Да предизвикаш късмета си

"Роди ме, мамо, с късмет, пa ме хвърли на смет!" – тази поговорка ми изниква в съзнанието всеки път, когато някой познат разказва история с щастлив край, а също и при поредната тото истерия. Но дали не очакваме от живота си прекалено голяма доза необяснимо чудо? Или пък късметът е онази искрица надежда, която повдига духа ни в трудното ежедневие?

Най-лошото качество на късмета е, че нито можеш да го докоснеш, нито да го помиришеш. И поради тези причини никога не знаеш дали ще дойде, кога, съществува ли изобщо, или просто всичко в природата е така прецизно подредено, че точността ни се струва свръх.

Защо вярваме в късмета?
Научавайки за успехите на другите, често се питаме как се е случило това, как този човек да стигне до там. Понякога ни се струва толкова странно и необичайно, че приписваме заслугите само на късмета. Като странични наблюдатели обаче сме склонни да виждаме само крайния резултат и пропускаме дългия път, който води до него. Именно поради тази причина приемаме успехите като резултат на късмет. А всъщност зад тях стоят много други неща - дисциплина, упоритост, работа, мотивация, а понякога и болка.

Приписваме заслугите на късмета и поради друга, специфична за хората причина. Човешка е, но не е от най-приятните черти в човека – завистта. Склонни сме да откриваме причината за чуждите успехи в нещо свръхестествено, защото не желаем да признаем качествата му. От друга страна си мислим – защо аз не успявам, а той да? Заради нашите лични неуспехи и породилата се от това завист не намираме друго оправдание, освен чудодеен късмет.

Късметът е добрата страна на случайността. Той може да дойде внезапно и именно затова е толкова сладък. Имаме нужда да вярваме в него, както вярваме в ред други чудеса. Идеята, че може да имаме помощ от вън, и не всичко да тежи на собствените ни ръце, е изключително привлекателна. Няма нищо лошо да вярваме в късмета. Но ако разчитаме само на него, работата едва ли би се свършила.

Реалните очертания на късмета
Това са всички онези малки стъпчици – жестове, покупки или друго, което правим с цел някое желание да се сбъдне. Така например, ако не пуснем фиш за тото, няма как да спечелим каквото и да било. Ако не попълним талона за участие, няма как да ни изтеглят в томболата. Късметът е като неволята – ако не го повикаш, няма да ти се обади. Затова можем да предизвикваме късмета си като участваме в различни конкурси и надпревари. Ей така, за да подхранваме състезателния си дух, да се наслаждаваме на очакването, да си вдигнем адреналина. Не е задължително, ако играеш да спечелиш. Но със сигурност никога нищо няма да спечелиш, ако не вземеш участие. Късчето хартия обаче внезапно може да се превърне от обикновен отрязък, в билет за осъществяване на мечтите. Той не бива да се купува на всяка цена. Влагането на прекалено много средства и усилия в хазартни игри не е предизвикване на късмета, а самозалъгване, пропилени на вятъра средства и не на последно място – зависимост. Защото в този случай не предизвикваме късмета, а го натоварваме с отговорността да решава личните ни проблеми.