На Еньовден за лекове и имане

В нощта на 23 срещу 24 юни в народната традиция се отбелязва Еньовден – стар езически празник в чест на лятното слънцестоене. В различните части на България той се нарича още Среди лето, Яневден, Иванден, Иван Бильобер. Това разнообразие от имена се дължи на преплитането с християнската традиция, тъй като на същата дата Църквата чества рождението на Йоан Кръстител.

Обичаите на Еньовден обаче слабо са повлияни от образа на светията и съхраняват древния култ към Слънцето. Народът ни вярва, че това е най-дългият ден от годината, в който небесното светило разгръща цялата си мощ и след това започва бавно да умира. Затова повечето ритуали се извършват още преди изгрев и особено събирането на билките, които в тази нощ имат най-целебна сила. Жените – баячки, знахарки и млади моми трябва да наберат седемдесет и седем билки и половина. Седемдесет и седемте лекуват седемдесет и седем болести, само за нелечимата болест има половин билка. Коя е тя обаче не се знае и може да я намерим само като затворим очи и откъснем наслуки.

От билките се правят китки и голям Еньовски венец, пред който трябва да преминат всички за здраве, а след ритуала се използва за лечение през цялата година. Но растенията, събрани в нощта на Еньовден, имат не само целебна, но и магическа сила. Покосените от нещастна любов моми могат да си върнат радостта към живота с помощта на тинтява, вратига, куманига, делянка, чернотрън, пелин и тъжец и други. Тези т. н. разделни билки освобождават от унищожителното чувство. Магьосничките и баячките пък приготвят любовни отвари на бавен огън и в нови глинени съдове.


Венец от 77 билки и половина, Етъра, Габрово

Макар според календара на 24 юни лятото едва да е започнало, народът ни предвидливо смята, че от този ден слънцето започва да клони към зима. Вярва се, че преди да тръгне на дългия си път то става рано-рано, окъпва се в реките и прави водата лековита. После се изтръсква, а падналите от него капчици роса имат магическа сила. Затова трябва да станем още преди изгрев, да се отъркаляме в росата или да се измием в река, а после да посрещнем слънцето, което на този ден „трепти” или „играе”.

С магическата сила на водата през тази нощ е свързан и обичаят ладуване, които на този ден се изпълнява от „Еньова буля”. Това е 3-4-годишно момиченце, последно на майка, което момите разнасят из землището на селото за плодородие, а случайните му приказки се приемат като предсказания. Накрая идва ред на гадаенето за женитба. От предната вечер девойките са хвърлили китките си в мълчана вода, а котелът е пренощувал на открито под трендафил. Със завързани очи булята започва да вади китките, а момите напяват за женитба и имотност.

В нощта срещу Еньовден може да излезе късмета и на търсещите имане. Според поверието, там, където е заровено злато, свети син пламък. Тези иначе пазени от таласъмите жълтици, в този момент могат да бъдат взети безопасно.

На 24 юни имен ден празнуват Еньо, Йоана, Йоан, Яна, Янко, Янита и Биляна (кръстена на билките). Освен тях професионален празник имат също фармацевтите и фитотерапевтите – наследниците на някогашните знахари.