Вкъщи, на работа или сред близки приятели можем да пием чай по всякакъв начин и в най-различни пози – от чаша за еднократна употреба, с крака върху табуретката, от купичка с олющена боя, сърбайки. Но когато сме в заведение, на служебно събиране, стилно парти, на гости при изискани хора или другаде, има няколко изисквания, с които би било добре да се съобразим, за да не се чувстваме не на място.
От какъв съд ще се пие чаят зависи изцяло от личните ни предпочитания, както и от посудата, които има в кухнята. Важно е да се знае обаче, че вкусът на чая се променя, ако той се пие от пластмасова или дървена купа или чаша. Затова се предпочитат керамични, порцеланови или стъклени съдове. Дебелината на стените на чашата се избират в зависимост от това дали искате да пиете чая по-хладен или държите да се запази дълго време горещ. Големината на чашата е обратнопропорционална на качеството на чай. Добрият чай е с много наситен аромат и вкус и затова се приема в малко количество, достатъчно да задоволи всички сетива. В японските чаени церомонии по традиция се използват малки порцеланови чашки, в които се поднася зелен или черен чай. Da Hong Pao (Голямата червена одежда) е най-луксозният и скъп сорт чай в света. Името му е свързано с това, че привилегията да го опитват имали само крале, императори висши аристократи, които обикновено носели пурпурни дрехи. Получава се от 6 храста на 350-годишна възраст, които дават годишна реколта не повече от 500 грама.
Когато се пие чай в компанията на изтънчени особи, е недопустимо да се сърба. Пие се на малки глътки, без да се духа, за да изстине. Чашата, заедно с чинийката, се поднася на височината на устните и тогава се отпива. Дръжката трябва да се обгръща елегантно. Свободните пръсти не трябва да стърчат навън, а да са максимално свити. Подходящо упражнение, за да свикне ръката с това положение, е пръстите (кутре и безименен) да държат химикалка или молив, докато се повдига чашата. Дали да си сложим захар, или не, зависи изцяло от личните ни предпочитания. Разбира се, с количеството не бива да се прекалява, просто защото прави лошо впечатление, ако се пресегнем 7-8 пъти към захарницата. Чаят се бърка внимателно, за да не се удрят стените на чашата с лъжичката. Така се избягва дразнещото подрънкване. След като лъжичката е използвана, тя трябва да се извади от чашата и да се постави отстрани на чинийката. Неправилно да се отпива, ако тя е още вътре в нея. Ако към чая има някаква закуска или сладкиш, той се яде, като с ръце се отчупват малки хапки. Ако десертът е торта или сиропиран сладкиш и няма специално поставена за него виличка, се използва чаената лъжичка. Ако към чая има лимон, то той трябва предварително да се нареже на филийки. Лимоненото парченце се поставя в чая и чрез леко натискане с лъжичката се изстисква сокът му. След това филийката се изважда и се поставя в чинийката.
За добрия вкус на чая е важно с каква вода се запарва. Широко разпространена, но грешна практика, е чаят да се залива с кипяща, току-що свалена от котлона вода. За най-добър вкус черният чай трябва да се залива с вода с температура 90 градуса, а зеления – 70. Точната температура може да се измери посредством кухненски термометър, който се поставя в течността. Чаените листа се заливат с малко количество вода. Когато се надуят, се долива още. Запарката се оставя за около 5 минути, а съдът се покрива със салфетка или капак с дупка, за да може да отделя от аромата си.
За да се усети максимално чаеният вкус и удоволствието от пиенето да е до край, трябва:

чаят да не се пие непосредствено преди или след хранене; Най-добрият вариант е 30 минути преди хранене (не по-малко), защото чаят увеличава слюнкопроизводството и след него храната може да ни се стори безвкусна;

чаят да се консумира, когато не пари (температура над 62 ºC може да увреди стените на стомаха);

да не е много силен (високите нива на кофеин и танин могат да причинят главоболие и безсъние);

при подготовката да не ври дълго време, защото полифенолите и етеричните масла започват да се окисляват произволно;

да не се подгрява многократно и да не се пие чай, сварен вчерашния ден.
И малко любопитни факти
Kитайците и японците са класици в начина на пиене на чай. Те го употребяват чист – без мляко, захар или други добавки. Принципът за чистотата на чая е записан в „Книга за чая” на Лю-Ю още през 13 век. Използването на каквито и да било вкусови допълнения към чая е считано за варварщина.
Индийците обикновено добавят към чая мляко, лимон и захар. Лимонът е предпочитана добавка в Иран и Турция, но вместо захар често се използват сладки плодове – стафиди или смокини. В тези страни са най-склонни към обогатяване на вкуса и аромата на чая чрез използване на различни подправки - кардамон, джинджифил, бахар и канела.
В някои арабски страни добавят сок от цитрусови плодове, особено когато пият студен зелен чай.
В Русия към чая винаги се сервира нещо сладко – пирожки, конфитюр, бонбони, парче торта, или просто хляб с масло.
Англичаните пият сутрешния си чай в леглото, а следобедния най-вече, за да си покажат красивите сребърни съдове.