Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Есен в Странджа - III


Вече съм на път към Петрова нива и този път съм по-обнадеждена, че ще видя меандрите. Осечката от село Звездец, която води към историческа местност, следва плътно течението на Велека. Помага ми и GPS–а в колата, които показва, кога приближавам към извивката на речното кортито. Спирам там, табели няма, но трябва да съм на точното място. Скоро съзирам Велека да лъкатуши в пазвата на планината. Осъзнавам, че това е част от меандъра и започвам да търся най-удобното място, за да го видя в цялата му прелест. Обагрените в есенни цветове възвишения се нижат докъдето стига погледа, на преден план обаче е издължения хълм, покрай, които се извива речното корито. Водите на Велека са лениви и гледани от тук дори изглеждат неподвижни.

Снимам, но слънцето е точно срещу мен и кадрите изглеждат бледи и безжизнени, особено в сравнение с оригинала. Но така е през целия есенно-зимен сезон – слънцето изгрява и залязва зад меандъра и може би единственото подходящо време е непосредствено след залез.

Следващата точка от плана ми е водопадът Докузак, които се намира на река Мечи дол, близо до Стоилово. Пътят към селото минава по реката, но отново не зърнах никаква табела. За щастие ме упъти някъкв селяни – водопадът се оказа досами пътя, близо до едно заведение. Малък, но разкошен. Водата, която идва от девет карстови извора, се провира между обрасли с мъх скали и ми напомня на каскадите на река Крка и Плитвишките езера, които съм виждала в Хърватска, разбира се в по-скромен вариант. И това не е случайно - подобни водопади се образуват само на карстови реки и езера, чиято вода е богата на варовик. Той се отлага по мъховете и водораслите, които растат по водоскоците и в резултат на това скалата постоянно нараства, образувайки чудни форми.

Неделния ден вече преваля и трябва да се прибирам във Варна. Реших обаче да да мина по пътя Малко търново – Царево, за да пресека източната част на Странджа. Едно след друго се нижат златисти дъбови гори и китни селца – Кондолово, Граматиково, Кости и Българи, където са запазени автентични нестинарски обичаи. В тази планина всичко е различно и някак самобитно. Дори архитектурата на църквите е специфична, таквато не съм виждала в никой друг край. Ъгловатаи, с висока кула, те по-скоро приличат на светска сграда, отколкото на православен храм. Вътре няма стенописи, а само наредени икони.

Голямо впечатление ми направи иконостасът в църквата „Св. Св. Кирил и Методий” в Кости – най-големият селски храм в Странджа. Дърворезбата му е красива и изящна, лишена от обичайната религиозна строгост. В центъра на композицията е Всевиждащото око, вписано в триъгълник, от който струят множество лъчи. Този символ зародил се в Древен Египет, използван и от масоните, е въплъщение на Божественото провидение, което тук в Странджа се усеща във всяка глътка въздух, в тайнствените горски сенки, в тишината и мъглите, които се стелят над билата.

Продължава: Есен в Странджа - I
Продължава: Есен в Странджа - II

Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Коментари
2011-10-12 #3
Светлана Чамова
Ще си позволя едно малко уточнение - новото е, че с огромна вероятност е локалиризирано местоположението на манастира на Григорий Синаит в местността, известна в 14 в. като Парория. Знае се, че е в Странджа, но за точното място имаше различни версии. Процентът на вероятност, че е край Воден, вече е много голям - вкл. книга на д-р Орачев от тази година; тази година ямболският исторически музей прави разкопки там.
2011-10-12 #2
Инна Георгиева
Светле, допълненията ти са чудесни, а информацията ти за Григорий Синайт и че е приет за създател на исихазма и съвсем нова информация за мен
Искра, благодаря за разходката!
В Странджа съм ходила само в едно гранично селце Голямо Буково, но да призная и там природата е просто невероятна и най-вече през този сезон
2011-10-12 #1
Светлана Чамова
По стечение на служебни обстоятелства познавам отлично друга, не туристически популярна част от Странджа - района на Болярово. Ще допълня с няколко малко известни неща от този край. Тук се намира село Стефан Караджово - родното място Стефан Караджа. Запазена е църквата, тя е от 1742 г., и дори купела, където е кръстен, както и родната му къща. Има плоча в негова памет, поставена от двете му сестри в края на 19 в. Тук се намира село Попово, където е роден Индже войвода - камък показва къде е била къщата. На километър-два до Воден се намират останки от манастира на Григорий Синаит, 14 в., създателя на исихазма - това вече е прието от науката като факт. Там има натрупване на различни епохи - римска, българско средновековие.
Повечето селца тук са съвсем малки - с по 50-60 жители и са току до границата - Крайново, Горска поляна, Странджа... А най-малкото село Иглика е с 11 жители В подножието му е местността Белянката - последната неделя на август там се прави чудесен събор. Изключителна природа! Непокътната.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Метеопрог за планиране на почивката
· Туристическа агенция за специални събития: как да организирате персонализирано пътуване за специални поводи?
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Елегантност на крачка разстояние – как да избереш перфектните боти за есента?
· Преглед на есенните якета – дамски къси палта тип тренч
· Защо да хапваме тиква: 10 причини
Виж още статии за:   Есента · Пътешествия ·
Събота
2
Май 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
30 ноември - Андреевден
На 30 ноември почитаме св. Андрей Първозвани. Наречен е така, защото е първият от 12-те апостоли, които...
Любимите ни цитати от Роалд Дал
„Малко глупости от време на време са наслада и за най-мъдрия човек” „В крайна сметка, гледай с отворени...
Живеем с това, което имаме, но осмисляме живота си с това, което даваме.
Живеем с това, което имаме, но осмисляме живота си с това, което даваме....
Джеръм К. Джеръм: "Да се обичаме един друг с най-обикновена, човешка, действена любов"
Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея. Не можеш да се наслаждаваш истински...
Филмът "Танцът на пингвините" - пътуване към себе си
Понякога човек трябва да не преследва мечтите си, а да ги остави те сами да дойдат при него - казва Теодосий...
1
"Косачи" - Елин Пелин
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и...
Свърши се лятото
Свърши се лятото. Тънки мъгли бавно се решат с гребена на гората. Тънък, бездомен вятър цялата...
Защо сме тъжни, когато вали?
Когато навън вали, често ни обхваща меланхолично настроение, действията ни стават по-бавни, а свиването...
Уилям Бътлър Йейтс: „Мисли като мъдрец, но общувай с езика на хората.”
„Единствената работа на главата в този свят е постоянно да се покланя на поривите на сърцето.” „Образованието...
Живота, Времето, Смъртта
Това се случи не много отдавна, и не през девет и десет планини, и сега в теб някъде се случва, със...
1
В цъфтежа е целта
В цъфтежа е целта. Когато със своя разум слаб и смътен цветенце някое съгледаш и бегло го разгледаш...
Животът е твърде кратък да преследваме нещо или някого...
Животът е твърде кратък да преследваме нещо или някого, които изискват от нас да бъдат преследвани. ...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook