Позитивно мислене, но на практика?!

Особено модерно е да се изтъкват преимуществата на позитивното мислене. Всичко звучи много правдоподобно и лесно, но често в ежедневието срещаме трудности да приложим наученото от многобройните статии, книги, семинари и интервюта на гурута в областта. И въпреки, че знаем за всички вселенски закони и най-вече, този за привличането и как доброто ще привлече добро, позитивното – позитивно, а лошото – повече лошо, някак не успяваме да постигнем позитивизъм на практика.

Представете си за момент млад мъж, който, като следствие от трудно раждане е болен от церебрална парализа. Както много от вас знаят, това е заболяване, което почти винаги поставя болния в зависимост от други хора – да го хранят, разхождат и т.н. Но, не, точно този мъж си го представете, как печели международни турнири по културизъм, как има свой бизнес и всичко това е успял да постигне с много труд във фитнес залата и воля за успех.
Този мъж отива на санаториум и там среща млада жена, която е на инвалидна количка, в следствие от катастрофа в детските й години.
Те се влюбват и не след дълго той й казва: „Добре, че съм се родил така, иначе сигурно нямаше да те срещна.”.
Това са действителни хора и за мен репликата на момчето не е просто трогателно любовно обяснение, а висш пилотаж в позитивното мислене.


Защо много хора трудно прилагат позитивизма?

Да разгледаме две ситуации от живота, в които много от нас попадат и, които подлагат на изпитание начина, по който ги възприемаме.


„Проблеми” с партньора
Как да мисля позитивно, като постоянно ме: критикува, ограничава, ревнува, подценява, наранява…?

Списъкът може да бъде дълъг. В съвместния живот с друг неминуемо в даден момент се проявяват неща, които ни дразнят. Опитите да си затваряме очите и да се правим, че нищо ни няма не помагат и уж отстояваме позитивното мислене, но нещата не само, че не се подобряват, а напротив – стават все по-зле. Като се замислим, има защо. Ние си траем, стискаме зъби, а партньорът ни от една страна е в неведение за това, какво се случва в душата ни, а от друга, все пак усеща, че нещо ни гнети и това малко или много се предава и на него. Всичко продължава докато не се стигне до огромен скандал, наподобяващ изригване на вулкан или потъване все повече и повече в ролята на жертва.

Въпросното развитие е логично, защото да сме позитивни не значи, че никога няма да се ядосваме, да се караме и да отстояваме себе си.
По-добре сърдити един на друг понякога, отколкото непознаващи се истински, по-добре изразяване на една негативна емоция сега, отколкото изливане на куп такива, трупани с години.
Естествено, не става въпрос за това, че можем да сме спокойни и да си вдигаме ежедневни скандали на воля – позитивното пак ще се изгуби. Целта е да се разбере, че когато става въпрос за отношения на първо място сме положителни към себе си и тогава към другия. Дребните кавги могат да изгладят много проблеми.

Приемайки регулярните конфликти за нещо нормално човек би могъл да се предпази от крайности и заключения от типа: „Той не ме обича.”, „Тя е ужасен човек.”, „Що за връзка е това?”. А и нерядко се случва така, че макар и по време на самата караница партньорът ни спори и се ядосва, след естественото утихване, той проявява разбиране и загриженост за нещата, които са го раздразнили преди това.


„Липса” на пари
Много хора мечтаят за повече пари, а те все не идват. Представят си ги, изпълняват уж всички заръки за позитивното мислене, но резултат няма.

Повярвали, че е достатъчно само да си помечтаят за това, което искат и нещата ще се случат, те остават разочаровани, особено, когато въпросното нещо е материално и надхвърля многократно дохода им.
Ако не сте удовлетворени от заплащането си, как ще постъпите? Ще мислите позитивно, че някой ден нещата ще се оправят или ще мислите позитивно и ще потърсите по-добри условия, било то сменяйки компанията или дори държавата. Всеки може да разбира позитивното мислене по различен начин. Когато недоволстваме от заплащането си, често не съзнаваме, че точно ние сме тези, които са се продали на тази цена, приемайки работата. Ако тя не ни удовлетворява, да стоим и да се надяваме, че ще дойде някой и ще ни каже: „Вземи повече, ти заслужаваш.” е малко наивно. Понякога се случва, но по-скоро не. Повечето хора, като правило, съблюдават на първо място собствения си интерес. Алтруистите определено са рядкост.

Позитивното мислене не съществува само за себе си. То е функция от добрата самооценка, способността да отстояваме себе си и редица други личностни характеристики, както и от навици, придобити често още в детството. Ако го разбираме правилно, ще знаем, че не е достатъчно просто да си сложиш розови очила. За съжаление, или може би – не, не всички израстват в благоприятна за изграждането и поддържането на позитивно мислене среда. Може би, ако не беше така нямаше да има прогрес и велики творчески произведения. Ако всички хора са доволни от живота си, защо да се стремят към промяна?
Може би, както позитивното, така и негативното мислене са необходими на човека и те заедно задвижват естествен кръговрат, както го правят денят и нощта.
Да сме такива, каквито не сме, няма да реши проблемите ни, а само подобно на някои „лекарства” просто ще приглуши симптома. Подхождайки по-холистично към „проблема” с негативното мислене може би ще разберем, кое би било хубаво да променим или просто да приемем, като достойна за любов част от себе си.