Цената на свободата

Свобода и независимост – това са две неща, към които винаги ще се стремим. Да бъдем свободни означава да имаме избор, да не ни се налагат ограничения, правила, норми... да живеем така, както на нас ни се иска, а не както „трябва”. Свободата ни дава куп възможности и на практика ни е по-ценна от всичко друго. Затова се стремим към нея в работата – като си създадем собствен бизнес, в който ние да създаваме правилата, а други да ги следват; вкъщи – като си купуваме собствени жилища, без да се съобразяваме с хазяи или с властни родители; във финансите – като трупаме печалби, за да не се чувстваме притиснати от сметки и разходи... в личния живот – като подбираме партньори, които ни я предоставят или като не допускаме да бъдем ограничавани в нищо и от никого. Затова, съвсем не случайно престъпниците се лишават именно от правото си да бъдат свободни.

Свободата - власт и контрол. Всъщност ние се стремим към това да постигнем собствената си свобода, ограничавайки чуждата. Така добиваме увереността, че всичко е в нашите ръце и сме спокойни, че контролираме случващото се. Свободният дух не търпи ограничения, той е над тях.

За творческите натури е най-трудно да се поберат в каквито и да било рамки, и всячески се опитват да излязат извън тях, защото само тогава могат да съществуват и да разгърнат себе си. Всичко друго се възприема от духа на свободния човек като затвор и присъда. А това означава винаги да живееш живот, който не искаш. Да вършиш неща, които не желаеш. Да се страхуваш и подчиняваш, дори да мразиш „поробителя” си.

Свободна воля. Родили сме се със свободна воля, но още от малки сме принудени да се съобразяваме с ограничения, да се подчиняваме, да спазваме правила, налагат ни се представи и шаблони за правилно и погрешно. Така лека-полека свободната воля остава някъде далеч от нас. Ограничават ни първо родителите, после учителите, после работодателите, съпрузите, децата... ограничаваме се и самите ние, не смеейки да заявим открито желанията си, да изразим мнението си, да опонираме на другите. Така оставаме заседнали в несполучливи бракове, в неподходящи връзки, на зле осигурени работни места – всички те отнемат по малко от свободата ни и парченце по парченце „крадат” от нея... ако го позволим.

Пътят към свободата. Ако все пак на всяка цена искаме да бъдем свободни, трябва да знаем, че свободата обича смелите и решителните. Онези, които не се страхуват да се променят или по-скоро въпреки страховете си, са готови да се „освободят”, дори и от самите себе си, от собствените си мисли, чувства и убеждения... от досегашните си представи, обстоятелства, дори от значими за тях хора.

Свобода или самота?
Да бъдем свободни обаче понякога може да означава и да сме самотни. Една неангажираща връзка например ни дава нужната доза независимост, но ни отнема друго право – да се свързваме с другия, да обичаме и да бъдем обичани. Свободният човек разполага с достатъчно време, но дали го прекарва най-щастливо сам? Понякога точно когато успеем да постигнем желаната свобода, осъзнаваме, че сме готови да се откажем от нея.