Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Омъжена за родителите му


Омъжена уж за Него, но по всички важни въпроси преговаряте с родителите и те всячески участват във вашия живот. В един момент се питате за кого в крайна сметка сте се омъжили – за Него или за тях? Звучи ли ви познато? Във всички случаи това говори за незрялост на мъжа в семейната двойка, който избира спокойствието под родителско крило пред рисковете да се изправи сам срещу трудностите на живота. А той наистина е труден.

Изобщо не е задължително неговите родители да са някакви лоши хора, които непременно се стремят да вгорчат живота ви. Тъкмо напротив – в желанието си „да помагат“, те се месят всячески в неукрепналото още семейство. Безбройните дребни неща, направени „за хубаво“ се превръщат в истински терор. Така първо се прокрадва скрито, а после трайно се настанява все по-явно раздразнение в отношенията. На младото семейство не се дава възможност да измине своя собствен път на израстване и помъдряване. Защото истински важен е изстраданият опит, а не спестеното усилие, каквато е обикновено благородната мисия на грижовните родители.

Вероятно първите компромиси започват още при подготовката на сватбата. Правиш ги в името на прекрасното нещо, което тепърва ви предстои – животът заедно. Води те е желанието на всяка цена да им се харесаш и да те приемат. Така неусетно се оказва, че именно родителите имат решаващата дума по всичко, свързано с този уж най-ваш празник. Ти си толкова ошашавена, че не си даваш напълно сметка как те превземат отвътре и се загубваш като отделна личност. Защото, особено ако идеята е да живеете заедно две поколения в един дом, става все по-страшно. Учат те как да готвиш, да миеш чиниите и да простираш. Само по единствено правилния начин. Получаваш никога не искани съвети. Един бог знае колко семейства е погубило вмешателството в тези битовизми.

Ако пък живеете в отделни, но близки жилища, по всяко време ти идват в къщата, която уж е твоя дом. Усещането, че си тук на квартира и временно, се засилва. И няма как да не е така, като не можеш да преместиш едно дребно нещо оттук дотам, пази боже да купиш някаква нова мебел без съгласуване с родителското началство. Чувстваш непрекъснато над себе си невидим контрол.

Не е задължително всичко да е толкова зле. Напротив. Повечето неща родителите правят само и само животът ви да е по-лек и добър, с благородната мисъл да ви спестят мъките, през които те са минали. Ала според техните собствени разбирания. Но не случайно е казано, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Така попадаш в твоя личен ад. Помагат ви с дребни суми, защото сте млади и получавате ниски заплати, ала така вече сте зависими и сте им задължени. Неговата майка ви носи от вкусното ястие, любимо на сина й. Сигурно иска да те отмени от готвенето, което би могло и да е досадна обязаност, ако я правиш задължително всеки божи ден. Ала ти искаш да имаш вашия нов дом, с новите ваши си любими гости, да посрещаш гости и да създаваш уют според своите представи. Искаш за пръв да се почувстваш самостоятелна жена, която върти домакинство и се справя с ежедневните неща от живота. Тази нова роля те привлича неудържимо, защото не си я преживявала и защото тя е една от причините да се омъжиш.

Големият въпрос обаче е къде той, твоят мил съпруг в цялата тоя олелия. Оказва се, че ти се бориш за независимост и своя територия с родителите му, с тях спориш скрито или открито, сдобряваш се и водиш преговори. Твоят възлюблен е великият отсъстващ във всичко това. Вярно, че той е донякъде между чука и наковалнята в желанието да угоди и на тях, и на теб. Но бавно и отчаяно разбираш, че това не е мъжът, на чието рамо да се опреш, че той не споделя твоите мечти за ваш самостоятелен живот на зрели хора. Той е момчето на мама, което вярва, че по-вкусни от нейните гозби няма и ти трябва да се учиш от нея, защото тя е перфектната домакиня. Той е момчето на таткото, който знае как да се оправя в живота и или ще му даде пари, когато свършат, или ще го вземе да му помага в бизнеса, когато няма какво друго да работи.

Така стигаш до поразяващото откритие, че си се омъжила не за съпруг, а за неговите родители. Че няма как да имате свой собствен живот, след като родителският живот се състои в това да ви помагат, да ви обгрижват, да се занимават с вас. Погледнато отстрани може лесно да се каже – като искаш толкова - излизай на квартира, живейте в друг град, да ви видим как ще се оправяте. И ако ти виждаш в това примамлива прелест – финансово труден живот, но свободата да бъдете себе си, то твоят любим изпада в ужас. Не го казва по този начин, но упоритата му съпротива говори красноречиво. Ясно е, че си се омъжила за мъж незрял, не пораснал, а е възможно това никога да не се случи с него. Създала си семейство с човек, който психически никога няма да бъде мъж, а ще остане момчето на мама и тати.

Вариантите оттук нататък не са много. Единият е все пак да го убедиш да поемете по свой собствен път, отделно от всякакви родители – само ти и той. Така всяка победа оттук насетне ще е особено сладка, защото ще е само ваша и задължително изстрадана. Така момчето ще порасне. Лошото е, че ако у Него липсват тази борбеност и самостоятелност, нямаш особен шанс да го промениш и този сценарий няма да се случи.
Вариант две е да приемеш, че ще така - ще си останеш омъжена, ако не изцяло, то поне донякъде за родителите му и с повече такт и време да откопчваш малко по малко от независимостта ви като отделно семейство. Това е труден път и трябва да си наистина добра в правенето на политика, за да запазиш добрия тон.
Третият вариант прилича на предишния с тази разлика, че напълно се примиряваш с положението, приемаш го без да се тормозиш и ставаш невидимо болтче от чужди житейски планове.
Четвъртият е най-драстичен. Той е за в случаите, когато или намесата е много категорична, или ти си с характер, неспособен да живее под похлупак. Този вариант вещае раздяла, която може да се случи скоро, може и след много години брачен живот – зависи колко е нивото ти на търпимост.
Виж още статии за:   Семейството · Нашите роднини · Свекървата ·
Коментари
2011-10-12 #8
Цвети
когато писах за самостоятелността на децата, влязох по неволя в един немски тийн форум по таязи тема. и там децата се притесняват за парите, дали ще стигат, и там работят в началото сервитьорки и хамали и се опитват да учат, ако се понапънат ( макар там "виШето" да не е такъв култ като тук ), но нямат търпения да се изметат отвкъщи. няма ама те ще ми помагат в началото, ще ми плащат телефона или мама ще идва да ме пере.
грижовни сме, да, но правим лоша услуга и за себе си - аз виждам моите и на мъжа ми родителите, изнемощяли в старанието "да помагат"...в момента имаме нужда, но аз се усещам обгрижена, а не подпомогната...едното е емоционално обвързано и обвързващо, другото може да е много делово...
2011-10-12 #7
Светлана Чамова
По повод на думите на Инна, че "и ние не сме китки" се сещам за много уместния виц - като бяхме млади, свекървите бяха лоши, сега като остаряхме - лоши станаха снахите
Но все пак темата не е за свекървите, а за ситуацията, когато жената се оказва омъжена не за мъжа си, а за родителите му. Тоест главният герой в проблема е Г-н Недопорасналият.
Трябва да признаем, че българите сме много грижовни родители. Минаваме границата. От друга страна, животът тук е толкова нелек, че сам човек, без никаква подкрепа, трудно може да се справи.
2011-10-12 #6
Инна Георгиева
Сигурно има и такива, които използват изрази :слушай ме" - не съм ги чувала, но вярвам, че има, щото не е нужно да ми е свекърва - то тия дето "слушай ме - аз съм истината и пътя..." са навсякъде Но исках да обърна внимание най-вече на това, че лично аз съм виждала как момата просто преиначава думите на свекървата /и от към страна тъща съм го виждала.
2011-10-12 #5
Цвети
проблемът идва, че въпреки, че животът се е променил, останките на патриархалните норми не стимулират децата към самостоятелност и отговорност в мислите и действията ( освен ако не им се наложи да учат в друг град, да речем ) и те се хрантутят - мъже на около 30-35 години още се съобразяват единствено с мнението на родителите. и каква е разликата след един ден сватба?
за мен в този случай нормата е "не прави непоискано добро". то може да е добро за теб или изобщо, но се съгласувай и виж дали наистина има нужда от него. опитът и постиженията в живота се придобиват с челни удари в разни стени, а не със "слушай, маме, да ти кажа аз как да направиш"
2011-10-12 #4
Инна Георгиева
Все пак искам да обърна внимание и на другата страна на нещата. Понякога самите ние прекаляваме с това да се правим на самостоятелни - отивайки вече към някаква форма на инат "абе няма те да ми казват". В крайна сметка, никой не може да ни накара нищо, ако ние не желаем. И определено вярвам, че все пак е нужно да има съзнанието, че ние също не сме китките в отношенията и да не забравя ключа "за хубаво". По-малко Его накратце
2011-10-12 #3
Светлана Чамова
Темата, според мен е тежка, много актуална за нашия манталитет и начин на живот.
Парадоксалното е, че много от проблемите се създават в правенето "за хубаво", "да се помогне".
2011-10-12 #2
vesela
Страхотна тема, много ми хареса, трябва по-скоро да я прочетът межете /мамини синчета/!
Аз избрах последния вариант - напуснах го него и майка му след 20 години съвместен живот с тях, свободна съм и се чувствам страхотно, всичко постигнато е изстрадано , но съм много щастлива.
2011-10-11 #1
Iskra
"Защото истински важен е изстраданият опит, а не спестеното усилие, каквато е обикновено благородната мисия на грижовните родители" - това ми хареса особено много.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Детето предпочита баба си
· „Каня те на среща... с родителите ми” - II
· „Каня те на среща... с родителите ми”
· С любов и тъга за баба ми
· Свекървата - кратък разговорник за начинаещи снахи
· Как да преодолеем загубата на близък?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
Виж още статии за:   Семейството · Нашите роднини · Свекървата ·
Събота
2
Май 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Извинявай, сбърках!
Една дума, казана навреме, спестява девет. А когато думата е „извинявай”, произнасянето й може да спести...
Как да преодолеем загубата на близък?
Когато стане дума за загуба на скъп човек, никога не можем да сме напълно подготвени. Въпреки че смъртта...
Разнородното семейство
Не за всякa житейска ситуация има готов съвет. Нито пък ако си много мъдър, ще се справиш непременно...
Секс на раздяла - да или не?
Всяка любовна раздяла е различна и не може да се даде универсална рецепта нито как да протече, нито как...
Какво трябва да учат децата в училище?
Че образователната система е в криза, това е повече от ясно. Но не е кризата само в нашата родна главоблъсканица,...
1
Да се греши е човешко
Да се греши е човешко. Представа си нямаме колко истина има в тези думи. Така е устроена нашата памет...
Йога и за деца
Според някои изследвания и теории ние се раждаме с много умения и способности, които с времето закърняват...
Шрифт на кирилица , който помага на деца и възрастни с дислексия (свали от тук)
Adys е първият шрифт на кирилица, който помага на деца и възрастни с дислексия. Думата дислексия...
Как да представим Коледа на децата така, че те да схванат смисъла й?
Коледа е празник на любов, единност, надежда, топлина. Коледа е и празник на безкрайно пазаруване, следене...
Щекотливата тема – сексуалното възпитание
Много родители смятат, че правилното сексуално възпитание се свежда до това да изолират децата си от...
1
Смелостта и свободата да си поплачеш
Ние, жените, сме сочени като по-чувствителната половина на човечеството, която често си поплаква с повод...
Децата творят Коледа с нас: 3D снежинки от хартия
Децата обожават да са намесени в нещо голямо и важно, а коледната декорация е едно от тези неща. Празничната...
Предпочитат ли мъжете глупави жени?
Имаме един приятел в компанията, който сменя приятелките си ежемесечно, да, както е изразът – като носни...
Да си аутсайдер не винаги е беда
Човекът е социално животно и винаги търси контакт с околните. Но съществуват особен тип хора – аутсайдерите,...
Михаил Литвак: "И в работата, и в любовта можеш да се отдаваш, но не и да принадлежиш."
Ако някой младеж ви се обяснява в любов и каже: „Не съм виждал по-хубава от теб!“, значи е женкар. Ако...
1
7 неща, които децата до 13-годишна възраст трябва да могат да правят сами
Родителите понякога не знаем какво искаме. Дали да оставим децата да правят грешки, или да им помогнем...
Демисексуалност - когато интимността идва с истинската любов
В наши дни сме превърнали секса в спорт, от който не би трябвало да се срамуваме. Много от нас го избират...
Колко да се разкриваме пред другите?
От това да бъдеш искрен и да си себе си по-хубаво няма. Голям плюс е и да умееш да споделяш онова, което...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook