Дългогодишна връзка и никакви идеи за подарък

Наскоро ми се случи, а знам, че и на много от вас, да избирам подарък на човек, който има всичко. Наистина не е само във финансовите възможности, не е и в многостранните, понякога твърде скъпи хобита или твърде специфични, за които човекът е по-добре лично да си набави нужното. С това се справих - купих ваучер от книжарница.

А сблъсквали ли сте се с трудностите да избереш подарък на половинката и всички интересни, смешни, изтъркани, важни неща да са се изчерпали. Преди се засмивах на това, че за всеки рожден ден на баща ми, майка ми му подаряваше чорапи или бельо – твърде, твърде тривиално. А тя си искаше конкретно – старата ютия вече залепва пердетата, иска нова, "трябва да се пребоядиса, остави тези подаръци". Но сега ми се вижда напълно в реда на нещата. Чорапите се късат все някога, а и домът не се поддържа от само себе си.

И ако вече има универсални решения за подарък - ваучерите, то проблемът с половинката все още стои. Жените сме лесни – и един красив букет ни стига, стига да не е всеки път и всеки повод. Но с мъжете си е мъка мъчителна.



Забравяме за всички ненужни неща. Това се оказва много трудно. Ако тръгнем по магазините, ще ни засипят идеи за подаръци „за него” – то не са табакери, запалки, чаши с палави надписи, тениски с принтове, ръкавици, колани и какви ли не измишльотини с етикет – "идеалният подарък за вашата половинка". Макар и мисълта да се отървем набързо от досадното задължение да е много примамлива, не й се поддавайте. Колко чифта ръкавици купих на моя мъж и колко от тях носи? В действителност има един чифт отпреди 4-5 години, които ще се разпаднат, но не ги сменя и това е.

Защо да изберем подарък на любим мъж е толкова трудно?

Мъжете харесат ли нещо, то е до гроб. Разбирай - до скъсване, разпадане, олющване да не си личи оригналата боя или марка. Даже, още по-зле, изразходват много повече средства, усилия и време да го поправят и съживяват, отколкото да влязат дори и в един магазин и да потърсят ново. Та ако мислите, че е крайно време да си купи нова чанта за лаптопа, той ще изкара от девет кладенеца вода, за да ви убеди, че има още живот в старата.

Мъжете са практични, дори и романтиците, и артистичните, разсеяните. Те няма да харесат подарък, който да е само за украса, само заради усмивката. Е, по- досетливите ще се зарадват, за да зарадват нас и може би ще обръщат седмица внимание на подаръка, след което ще го откриете в някое чекмедже или чанта. Те са практици и ако един подарък не влиза в реална употреба, все едно не съществува.

Мъжете мислят за големи неща, кроят велики дела, но са небрежни за тривиалното. Каквото и да си говорим, много голяма част от мъжете възприемат жената до себе си като едно секси продължение на майките си. И то не за друго, но очакват, понякога несъзнателно, тя да продължава да се грижи за чорапите, бельото им, шампоана им. Понякога точно това е подаръкът, който може да ги трогне. Представете си, когато той отвори чекмеджето за чорапи и вместо поовехтялата купчина с чифтове, някои датиращи от абитуриентския бал, завари 20 чисто нови чифта по 5 броя от основните цветове - черно, синьо, сиво и бежово. Ще бъде впечатлен, но ние няма да сме много доволни от себе си, нали?

Жените имаме също големи планове, които включват и мъжете, за тяхно съжаление, и това пречи да ги виждаме каквито са. Да жените понякога се имаме за грандиозни архитекти на мъжете си. Хем сме се влюбили в тях, заради това, което са, хем постоянно искаме да ги променяме „към по-добро”. Искаме да са по-стилни, да са по в каквото и да е. Е, някои имат нужда от побутване за някои неща, но повечето усещат този ремонт, към който се стремим, и вътрешно, че и външно се съпротивляват с всички сили. Ако сме се влюбили в разсеяния артист, но вече неговата неточност по срещи откровено ни дразни, колкото и скъпи телефони с органайзери на календари и събития да му подарим, той пак ще си записва по хвърчащи листчета, които ще губи навсякъде.

Какво ни остава да направим?

Вариант 1. Замъкваме любимия в магазина, след като сме обиколили всичките виртуални и реални магазини, молове и сме ограничили избора си, не, избора Му, до 2-3 ризи и 1-2 панталона. Мерим, търпим пъхтенето, купуваме без много любезности към красивата продавачка и за утеха го оставяме в близкия бар.

Вариант 2. Отваряме всички сетива и включваме интуицията на турбо мощности и поне от няколко месеца преди повода се ослушваме за нова зарибявка, нов любим автор, нов цвят в дрехите. Молим се до Коледа или до рождения му ден да не се е погрижил сам за тях.

Вариант 3. Питаме директно и "право куме в очите" - какво иска. Няма изненада, но има облекчение. И понеже няма да чуем чорапи, и ние нека не отговаряме на справедливия отсрещен въпрос, че искаме нов керамичен тиган.

Вариант 4. Осланяме се на Вселената, неведомите й пътища и на дозата празнична магия. Понякога тайната на идеалния подарък се крие ден или два преди празника. Проблясък на откровение и ето, чудото се случва.

Вариант 5. Не подаряваме нищо. Парите, които предвиждаме за подарък или времето, което ще изгубим, можем да употребим по много други начини. Защото парите са средство, а най-ценното ни притежание е времето. Затова по-добре отидете на вечеря, на уикенд извън града или скачайте с парашут, плавайте с кану, обиколете 100-те исторически обекта. Подарете на този така труден мъж, който с нищо вече не можете да изненадате, подарете му спомени. Това не може да бъде натикано в най-долното чекмедже.