Между сериозната връзка и Неговите неясни сигнали

Тя иска сериозна връзка, той подава неясни сигнали. Познато ли ви звучи? Много жени са се блъскали над ребуса – какво всъщност иска той от нашите отношения? Вероятно една част от тях са пренебрегвали поредица от леко обекуражаващи знаци. Други са се надявали с времето да обърнат нещата в своя полза или са акцентували на позитивното между редовете. Не е трудно да приемеш желаното за действително.

В какво се изразяват неясните му сигнали? Той ви търси, излизате на кафе, понякога на вечеря, случва се да имате задушевни разговори, но връзката боксува на едно място, без развитие. Заедно сте предимно в по-широка компания, почти не оставате насаме. Най-много за секс от време навреме. А вие се чудите истинска двойка ли сте или не? Това неопределено състояние хем подхранва някакви надежди у вас и ви амбицира, хем неяснотата държи в напрежение. Нюансите в неопределеността, която витае, са най-различни. Търси ви, когато на него му хрумне, но отношенията ви така са се сложили, че инициативата никога не е ваша. Станали сте нещо като дамата, която е винаги на разположение. Ако се е стигнало до там, че имате интимна връзка и вие му намеквате, че гледате сериозно на тази близост, той завоалирано ви отговаря: „Остави нещата да се случват…“ Какво може да означава това?

Всъщност всичко, от единия до другия полюс. В единия случай би могъл да ви казва, че отношенията ви трябва да се развиват естествено, без насилване. И то си е точно така, само вие сте тази, която препуска. Но би могло да означава, че той си е сложил за себе си ясни граници до къде ще стигнете като двойка и няма намерение да ги преминава. А вие, колкото си искате, можете да се надявате да промените мисленето му. Понякога и това се случва, но не бива прекалено да се разчита на подобен развой. Истинският отговор дава времето.

Обикновено ние жените сме тези, които си поставят цели и планове във връзките. Решаваме, че ни е време за много сериозна обвързаност и преследваме това, което сме си наумили. Имаме своите основания да постъпваме по този не особено мъдър начин, защото:

-не искаме към нас да се отнасят несериозно, не сме момиче за мимолетни връзки;

-биологичният часовник тиктака, с всяка изминала година все по-бързо;

-страх от самота;

-притискат ни близките, водени от идеята, че само животът в семейство е пълноценен, което, разбира се, не е така;

-приятелките и съученичките вече са се омъжили, ние сме останали без обичайната си среда и имаме усещането, че ако не станем като всички, животът губи смисъл.

А сега да оставим настрани всички тези доводи, които на принципа „Пътят към ада е постлан с добри намерения“, биха могли да съсипят живота ни. Да си дадем ясна сметка, че това е нашият живот с нашите срещи, любови и разлъки. И да го живеем, вместо да сме нещастни в неизпълнените си планове.


Какво да се прави?

1.Да оставим наистина нещата да се случват. В това има много здрав смисъл. През това време да живеем, да бъдем щастливи. Ако не сме, наистина е по-добре да не се обвързваме, единствено за да докажем, че става каквото ние искаме. Тъкмо ние жените сме склонни да си поставяме абсурдните цели – до толкова година трябва да се омъжа, до толкова да родя детето си… Животът не става по план-график.

2.Обикновено сериозните връзки не се случват, когато ние си ги поставим като цел, а тъкмо когато сме му пуснали края. Следваме естествения им ход и не насилваме събития.

3.Ако сме много затънали в любовното тресавище, а сигналите отсреща са неясни – опитът показва, че зад тях по-често се крие тактично „не“ на планираната от нас сериозна връзка.

Вярно, че надеждата умира последна. Някои искат ясно и категорично да го чуят това „не“, за да са сто процента сигурни. Е, ако искат неприятно преживяване, да го направят. Винаги е налице и другият ход - ние да се отдръпнем от този човек. Вариантите са два – той или ще оцени какво е загубил и постигаме своето, или ще бъдем свободни за някой друг, който не си поставя граници и правила, а е отворен към случващото му се, такова каквото е. И да не забравяме - понякога може да се окаже, че несбъдването на наше желание е най-голямата милост, поднесена ни от съдбата.