Как да се отнасяме с дома си, за да сме щастливи в него - разтребването

Преди да започне същинското разчистване, е важно да обмислим подхода - не от стая в стая, а да сортираме по видове. Днес се грижим за всички дрехи и се концентрираме върху гардероби, места за складиране на несезонните дрехи. Утре - книги, списания. После декорации, козметика, кухненските неща и така вид по вид - те трябва да намерят място или да си отидат.



Ако започнем стая по стая, рискуваме само да преместваме книгите едната в другата, да подреждаме красотичките само в едната стая, а в другата да ни очакват далеч по-сложни решения за съдбата им. Например чудите се как да подредите рафт със стъклени фигурки в дневната, а в спалнята ви чака цял шкаф със статуетки, сувенири, декорации. Напротив - трябва да извадите всички тях на пода, от всички стаи и да решите кои да запазите и кои да изхвърлите, а останалото веднага да намери мястото си.

Неща, които ползваме всеки ден - запазете най-необходимото, най-добре работещото, което не може да се смени с друга вещ със същото предназначение. Няма как да се лишите от сешоара, но две картофобелачки са излишни, както и 9 свещника. Не се колебайте, изхвърляйте излишното. Тези вещи обикновено са в кухнята и в дневната, но старайте да не се затваряте в една стая. Генерално се огледайте какво ползвате всеки ден и се съсредоточете в най-баналните вещи от бита, например чашите или приборите за хранене.

Неща, които ползваме сезонно, но са неизменни всеки сезон - зимни/летни дрехи, текстил домашен най-вече, но и преди да разделите дрехите, помислете още през пролетта - трябват ли ви три зимни шапки, 15 шала и 3 чифта ръкавици. Лятото - колко чифта бански, парео са ви нужни. Отговарят ли тези дрехи на фигурата ви, кога последно сте ги носили. Дарете или дайте за рециклиране, но не пълнете гардеробите с дрехи, които не носите от 2-3 години.

Неща, които не сме ползвали в последните три месеца - Вървим към все по-сложните решения. Сигурно има причина да сме купили някоя вещ и да не я ползваме толкова дълго. Въпросът е - тя нужна ли ни е, щом е така. Защо я пазим? Искали сме да направим домашна градина, събирали сме списания по темата. Но по някаква причина не се стига до тази градина. Пазим обаче намерението за някой ден. Този ден така и не идва, но списанията си стоят - хем да ни напомнят, че не довеждаме плановете си докрай, хем да ползват място за новите ни планове. Така е с много вещи, които не са част от живота ни. Трябва да се отървем от тях.

Неща, които са нефункционални, но по някаква причина не можем да се разделим с тях. С тази част е най-трудно - нашите спомени, вещите със сантиментална стойност. Щом сте минали пътя досега, ще усетите как ви олеква. Ще усетите оживление, че правите нещо полезно и обновяващо не само дома, но и вас самите. Не оставяйте без своето минало, но и не се вкопчвайте в него. Всички тези дреболии през годините - оставете си символично нещо дребно, което да носи интензивен спомен. Не е нужна цялата действителност от преди да пазите, а само нещо дребно, което я символизира.

Добре, всичко сме намислили и решаваме да действаме, но живеем с човек, който не е на нашето мнение за вещите или става дума за неговите вещи. Започнете всичко с вашите неща и с нещата, които ползвате предимно вие. Вдъхновете го, говорете, докато шетате. Откривайте място и нека той или тя виждат колко е просторно, чисто всичко, когато е по-празно и минималистично. Да имаме 6 чаши, но да сме щастливи, че са точно тези. Да имаме две завивки, но те действително да са ни нужни. Така хем се възползваме максимално от вещите, хем взаимодействаме с радост с тях. В това трябва да са убедени всички.

Това е най-трудният момент от цялата работа - единомислието с този, с когото поделяте този дом. Но ако не можете да се разберете за картофобелачката или свещниците - това е най-малкият ви проблем. Изговорете трудността той или тя да не може да се раздели с някои вещи, уважете позицията и обсъдете кои от личните ви вещи можете да запазите в общото пространство. Техните въдици или вашите шалове, тяхната колекция с колички или вашите обици. Всеки има право на лично пространство и балансът не е лесен, но трябва да опитваме да го постигаме.