Любовта. Практиката създава майстора

По пътеката на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без доводи. Обичам те такъв, какъвто си и ти си свободен да бъдеш такъв, какъвто си. Ако не ми харесва какъв си, тогава по-добре да бъда с някой друг, когото харесвам такъв, какъвто е. Нямаме право да променяме другите и никой няма право да променя нас. Ако се променяме, то е защото желаем да се променим, защото не искаме да страдаме повече.

Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако изпитвам съжаление към вас, това означава, че не ви уважавам. Не можете да решавате самостоятелно. Когато трябва да решавам вместо вас, аз не ви уважавам. Щом не ви уважавам, аз се опитвам да ви контролирам.

Любовта е безмилостна, тя не изпитва съжаление към никого, но е състрадателна. Страхът е изпълнен с жал, той изпитва съжаление към всички. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не вярвате, че съм достатъчно силен, за да се справя. От друга страна, любовта уважава. Аз те обичам, знам, че ще справиш. Знам, че си достатъчно силен, достатъчно умен, достатъчно добър да взимаш самостоятелни решения. Не е необходимо да избирам вместо теб. Ти ще успееш. Ако паднеш, ще ти подам ръка, ще ти помогна да се изправиш. Ще кажа: „Ще се справиш, продължавай”. Това се нарича състрадание, но то няма нищо общо със съжалението. Състраданието произтича от уважението и от любовта, съжалението произтича от липсата на уважение и от страха.

Любовта е напълно отговорна. Страхът бяга от отговорност, но това не означава, че не е отговорен. Опитът за бягство от отговорност е една от най-големите грешки, защото всяко действие си има последствия. Когато направим своя избор, получаваме резултат или реакция. Ще понесем последствията от действия си по един или друг начин. Затова всеки човек е изцяло отговорен за постъпките си, дори и да не го иска. Някой може да се опита да плати за твоите грешки, но въпреки това ти също ще си платиш и така цената става двойна. Когато другите се опитват да носят отговорността за теб, това само влошава нещата.

Любовта винаги е нежна. Страхът винаги е груб. При страха има купища задължения, купища очаквания, никакво уважение, бягаме от отговорност и изпитваме съжаление. Как може да се чувстваш добре при толкова страх? Непрекъснато се изживяваме като жертви, усещаме гняв, тъга, ревност или се чувстваме предадени.

Усъвършенстването на връзката зависи изцяло от вас. Първата стъпка е да си дадете сметка, да осъзнаете, че всеки сънува собствения си сън. Осъзнаете ли това, можете да поемете отговорността за своята половина от връзката, за себе си. Ако знаете, че отговаряте само за своята половина от връзката, лесно ще я контролирате. Не зависи от нас да контролираме другата половина. Изпитваме ли уважение, знаем, че другият – партньор, приятел, син, майка – носи цялата отговорност за собствената си половина. Ако уважаваме другата половина, във връзката винаги ще цари мир. Няма да има война.

И накрая, ако осъзнавате, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е плод на любовта, извираща от самите вас, това се превръща в най-великото изкуство на Толтеките – умението да обичаш.

Можем да говорим за любовта и да напишем хиляди книги за нея, но за всеки от нас тя ще бъде съвършено различна, защото човек трябва да я чувства. Любовта не изисква разбиране, изисква действие. Любовта в действие, може да донесе само щастие. Страхът в действие може да донесе само страдание.
Единственият начин да овладееш изкуството на любовта е да го практикуваш. Не е нужно да доказваш любовта си, не е нужно да я обясняваш, просто трябва да обичаш. Практиката създава майстора.


Дон Мигел Руис – „Умението да обичаш”

Картина от Autumn Skye Morrison