Скучно ми е...

„Скучно ми е...„ е оплакване, което доста често може да бъде чуто в днешно време, за жалост, повече от млади хора. Лятото, като сезон на отпуски, ваканции, изобщо на повече свободно време, дава още по-голям простор на скучаещите. Всъщност, ако човек е живял много напрегнато, денят му е бил изчислен до минута и изведнъж се озове пред една бездна от свободно време, е възможно да изпадне в нещо като шок – да не знае какво да го прави. Първите ден-два може и да носят чара на покоя след свръхдинамиката, ала съвсем скоро не е изключено да се настани неприятната гостенка – скуката.

Вярвам, че скуката е приоритетен посетител на духовно бедните хора. Ако човек очаква някой отнякъде да му прави живота интересен, сериозно се заблуждава. Първо и задължително условие е ние да сме си интересни сами на себе си – със своите мисли, духовен свят и вътрешни монолози. В крайна сметка ти си личността, с която на практика непрекъснато пребиваваш, затова е най-добре да ти е интересно да бъдеш именно със себе си. Ала хората са различни – има такива, които обичат да поостават сами, чувстват се комфортно така, това е времето да се отдадат на заниманията, които харесват само на тях. Има други характери, които се ужасяват да останат сами и непрекъснато търсят нечия компания или поне присъствие. Убедена съм, че ако човек е в нормално състояние на духа, има нужда и от двете – от моменти, в които да изпита удоволствието от тишината, както и насладата от пълноценното общуване с други човешки същества.

Но макар и по-рядко, скуката може да навести и духовно богати хора, за които това не е привично състояние. В такива случаи традиционно съветват – имайте интереси, хобита, отдайте се на тях. Ала нека си спомним – има моменти, когато и обичайно интересните ни неща не предизвикват очаквания трепет и вълнение. Тогава? Първо да приемем, че има и такива моменти, особено ако са за кратко. Можем да се отнесем и по-активно към проблема – с действия да се пробваме да излезем от това неприятно състояние, като направим нещо различно от обичайното – да предприемем лесно осъществима екскурзия до близко място; да потърсим скъп приятел, с когото не сме се срещали отдавна или нещо малко по-ексцентрично – да започнем да се учим да играем тенис, боулинг или билярд, например, ако никога досега не сме го правили. Скачането с парашут и подводното плуване го оставям за най-екстремните. Изцяло новата ситуация може да освежи сетивата ни, да ни върне към живот. Във всеки случай прекалено баналните псевдо развлечения, като седене по кафенета, безцелно мотаене по улиците, безсмислени разговори, няма да свършат работа. В такива случаи човек има нужда от положителната енергия на една цел, на покоряването на ново умение, от нещо което да го заинтригува. Бездействието и мрънкащото оплакване са противопоказни. Разбира се, възможно е под скуката да е замаскирана депресия, свръх преумора, или някакъв емоционален проблем, който човек не признава и пред себе си, но в случая не говорим за това, а именно за скуката от най-чиста проба.

В по-широк смисъл скуката се смята за присъща за живота в по-малките селища, заради по-малките възможности, които предлагат. Проблемът с възможностите е безспорен. Ала изобщо не мисля, че всички жители на столицата, например, всеки ден ходят на театри и концерти. Тъкмо обратното – ако живееш в средно голям областен град, спокойно можеш да посетиш всички постановки на местния театър и на гостуващите, което е средно по два-три пъти месечно храна за душата. По-близките разстояние и цени на билетите са плюс. Можеш да станеш фен на местния отбор по най-популярния спорт в града, което си е страшна емоция. Ако човек живее в по-малко градче или дори село и разполага с личен транспорт, в днешно време да пропътуваш 40-50 км, например, за концерт или представление, които си заслужават, не са нищо. А и остава винаги възможността да излезеш сред природата, която е по-близко до хората в малките селища - на разходка, пикник, риболов или игри на открито с децата. Без значение къде си, удоволствието от хубавата книга, страхотния филм и задушевния разговор с обичани хора си остават наслади за душата достъпни винаги и навсякъде.

Така че, ако все пак ти е скучно, обърни поглед към себе си. Ако не отмине, образно казано запретни ръкави, макар че лете по-скоро нямаме такива, и действай. Има толкова интересни и неправени никога от теб, от мен, от нас неща, които ни предстои да извършим и преживеем емоцията от това. За да не казваме след години – никога не съм правил това, никога не ми се е случвало онова...