Заслужени думи за индришето

Винаги съм си падала по, така наречените от една моя ухилена позната - „бабешки” цветя, неща, гозби, (свещено-)действия. Като да речем: здравец, мушкато, индрише, компоти, конфитюри, забрадки, карета (кенарени, дантелени), басмени калъфки, канджата-манджа на моята мила прабаба Елена (печени патладжани, домати и чушки, счукани чесън и лук, ужасно много магданоз и копър, а отгоре: натрошено сирене, задължително приготвяни с „кълцалник” и в емайлирана купа), измиването с лява ръка и чешмяна вода на детските очички при прибиране вкъщи, кандилото/иконата в антрето на дома, сушените чушки и плодове – налични по всяко време, ореховите листа против молци....И още, и още...

Саксиите ми с индрише са три. Tъй като растението е многогодишно и непретенциозно, на практика отглеждането му не е кой знае каква философия. В някои краища у нас е известно и като „Розалин” и „Барбароса”. Индришето не ми се струва популярно цвете/билка сред градските домакини, затова бих искала да разкажа с няколко думи за него.

Индришето е храст от семейство Geraniaceae, произхождащ от Южна Африка и Танзания. Растението е светлолюбиво, макар да не е почитател на преките слънчеви лъчи. Вирее от ранна пролет до късна есен еднакво добре и в домашни условия, и на терасата (застудее ли, приберете го на топличко). Индришето е по-скоро влаголюбиво, но не бива да се прекалява с поливането – тъй като може да загние. Вкоренява се лесно. Ако искате да си завъдите индрише, отчупете клонче от пораснало растение, оставете го за десетина дни във вода и посадете.

Подобно на здравеца, индришето има свойството да ободрява и да отнема част от напрежението ни. Поне за мен, ароматът му е изключително приятен. Наскоро разбрах, че индришето умее да „преработва” вредните вещества, излъчвани от мокети, килими и почистващи препарати.

Народната ни медицина използва листата, сока и етеричното масло на индришето. Те се прилагат за спиране на диария и кръвотечение, при високо кръвно налягане, при суха кашлица и др.

Да ви споделя аз как приготвям „бабешки чай” при случаи на упорита суха кашлица: смесвам 3-4 клончета индрише, люспите на две големи глави лук, 3 бонбони лукчета, 2-3 парчета дюля (замразени, от фризера ни), две шепи орехови черупки, клонче „дръмбъз” (или „бъз”). Чаят се пие честичко, без да е горещ, подсладен на вкус.

От проверени източници знам (т.е. хора, които и в момента го „практикуват”), че дневното консумиране на няколко листа от индришето подпомагат справянето с високото кръвно. Лапите от индрише пък се използват за третиране на трудно зарастващи рани. Аз слагам индрише и в Коледния ни ошав, както и в някои сладка и компоти (от дюли, круши, ябълки, грозде).

Да ни е сладко!