За Торбалан, чудовищата и децата

От официалната страница на Недялко Йорданов във Фейсбук:

"Когато внучката ми Тамарка беше малка, баща й я плашеше с Торбалан, който ще дойде да я вземе, ако не слуша... Аз реших да я излекувам завинаги от страха пред този страшен Торбалан и й написах една Приспивна песничка, в която въпросният страшник всъщност е много добричък, самотен и нещастен и дори пише стихове като дядо й... Ето я тази

Приспивна песничка

Там в тилилейската, там във злодейската
гъсто гъстейска гора
страннно чудовище има леговище
скрито в една пещера.
Стъпва със лапища... Спъва се в трапища.
В трънища и във бодли.
Скъса си вече всички чорапища.
Левият крак го боли.
То е страхотнище! Но е самотнище...
Тъй си живее без шум.
Хем е чудовище, хем е тъжовище,
дето си плаче на ум.
Туй Торбаланище спи под юрганище -
сто килограма листа.
Носи си гащерки. Храни се с мащерки...
С никакви други неща.
Нито е лошаво, нито е рошаво
Даже е с хлътнал корем.
Даже ушищата, даже очищата
са му човешки съвсем.
Само че, само че... Някакво камъче
счупи му предния зъб -
както си хрускаше, както закускаше -
и си умира от скръб.
То е суетище... И е поетище.
Дращи скалата със нож.
Киха и пише си стихчета- кихчета –
хремаво в дългата нощ.
Свърши си всичките хапчета- лапчета
Мъчи го грипът свиреп.
В девет куплетчета – сто епитетчета:
всичките те са за теб.
Ах, туй чудовище пази съкровище...
Някой ще каже: дрън-дрън.
Скривай сълзичките, стискай очичките,
за да го видиш на сън."

Моите две деца никога не са плашени с нищо - Торбалан, Баба Яга, Чичо Доктор, Чичко Полицай, бабата от долния етаж, тъмното, страшното, кучето, чудовището...Боже колко са много страшилищата в света на децата!

Защо трябва да плашим децата? Да ги накараме с разширени очички от страх да ни слушат, мируват и кротуват? После се чудим, защо не искат да ходят на лекар и зъболекар, да се доверят на полицай в трудна ситуация. Защо ли ги е страх да спят на угасена лампа и защо си имат невидимо другарче - ами в света на невидимите страхове, трябва да имаш съюзник, нали? Не намираме ли сами нашите страхове или те ни намират когато пораснем, защо е нужно да ги внушаваме на децата. Да стане нашето? Даже виждам вид насилие над детската личност, все едно удряме шамар, но на душата му, спираме устрема му, то се свива и ... страхува. Колко подло е да разполагаме така с властта си над тях, беззащитните.

Предпочитам да ги уверявам в съществуването на Дядо Коледа, Феята на зъбките, ангелите, феите, елфите - нека съюзниците на доброто да са повече, нека изпълват със сила детското сърце, да няма страх, който те не познават отвътре, а получават от вън. Не плашете децата, прочетете им стихотворението на великия Недялко Йорданов, посмейте се над Торбалан и го затворете завинаги във вашите си страхове.