Коледни пости - Ден 22:
Как се случиха един сандвич с хумус и усещането за Коледа.

Днес е ден на подготовка. Все пак е Никулден и трябва да се погрижим за шарана. Сутринта го извадих от вакуумирания плик, Както очаквах, оказа се гол шаран с два реда люспи по гърба, поне ще мога да спазя традицията на Никулден да си сложим люспа от шаран в портфейла. Редом до фън шуй монетите ми, ще им е добре. Дано да се изпълнят поличбите.

Шаранът е добре изчистен. Измивам го, подсушавам го добре. Натърквам със сол и пъхвам в коремчето му резени лимони. Оставям го пак на студено. Плънката е чак довечера.

За обяд приготвям сандвич с франзела, маруля и хумус. Нарязах му малко маслинки. Оригиналната рецепта взех оттук. Имайте предвид, че трябва да накиснете нахута предния ден, както и Диана ни посъветва в нейната рецепта.

Предколедните дни са много напрегнати понякога. Ето, Никулденският шаран и неговото търсене, после започват коледните тържества по градини и училища, коледни банкети в офиса. Украсата, подаръците, трапезата. Трябва да планираш, да съчетаваш и да изстискваш колкото се може повече от 24 часовия ден. На всичкото отгоре от нас, жените, се очаква да сме издокарани, със сияйна кожа и без торбички под очите. Никой не те пита, дали си правил сладки през нощта, наваксвал си с работа по никое време или те болят ръцете и краката от обикалане по магазините. Никой не те пита и финансово как да издържиш празниците. Трябва да си весел, щастлив и да прегърнеш цялата коледна магия. Трябва и да я усетиш с цялото си сърце. Та, за Бога, това е Коледа!



Сега ще ви кажа, как Коледа се случи и на мен.

В града има Коледен Базар, бегло подобия на големите Коледни базари в Европа. Един от щандовете е отделен за благотворителни инициативи. За определен период от време на този щанд ще се представят творби от социални институции в региона – домове за сираци, за умствено изостанали, за хора с психични разстройства. Там отидох аз снощи целенасочено, да разлгедам. Посрещнаха ме две дами, служителки в дома и аз снимам, разпитвам. Те с удоволствие разказаха много за дома, за работата си, за хората там и техните произведения.

Зад всяка вещ, изработена с много старание, стои история на човек. Човек не като нас, различен. Без бъдеще, без дом, без коледни банкети, без подарък от мама, без ясен разсъдък. Но пък с лоши гени, със срамно минало, с драма в живота, със загуба, с тежка диагноза. Не ви карам и аз самата не се чувствам виновна за тях, но има и такава страна на живота, тя е реална, макар да си затваряме или да ни затварят очите за нея.

Купихме, разбира се едно- две неща. Това, което взех за мен е правено от Вероника, на 30 години, колкото мен. През пубертета се отключва шизофрения, прогресивна. Сега е в защитено жилище за възрастни умствено изостанали хора. И жената от това жилище каза, че въпреки, че е много зле, Вероника няма търпение да дойде Коледа и да и дадат да бродира. За през останалото време няма средства.


избродирано от Вероника

Значи едно шизофренично момиче, с разкъсана самоличност, няма търпение за Коледа, а ние нямаме търпение да се справим някак с нея и тя да отмине?! Направо не знам как да ви обясня какво изпитах.



Не мога да кажа, дали е от постите, но за пръв път изживявам така интензивно това „идване”. Сякаш се разтваряш във въздуха. Такава лекота те обзема и сякаш се издигаш над всичко дребнаво и злободневно, над дребните страсти и страхове, тревогата и недоволството. И всички хора са ти близки някак, имаш чувството за единение, за това, че си част от това неблагодарно човечество и въпреки всичките му недостатъци, го обичаш. Твърде много.

И там, под звездите на Коледния базар, Коледата ми се случи и мислено прегърнах Вероника, която никога няма да има две деца, мъж и собствен дом, да бъде така обичана, както съм аз. И не забравих да благодаря за всичко, което имам, което съм и което ще се случва в бъдеще.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"