За предразсъдъците без гордост - II

Когато трябва бързо да вземем решение да общуваме или не с някого, се опираме на опита си и със същата лека ръка отсъждаме – „Този/ тази не ми трябва, не е за мен”. Какво като може да се окаже Мъжът или най- добрата ни приятелка? Заради някакъв удобен предразсъдък, няма как да разберем.

Едно трябва да му се признае на живота – той е мъдър учител, който често ни благославя с прекрасни уроци. Не/ Случайни срещи с не/ случайни хора. Никой не идва в живота ти без причина, не остава там без причина и не го напуска без причина. Кой може в днешно време да си позволи подобна предубеденост, да раздава квалификации и да отсъжда с лека ръка – става/ не става? Кой има достатъчно приятели, любовници, преживявания, че да се лиши от поредното предизвикателство към самия него? Кой се е поучил от всичките си грешки, натрупал е пределен опит, че да не направи още ед на грешка, която да преобърне целия му мироглед? Кой е достатъчно честен към себе си, че да се взре в себе си, как той самият може да се побере в същия удобен калъп, в който сам напъхва останалите и може да бъде отхвърлен по същия начин?

Мързеливият глупак, ето кой! И то страдащ от онзи интелектуален и емоционален мързел, който се движи по пътя на удобството и на най- малкото усилие. Този мързел не обича да мисли, не обича да експериментира, не обича да бъде предизвикан. Той действа според чужди мисли и мирогледи, автоматично, без да прави труд да подлага на собствена преценка. Той дори чувства по не- свой начин, позволява си безмълвно да се влива в общ поток, лишавайки се от емоции, хора, преживявания. В това е и неговата безмерна глупост. В механичното му безволево бездействие. Със свое позволение той отхвърля може би най- ценното в живота – предизвикателствата, новите приятели, новата любов. Глупав е този, който доброволно отбягва това. И понеже такъв е животът, често се случва жертвата на предразсъдък челно да се среща със самия предразсъдък. И ако този сблъсък е родил не едно и две литературни и кино шедьоври, в живия живот е изкуство само по себе си да преосмислиш ценностите си и да ги промениш.

От другата страна е откритото общуване с всеки, с който те среща животът. Е, може да не остане за дълго в него, но със сигурност всеки има какво да научи от другия. Често дори този друг изобщо да не го съзнава. Нима вече не можем да погледнем на хората и събитията около нас такива, каквито са, без отсъждаме и да лепваме етикети, нима е непосилен труда да опознаеш някого или да опиташ отново. А ако той те разочарова, това да си остане нещо, в което участват двама, без да има виновен, без да има съдия, без да има присъда. Нима е трудно да захвърлим чуждите мисли, да разчупим собствените си и да погледнем живота в цялата му пъстрота. Аз вярвам, че не е.