Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя


Размисли между един студен ориз и една топла супичка


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Започвам с едно бързо признание – доскоро за мен постенето не беше нищо повече от поредната диета, на която се подлагаш произволно в някой от трите поста през годината, за да се разтовариш. Винаги съм се съмнявала, че това изобщо е възможно. А и защо да се лишаваш доброволно, след като и без това трапезата ни е не особено богата.

Но постите са неразделен елемент от религията и трябва, въпреки еднозначната ми представа и скептицизма, да се разглеждат в неин контекст. Отказът от храни с животински произход трябва те да очисти лошите мисли, да те извиси над злободневните и битови подробности. Би трябвало с течение на постите да не си толкова лаком и агресивен, а напротив да си по- благ, смирен. С две думи – да се доближаваш до Бог, постигайки вътрешна хармония, балансирайки в ежедневието. Ако ще говорим наистина за религия – с помощта на лишенията да усетиш с пълна сила, чисто сърце и помисли, радостта от Рождеството Христово.

Всичко това е чудесно на теория, признавам, и може би всеки човек в определен момент от живота му, тази представа за постите го притегля непреодолимо. Чувала съм също така, че, за да постиш, трябва да го искаш много силно и вътрешно, да имаш потребност. Но каквото и да си чувал или мислил, няма как да си напълно сигурен, искаш ли да постиш или не. Освен, ако не постиш принципно, както е по канон, и трите поста. Това беше отношението ми дотук.

Докато съвсем наскоро си говорех с една приятелка по този въпрос, беше малко преди Заговезни, и тя разказа, как и защо била постила. Имала си тя някаква вътрешна борба – да преодолее подтика да вземе на момента това, което иска, само защото може. Моментът, в който трябва да имаш всичко сега, веднага и тук, не позволявайки си и миг съзерцание, в което да се убедиш, че то ти е нужно и че наистина искаш точно това. Много интересно лично предизвикателство, още повече, че днес се учим наляво и надясно – как, ама точно това трябва да правим – да грабим с пълни шепи от живота, да вземаме каквото можем, само защото имаме възможността и средствата. И силата. А точно силата е онова много илюзорно понятие, което тя е укротила и преобразила, преобразявайки първо самата нея – именно чрез постите. Грабителската сила е отстъпила на вътрешната устойчивост по- скоро. Волята е победила, но не волята, водена от егото, а тази, която го озаптява.

Пленително, нали? Започва да ми се връзва и това, че през строгия пост трябва да се лишиш от алкохол, секс и много шумни забави. Вече май не съм толкова убедена, че съм на прага на такова решение...Не, сериозно, думите на приятелката ми ме замислиха за няколко дни и си казах – може би не знам точно какво правя, но ще го направя, за да разбера имала ли съм нужда изобщо да го правя. Малко през главата за краката, но поне е някаква отправна точка.

И така, през първия ден от постите, решено е - тази година ще се пости!


И понеже си мисля за храна почти през цялото време, всъщност огладнявам. Обед е и закономерно отивам за бърза справка, какво мога да обядвам в новото си амплоа на постещ човек. Какво да открия – един чудесен ориз със спанак, точно във фазата, която най обичам – „ориз на два дни”. „И това, ако не е знак?!”, сякаш чувам приятелката си. Знак е!

Празната чиния веднага ме подсеща, че това беше всичко от ориза и трябва да се готви нещо за вечеря. За справка – имам две деца, на 7 г. едното и на 1.8 г. – другото. И двете момичета са във фаза, в която трябва да се хранят пълноценно – едното е в първи клас, а второто тръгна неотдавна на ясла. Татко им е като повечето мъже – отявлен мръвколюбец, за който постното не е ядене, а гарнитура към сочна пържола. Предвид и това, че зимата и колебаещият ни имунитет се задават – ясно е, че челно се сблъсквам с трудност номер 1 на постещия ( семеен ) човек.

Трябва да си готвя отделно.


За едната част от фамилията по един начин, за мен – по друг. Е, ако поне и мъжът ми постеше...но това е немислимо. Дори и така да беше, не мога да лишавам децата заради моите духовни трепети от любимото кисело мляко, палачинки и филийки с масло и сладко. Но все пак – трябва да се готви на два пъти. Та аз едва смогвам изобщо да готвя, как ще готвя отделно за мен! Почти се паникьосвам. Нищо де, все има начини – толкова постни рецепти има наоколо, все нещо ще се измисли. А и постно не означава непременно сложно, напротив! Тук трябва изобретателност, малко от рецептите на сайта, малко от тук и там. Пък и боб, леща, сармички лозови обичат всички. А нали е разрешена риба, освен през строгия пост - първата и последната седмица на поста. Но сряда и петък е разрешена, ами шарана за Никулден – очертава се истинско пиршество. Така че – има варианти много да съчетавам моите пости със семейното меню. Оптимизмът отново надделя.


Навън вече доста хладно, цял ден в Търново температурите не надвишават 10- 11 градуса и вече обмислям за вечеря една топла супа – хем за децата питателен старт на вечерята, хем за мен основно...Сещам се за една проста супичка от тиква, целина...Какво ли още, трябва да проверя точната рецепта. Използвам момента, докато децата още ги няма, инак изобщо няма да успея да я направя.

Как точно става тази вълшебна, както се оказа супа, можете да видите тук. Мога да потвърдя, че всички останаха доволни. Дори мъжът ми надникна, но не се осмели. Нищо, има време и за него...

Вкусната супичка ме стопли най- вече отвътре и ме заля вълна от оптимизъм и доволство. Усещам, че съм на прав път и ще се справя, но какви ли още предизвикателства ме очакват за тези 40 дни...Дори не мога да си представя.

Ако искате да проследите заедно с мен Коледните ми пости ден по ден, заповядайте тук
Коментари
2019-11-15 #7
Антония
Получи се много лесно и вкусно. Благодаря! Постим за първи път.
2013-11-20 #6
Цвети
Благодаря ти, Валентина, за вниманието)) Ще се радвам да споделяш и ти как е при теб
2013-11-19 #5
Валентина
Тази година постя за пръв път. Започнах от коледните пости, защото са най-леките ... според мен. Ежедневно ще следя, че сигурно ще ми трябва подкрепа ... И не - не е само диета ...
2013-11-16 #4
Цвети
Благодаря на всички
2013-11-16 #3
Инна Георгиева
Цвети, с теб сме!
2013-11-16 #2
Йоанс
Много хубава идея! С голямо любопитство ще следя, защото тези оправдания, въпреки желанието, аз също ги казвам. Желая ти успех!
2013-11-15 #1
teodora
Цвети! За текста и за смелостта да постиш и да постваш, отваряйки прозорче, през което да надничаме какво става.

Пожелавам ти вкусни картофени, карфиолени, гъбени, морковени, цвеклови и въобще зеленчукови дни.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Коледните пости
· Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
· Коледни пости - Ден 3:
Отново на пазар, една бърза пица и малко за смисъла на храната
· Постни банички с праз и маслини
· Салата с леща белуга и семена от нар
· "Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?"
· Боб чорба по манастирски
· Салата от пшеница, гулия и сушени череши
· Гриловани патладжани с леща и ароматни подправки на фурна
· Когато празниците отключват стари чувства: как да разпознаем и овладеем емоционалните тригери
· Кукувица кука за Гергьовден
· 21 декември - Православна църква почита Света мъченица Юлиания
· Как да укротим вътрешния критик, без да губим себе си
· Петъчният синдром: защо вече мислим за уикенда още в петък сутрин
· От вина към отговорност: защо понякога бягаме от собствените си грешки
· Обрат в разбирането за преддиабета: кръвната захар може да се нормализира и без отслабване
· Периодичното гладуване не превъзхожда диетите
· Хормоните – тихите диригенти на тялото и как да живеем в синхрон с тях
Събота
2
Май 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Българското кисело мляко вече е със защитено име
От днес Българското кисело мляко вече е вписано в европейския Регистър на защитените наименования за...
Народните будители: Софроний Врачански
"Затова ся трудя и аз сеги, денем и нощем, да изпиша няколико книги по нашему болгарскому язику." "Защото...
Какво мислят децата за любовта?
Децата са същества, които имат мнение по всички въпроси. Те размишляват за нещата от живота с не по-...
Златоград – градът на Дельо Войвода
Златоград е най-южният град в България, намиращ се в Област Смолян в долината на река Връбница. Един...
Искам да ти кажа: "Тя е семейство и приятел в едно"
Здравейте, искам да ви разкажа за моята сестра Мария. Тя е по-голяма от мен с 3 години, но все едно сме...
1
Пътеката на страха
Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение....
Ако идваш наесен
Ако идваш наесен - лятото ще отстраня - с усмивка и с досада - както се пъди муха. Ако след година...
224 години от смъртта на барон Мюнхаузен
На 22 февруари – преди е 224 години – е починал Карл Фридрих Йеронимус, Фрайхер фон Мюнхаузен, който,...
Водите на март
Тик-так, тик-так! – настоява капчука. Пролетта ще е тука след петнайсет минути! Сред виелици люти вече...
Колекционерството – прищявка, мания или себеизява?
Какво кара хората да колекционират разни неща? Децата събират разнообразни предмети често под влияние...
1
„Оксфорд“ обяви своята Дума на годината
Речникът на „Оксфорд“ обяви своята Дума на годината, съобщи ТАСС, цитирайки прессъобщение на университетското...
Порнографията – от зората на човечеството до днес
Дългата история на порнографията доказва, че тя е процъфтявала далеч преди ерата на телевизията и Интернет....
Луиза Мей Олкът: „Бъди достоен за любовта и тя ще дойде при теб"
Верният приятел е силна защита. И този, който го е намерил, е намерил съкровище. Луиза Мей...
Берлин – модерен град с много история III
Берлин е задължителният вурст – онези техни наденички, които винаги вървят с гевречета. Той е и традиционната...
Марк Твен - от просяка до принца
Когато говорим за хора, които завинаги ще останат в историята, несъмнено Марк Твен (30 ноември 1835...
1
Синята птица на Буковски
има една синя птица в сърцето ми, която иска да излезе, но аз съм много строг с нея, казвам й – стой...
Красивите думи - Керана Ангелова
каза й когато те видях за пръв път светът се завъртя наобратно жените се отдалечиха ходейки гърбом мъжете...
Народните будители: Паисий Хилендарски
"От само себе си не можем да станем мъдри." "Чети историята, и като познаеш от нея суетата на тоя...
Край на играта ни "Пролет с Hera.bg"
Привет, приятели! С най- голямо удоволствие обявяваме победителите и слагаме край на нашия пролетен конкурс,...
Александър и Виктория - най-предпочитаните имена през 2016 г.
Националният статистически институт (НСИ) представи официална информация за най-предпочитаните имена...
1
Коледа е за всички
Всеки има право на коледно настроение и трепетно очакване. Не са само подаръците, а радостта, която споделяме....
Излишните неща в куфара
Дойде сезонът на почивките и пак започнахме да мислим коя рокля да сложим в багажа и коя да оставим в...
27 септември - Световен ден на туризма
Туризмът е един от най-прогресивно развиващият се отрасъл в икономиката на почти всяка страна по света....
Есен в Странджа - III
Вече съм на път към Петрова нива и този път съм по-обнадеждена, че ще видя меандрите. Осечката от село...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook