Пристрастени към пазаруването

Да, всички обичаме да пазаруваме – да обикаляме магазините, да разглеждаме, пробваме разни неща, да бърборим с приятелки за мода и бижута. И макар смятана за чисто женска страст, пазаруването е присъщо и на мъжете – те се суетят около колата или хобито си със същия ентусиазъм както една жена около чифт обувки.

Сигурно сме деца на времето си. Достъпните източници – интернет, достъпните средства – с кредитна карта, възможността да пазаруваме дори от дивана. Всички тези фактори дават зелена светлина на, подмолният маркетинг на индустриалните гиганти, които дразнят глад - за промоцията, намалението, разпродажбата. Ами всичките реклами, които ни заобикалят и програмират какво да купуваме и какво не? Нищо чудно, че пазаруването е неотменима част от ежедневието ни и за пазаруването вече се заговори като за болест, зависимост, получи и даже клинично име - ониомания

Не осъзнаваме как се случва. Купуването в количества, които остават непотребни, забравени, празнотата освен в банковата сметка, но и празнотата в нас, след като еуфорията е преминала. Познато ли ни е? Опасността обаче е в липсата на контрол, безразборното, необяснимото награбване, сърцебиенето на касата, екстазът от пълните с торбички ръце. А осъзнаването на последствията води до вина, угризения, криене от близките на размерите на пазаруването ни. Почти като наркозависимост.

Да, пазаруването може да бъде зависимост в пълното, клинично дори, и значение. Психолозите обясняват това болестно състояние с формираната в детството ниска самооценка. Отхвърляне, студенина и безразличие, липса на подкрепа от страна на родителите са типичните предпоставки за тази понижена самооценка. Трупането на вещи в консуматорското общество носи усещане за ценност, значимост. Удивените погледи, завистта на околните или персонала в магазина допълнително подсилва самочувствието.

От друга страна ниските нива на серотонина, които ни карат да хапваме шоколад, когато сме подтиснати, са една допълнителна възможна причина. Пазаруването в такива моменти, известната на всички дами „шопинг терапия”, е начин да се справим с депресията. И отново – губим контрол, рационалното мислене отстъпва място на лакомото грабене на още и още. Тази „терапия” може да не застрашава живота ни като наркотиците и алкохола, цигарите, но принципът е един и същ – начин да избягаме от проблемите, да почувстваме тръпката.

Как да разпознаем зависимостта? Пристрастените не могат да обяснят защо са купили дадена вещ, дреха, обувки или защо в това количество. Те не държат сметка за финансите, за бюджета, с който разполагат. Пазаруват винаги когато са подтиснати, друга алтернатива за подобряването на настроението не е ефективна. Често обичат да подаряват и са изключително щедри, за да се харесат на околните. Скоро еуфорията се сменя с неудовлетвореност от покупката, за разлика от обикновения купувач, който е доволен от напазаруваното, защото е било потребно и се харесва. Следва чувството на вина за похарчените пари, самонаказването за стореното, угризенията. Може да не звучи крайно сериозно за притеснение на фона на другите зависимости, но изследваните случаи на пристрастеност показват, че тя води до редица лични проблеми – задлъжнялост, нерядко стигнала до съд, развод, депресия, хранителни разстройства.
Затова усетим ли подобен проблем у себе си или близките трябва незабавно да реагираме.

• Зависимост като всички останали – всяко лечение започва с разпознаване, осъзнаване и признаване на проблема. Не бива да омаловажаваме това състояние, то има сериозни последствия.

• Причините могат да са различни, но стигне ли се до понижено настроение и депресивни мисли, по- добре е да се срещнем с приятелка, да почетем, да се разходим в парка. Иначе казано – да заменим удоволствието от пазаруването с някое друго, по- позитивно.

• Далеч от магазините – за начало можем да пропуснем редовната обиколка за седмица. Да вземем приятелка, която е наясно с проблема и да ни възпира. Съответно да избягваме тези приятелки, които също като нас нямат контрол, поне временно.

• Парите остават вкъщи. Преди излизане да проверим колко пари имаме „за харчене”, но и да си дадем сметка, каква част от тях отиват за другите разходи. Ако излезем без излишни пари, само с джобни, дебитните и кредитните карти да са надлежно прибрани – това ще ни спести толкова много, че вместо даваме дребни суми тук и там, можем да си позволим да попътуваме, а защо не и някоя по- крупна покупка като автомобил, например.

Трудно е да се повярва, че нещо толкова обичайно като ходенето по магазините, може да придобие толкова страховити размери. Но причините и съответно – решението на проблемите, се крият единствено в нас. Времето и обществото, в което живеем, отнема ценността от човека и я придава на вещите и „притежавам” се идентифицира със „съм”. Само ако позволим.