Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III


Събуждам се както обикновено и в града - 6:30ч. Чувам, че в двора денят отдавна е минал своето начало. Въртя се още малко в леглото. Слизам в двора, но не намирам никого (по-късно разбирам, че в задния двор се пече пипер) Запътвам се към кафенето на Димчо Кехая, да си взема кафе за разсънване. В кафенето ме посреща Калин, чорбаджията на заведението , който разпознавам (и знам името му) от снимки от предишни години на фестивала. Питам за кафе, предлагат ми и турско, искам еспресо в две чаши за из път. Чакам и се оглеждам, питам за статуята на Димчо Кехая, която стоеше пред кафенето, собственикът с тъга ми казва, че са я откраднали. Кафето идва, а аз тръгвам без да платя, на вратата се сепвам и се връщам „За малко да не платя”, а той се смее и ми казва, че може и друг път.

На вратата на къщата ме посреща баба Мария, оставям кафето, събуждам Ани, поглеждам китната градинка през терасата и слизам при баба Мария в двора. Говорим си за живота в Жеравна, за нейното детство и за това, че днес всичко има, но ние не можем да го оценим. От време на време става и върши някаква работа из двора.

Вече с лекота обличам носията, сякаш съм го правила цял живот, слизаме по калдаръма, отпиваме водица от чешмата пред църквата Свети Никола, а отдолу иде...селски ерген, с мустак и калпак, китка, пояс, елек, абе момък та свети. С бурен смях го приканваме да се снимаме, стигаме до фестивала, гайдарите ни посрещат, а от ляво е скупчена голяма купа с дърва и съчки. Веселието е още по-голямо, хората по-многобройни.

Събота е и тези, които не са могли да дойдат още в петък, вече са тук. Чаршията кипи (поне от любопитни зяпачи), обядваме с боб и решаваме, че ще пийнем по едно турско кафе при Димчо Кехая, така както сме си с носиите. На вратата стопанката ни предлага и баклава, кимаме утвърдително, вкусна беше, макар като вид, не точно позната за мен. С мек пълнеж, а не само кори и плънка. Ани намира четирилистна детелина в дворчето, до нас присядат група моми и момци и се снимат. Тръгваме към фестивала отново защото от фестивалното вестниче, знаехме че в 18:30 ч. започват борбите. За първи път наблюдавам подобни. Млади момчета, чудя се на шега или наистина е това, някои хватки изглеждат болезнени.

Скоро отново сме на голямата сцена, всеки се настанява удобно на поляната. Христо Димитров (главен организатор на фестивала) излиза и ни разказва за първите участници: „Стъпят ли на тревата, там няма да поникне, за това на тази сцена ще танцуват”- Ямболските коледари. Танцът е впечатляващ (дори незапознат човек, като мен, може да го види с просто око), сцената се тресе под мощните им удари с крака и току отекват в сърцето ти. Времето става изключително студено, съжалявам че нямаме одеяло, завивам босите си крака в тревата, помага. За догодина вече знам, ще нося одеяло и голяма черга. Гостите от Румъния и Гърция приключват изпълнения, а скоро всички слизаме в началото на фестивала за танците на нестинарите.

Всички сме се събрали около купчината жарава, бавно и методично главният нестинар разстила живите въглени в кръг, единствената светлина наоколо. Нестинарка с икона в ръце, почти магично преминава през жарта, хората претаяват дъх и шушукат. Ту минава леко, ту забива нозе в горещата жар, току се завърти и около тялото й за миг се появяват огнени криле.

Местим се в дясно, купчината дърва, която видяхме по-рано пламва, сякаш стигайки небесата, хората се хващат за ръце и магични стъпки, музика и веселие заливат всички присъстващи. Някои остават да спят в под звездите, други да танцуват омагьосани.


Трети ден, тичам отново за кафе, пийвам, връщам се в къщата обличаме носиите, сбогуваме се с леля Иванка и баба Мария. Качаме се облечени с носиите в колата, хората по пътя ни гледат и се подсмихват, шегуваме се с Ани, че нашата каруца е модерна. Стигаме познатото място. Закусваме с геврек и баница с айрян, магията неспира, чорбаджията известява края на фестивала, скоро всеки без носия може да влезне, тръгваме а по пътя срещаме хора без носии.

Пътуваме за Варна.
- Усещаш ли, че досега наистина бяхме в друго време, влизаме в цивилизацията... - ми казва плахо Ани.
Мълча.




Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Коментари
2013-07-21 #18
pepa
това е една магия в която се потапяш и не искаш да свърши тази година пак сме там живот и здраве
2010-09-08 #17
qstrov_92
верно бе ама на кой да му дойде на акъля
2010-09-07 #16
Инна Георгиева
Здравей qstrov_92, защо не попиташ организаторите
2010-09-07 #15
qstrov_92
аз бях там със клуба за автентичен фолклор с.Главан обл.Силистра.беше невероятно в Жеравна на фестивала останахме очаровани направо.ако някой е снимал добруджанци моля ви изпратете снимки.обещахани снимки от там ама още не сме ги получили
2010-09-01 #14
Инна Георгиева
Абе на мен ми направиха комплимент какви малки крачета имам, така че значи и под ризата се вижда
Срамежливи момците били
2010-09-01 #13
гиздава булка от фолкл.клуб Седенчица
Може и да са били стъписани от толкоз одежди по момата-риза,пола,престилка,не лесно да и видиш краката като с минижупа
2010-09-01 #12
Инна Георгиева
Гиздаво булче, мерси че сподели с нас и твоите впечатления. Наистина по-леко се стъпва с народна носия
Ама едни са днешните момци, може ли да ненапият стомната
2010-09-01 #11
гиздава булка от фолкл.клуб Седенчица
Здравейте,бях там и участвах в програмата с фолклорения клуб,в който играем народни танци.Изживяването е неповторимо.
За мен изживяването започна още през седмицата преди фестивала.Наложи се да намерим месалче ,на което да си наредим трапезата и чинии ,и чаши за да е напълно автентично.Едно от момите носеше и стомна и ни наливаше от чешмата вода,но за съжаление никой ерген не и напи стомната.
Когато човек е облечен в носията се чувства по-друг начин,емоцията е различна и някак по-леко стъпва.От 6 години се занимавам с български народни танци и знам,че няма по-красиви от българските носии ,и по-разнообразни от нашите български ритми,и по-кръшни от нашите хора няма.
2010-08-31 #10
Инна Георгиева
Роси, може да се влиза с облекла от началото на 20 в., също за военните със стари униформи
2010-08-31 #9
Росица
Ин, на снимките на един фотограф видях и ретро коли и хора с ретро дрехи. И те ли се броят за носии?
2010-08-31 #8
Инна Георгиева
Познати, баби, читалища, театри, всеки ще услужи. Разбира се е много хубаво да си с гиздава носия, но някои си бяха само и по риза.
2010-08-31 #7
Цвети
Айде, Роско, догодина сме там, и аз съм се заплюла, ще си го следя....само носия да намерим, три носииии
2010-08-30 #6
Инна Георгиева
Ето и малко практична информация, която може да се намери и на сайта www.nosia.bg
Вход /тази година/ за 3 дни - 20 лв. Селото е пълно, добре е отдалече да се запази нощувка. Може да се спи на палатка там.
Обезпаразитено е, на фестивала не се внасят напитки, но вътре си има чешма с питейна вода. Не съм сигурна, но някои май си носеха храна, т.е храна може. Скарата все пак си е вкусна. Има под наем черги, но най-добре наша. Одеяло също е добре, за вечерта- но някои се завиваха с чергите. Цените са нормални, по-ниски от кое да е заведение поне във Варна.
Всякакви съвременни нещица са забранени. Снимането също (на третия ден е разрешено). Използвам възможността да благодаря на организаторите, за разрешението да снимам за читателите , за да ви покажа до колкото може тази магия - повярвайте официалните фотографи бяха наистина малко.

п.с. Ако някой се интересува от нещо друго, да пита
2010-08-30 #5
Росица
Ех, Ин... Сънувах аз как ти пращам съобщение да разкажеш повече за Жeравна. Пък ти вече си го била направила Догодина за нищо на света няма да пропусна. Знам къде ми е носията, знам от къде и черга да си взема.
2010-08-30 #4
Изолда
Много завладяващ пътепис. Била съм в Жеравна, но селото ми изглеждаше някак мъртво - къщи музеи, тишина, по улиците ни човек, ни куче дори. А от снимките и разказа изведнъж го усетих кипящо от живот, както сигурно е изглеждало някога.
2010-08-28 #3
Инна Георгиева
Благодаря
2010-08-28 #2
Анелия
Супер. Много увлекателен разказ
2010-08-28 #1
Теди
Чудесно изглежда!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жеравна. Магическо минало -III
· Жеравна. Магическо минало -II
· Жеравна. Магическо минало
· Метеопрог за планиране на почивката
· Туристическа агенция за специални събития: как да организирате персонализирано пътуване за специални поводи?
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Неделя
31
Май 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Липова тайна
Цъфтят липите и разбирам аромата им в дъжда. Целувам и събирам не хербарий. Любовта. Докосват ме...
Любопитство в бяло
Религия, философска система или секта, окултизъм или езотерична трактовка на християнството, Бялото братство...
Силвия Плат - „Ако не очакваш нищо от никого, не оставаш разочарован“
Или харесвам хората прекалено или не ги харесвам изобщо. Силвия Плат е американски поет, романист...
Как започват разделите?
Първо тръгва мечето, на което един ден му пада крачето, а след него и двете кафяви очета – стъкълца...
Циганският Тудуровден
Снимките направих миналата година (2011), по време на кушията за Тодоровден, в Ботаническата градина...
1
Двата вълка
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето,...
На тази дата: на 13 юли 1930 г. е открито първото Световно по футбол
Уругвай е малка държава в Южна Америка, на брега на Атлантика, разположена между големите си съседи -...
Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
Наричана с безброй суперлативи като могъщ, неземен, феноменален глас, природна стихия, ураган, Божи дар,...
Благи думи за Благовещение: "Щастлива съм, че сте моите момичета, обичам ви"
Здравейте,това са моите топли думи към двете ми пораснали момичета Люси и Павлинка, които аз не деля...
Вдъхновение в понеделник: Щастлив ли си?
Винаги избирай Щастието. Успешна седмица!...
1
Пържола с шоколад
Последният път, когато срещнах тази метафора, тя беше използвана като синоним на "манджа с грозде" т.е...
Аладжа манастир - част II
Пристъпвам по коридора. Стигам до мястото, където някога е била кухнята с трапезарията. Веднага в ляво...
Този, който те утешава...
Не се заблуждавай, че този, който те утешава, живее безметежно сред прости и нежни думи. В живота...
Самотата
Ти отново си на другия полюс, единствен жител на галактиката. Очите ти не могат да срещнат други очи,...
Обичай мъж, който е...
Oбичай мъж, който е добър с теб. Който ще те прегръща всяка сутрин и няма да е навик, а в сърцето...
1
Дръж до себе си хората, които обикват настоящето ти...
Дръж до себе си хората, които обикват настоящето ти, без да те карат да се връщаш в миналото си....
Искам да ти кажа: "Майка ми е моят герой, моята Супер Жена и моят най-добър приятел"
"Майка ми е малка, усмихната, цветна жена, която винаги успява да види красивото. Често ми звъни за да...
Завладяващо изкуство от природата
Природата е най-голямата муза, най-богатата палитра и най-уютният дом за човека. В нея са най-красивите...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook