Калдаръмчето

В детството ми моята майка отглеждаше калдаръмчета на терасата. След първата година, така да се каже, те започнаха да се отглеждат сами. Помня, в края на терасата имаше някакви пукнатини и всяка година от там изникваха разноцветните им цветове. Тогава, за мен, това бе истинско чудо (как растения живеят без пръст) и се хвалех на всички, как от бетона у нас никнат цветя.

Калдаръмчето не напразно е наречено така, то расте добре дори на места, където само камък би "вирял". Няма нужда от много вода, благодарение на месестите си листа, от които влагата се изпарява много по-бавно. Вирее добре на всякаква почва, дори леко солена, но най-много харесва по-песъчливата. Торенето при калдаръмчето не е задължително, но няма против да му се добавят течни торове (през 3 седмици)

Цветовете на калдъръмчето са най-различни, в хибридните видове се срещат дори такива оцветени в няколко цвята. Бели, жълти, цикламени, оранжеви, червени, розови и техните нюанси - копринено нежни и никога незабелязани.

Разсад може да се направи през март месец, за да може през пролетта вече да се радваме на цветовете на калдъръмчетата. Освен чрез семена калдаръмчето може да се разсее и чрез резници. Или казано по-разбираемо - откъснете клонче от пораснало растение и го вкоренете директно в пръста.

За разлика от повечето семенца, тези на калдаръмчето нямат нужда да бъдат покрити с пръст. Просто ги поръсваме върху саксия с по-плитко дъно. До 2-3 седмици от пръста ще поникнат малки нежни растенийца с червеникав цвят. Поливайте ги много внимателно, докато са малки. След като растенията пораснат ги разсаждаме на разстояние около 20 см.


Когато калдъръмчето прецъфти и семенника му изсъхне, можете да си съберете семенца, който да посеете догодина. Реално винаги има някое паднало сребристо семенце, което ще презимува в пръстта и догодина ще цъфне. Но пък ако искате да си посадите определени цветове е хубаво да си съберете в една хартийка, която да надпишете. Трайността на тези събрани семенца е около 3 години - затова най-добре просто всяка година събирайте нови.

Прекрасно е за терасите с южно и западно изложение, където много растения не могат да виреят добре, заради силното слънце. За калдаръмчето обаче слънцето е задължително за цъфтежа и доброто му развитие. Интересно е и че цветовете разварят чашката си само през деня, залезе ли слънцето, то прибира цвета си до следващите слънчеви лъчи.

За финал ще споделя нещо и за семейството на калдаръмчето, тъй като прочетох на места да пише, че калдаръмчето може да го приготвим на салата. Калдаръмчето произлиза от семейство "Тученицови" (Portulacaceae), семейство към което принадлежат около 20 рода с 500 вида растения - с големина от нискостеблени растения до малки храстчета. Латинското име на рода на каладаръмчето е "Portulaca". Най-разпространен е вида Portulaca grandiflora, което условно в тази статия наричам калдаръмче. Често този вид е наричан и тученица, име с което е познат друг негов роднина от същия род: обикновената тученица (Portulaca oleracea). Именно обикновената тученица, а не калдаръмчето се използва в кулинарията , приготвен на салата, задушена като листен зеленчук или супа.