Кризата на 30-та година - I част

По времето на нашите баби 30-годишната жена се е смятала вече за престаряла. Днес на същата възраст се чувстваме все още момичета. Голяма част от нас тепърва се колебаят дали да заменят свободата си с отговорностите на брака или планират дете. И никой не мисли, че за тези начинания вече е станало късно. Визуално също не сме загубили младежкият си чар и дори изглеждаме по-добре отколкото на абитуриентският си бал. С една дума на 30 сме в своя разцвет.

Тогава защо около 30-та годишнина много жени изпадат в дълбока криза? За разлика от следродилната депресия и климакса тя идва неусетно. Просто един ден осъзнаваш, че вече бъдещето не е пред теб, сивотата на ежедневието те е смачкала и няма дори следа от предишното безгрижие. Всъщност тревожните мисли са породени не толкова от факта, че младостта се изплъзва от ръцете ни, колкото от неизбежната равносметка за постиженията и грешките ни до този момент. Не всички остават удовлетворени от този анализ, а времето за промени безвъзвратно отминава.

Ако наближаваш 30-те години по всяка вероятност и теб те спохождат тези мисли:

Какво е станало с мечтите ти?
Вече е окончателно ясно, че няма да станеш велика художничка като Фрида Кало. Работиш в офис от 9 до 17 и вместо с четки и бои, боравиш с цифри и документи. Изобщо мечтите ти са станали на пух и прах. И ако досега си се успокоявала, че това положение е само за година-две и при първа възможност ще се върнеш към интересите си, то вече осъзнаващ, че временното се е превърнало в постоянно, а талантът ти е окончателно пропилян.

Има два начина да преодолееш тези черни мисли. Ако младежките мечти са все още актуални за теб, не губи повече време, а мобилизирай целия си потенциал, за да ги осъществиш. Със сигурност ще бъде трудно да захвърлиш всичко градено досега и да започнеш отначало, но ако това е истинското ти призвание не се колебай. Всяко отлагане намалява шансовете ти за успех.

В повечето случаи обаче се оказва, че мечтите са само теория, а истинската практика – животът, ни предлага точно това, което ни удовлетворява. Желанията ни са гръмки, но често именно обикновените неща ни правят щастливи.

Намери ли голямата любов?
Имаш човек до себе си, но не съвсем така си си представяла голямата любов. Това, което ви свързва е повече общото битие, навика и удобството, отколкото изгарящите чувства и страстта. Започва да те мъчи въпросът, наистина ли това е твоята половинка, другото ти Аз, мъжът с който искаш да прекараш остатъка от живота си.

Замисли се обаче доколко реална е представата ти за голямата любовта. Страстта неизбежно си отминава и след нея или не остава нищо и отношенията се разпадат или преминава в привързаност и обич. В случай, че връзката ви е издържала този преломен момент, най-вероятно, си с точният човек.
Ако обаче осъзнаеш, че единствената причина да сте заедно е страхът от самотата и любовта отдавна си е отишла, веднага прекъсни тези отношения. Все още си млада и имаш пълното право да преследваш щастието, а то рано или късно ще се появи.