната възможност в последния от цикъла пролетни празници преди Великден да си вземем осветена клонка върба от църквата. Защо точно тогава, защо върба и защо ще ни пази тази клонка?

Пищна и наситена с много символика е обредността на този ден, познат и под името Връбница, Момина неделя, Вая, Куклинден, Памлова или Цветна неделя.
Официално Православната църква ни припомня посрещането и влизането на Исус Христос в Йерусалим. В неделята преди Пасха (на еврейски – избавление) той дошъл във Витания и възкресил от мъртвите Лазар. Веднага на следващия ден Божият син потеглил за Йерусалим и навсякъде по пътя хората го срещали в знак на благодарност с цветя, зелени клонки с бели цветове и палмови листа с възгласи „Осанна! Благословен идващия в името Господне!”. И така вече повече от две хиляди години християните продължават празнуването на този ден.

Богослужението започва още вечерта преди Цветница. Вместо палмови клонки, хората берат като символични заместници върбови, откъдето идва и едно от имената на празника. Тези клони се отнасят у дома и се слагат до иконата, пазят през цялата година и носят здраве и изцеление. Малки деца и млади булки се причестяват в храма. В някои краища на страната се прави курбан. На този ден Българската православна църква позволява консумацията на риба, въпреки, че още сме във времето на Велики пости.

2016 година – 24 април 2017 година – 9 април 2018 година – 1 април 2019 година – 21 април 2020 година – 12 април

Освен църковна, Връбница има и народна обредност, свързана с тази на Лазаровден. Момите, които са лазарували предишния ден се събирали на реката и изпълнявали обичая „кумичене”. Всички лазарки се събират край течаща вода и носят, опечен от тях хляб с формата на човек. Късат залък от него и го пускат по водата. Който залък изпревари другите, момата, което го е месила става "кума" и води хорото обратно към селото. Хората в Североизточна България вярват, че на този ден Господ разпускал умрелите и душите им бродят по земята чак до Спасовден. Затова и до днес по-възрастните жени в тази част на страната раздават жито и питки за помен на умрелите си близки.