Какво можем да научим от нашия домашен любимец?

От животните можем да научим изненадващо много, най-лесно - от домашния ни любимец, животното, намиращо се най-близо до нас. Ние го познаваме в детайли, знаем навиците и предпочитанията му и не след дълго започваме да го възприемаме почти като личност със свой характер и особености.

От домашния любимец можем да се научим да бъдем естествени, директни и истински. При него няма нищо фалшиво - всичко е точно това, което изглежда.

Животното е спонтанно – когато ви вижда на вратата в края на работния ден, кучето ви върти опашка, извива тяло, изправя се на лапи да ви прегърне. Ако е гладно, дава знак, ако иска да го изведете навън – драска по вратата. Ако друго куче или човек не му харесват, ръмжи и лае срещу им, ако са му симпатични – се умилква.

Домашният ви любимец има нужда от нежност, докосване, погалване и за разлика от хората, не се срамува да си ги поиска настоятелно и без угризения. Той ви ближе, слага слава на коленете ви, примира да го галите. Иска да знае, че е част от групата, от глутницата и го засвидетелства, като ляга до вас, гърбът му опира в тялото ви и това му дава спокойствие.

Домашният ви любимец има нужда от общуването, то е важно за него. Кучето общува със стопанина си, прави го и със себеподобните си.

Отново кучето е лоялно, то е създадено за живот по правилата – в момента, в който ги разбере, в него е закодирано да ги спазва. Това е нещо, от което премного човешки индивиди могат да се поучат.

От животните можем да вземем пример за отношението им към храната. Те не се тъпчат, не преяждат. Ядат само, когато получат сигнали от тялото си, т.е. когато са са гладни.

Животните не се напиват – пият само вода и то единствено, когато и защото са жадни. Затова пък го правят с онова удоволствие, което изпитваме ние в горещ летен ден, останали дълго без капка вода. Те не пушат, а най-малкото се дрогират.

Физическата активност и играта са съществена част от живота на домашния ви любимец. Така той става по-пъргав, съобразителен, с бързи рефлекси. Ала това са неща, които биха направили собствения ни живот наситен с повече лично здраве, а и по-приятен, изпълнен със забавления. Кучето се забавлява да тича подир топката и да ви я носи, котката си играе с уловената мишка и за да развие ловните си умения, и за удоволствие.

Животните живеят за мига, именно за удоволствието, а това е нещо, което липсва на толкова хора. Пречат им стереотипи и различни наслагвания. Животните се наслаждават на усещането от засищането с храна, на моментното удоволствие от съвъкуплението с друго животно и го правят естествено, без човешкия срам и комплекси. Наслаждават се да тичат по поляната, притварят от удоволствие очи, щом ги погалите.

Животното има естествено отношение към телесните си функции, за разлика от част от хората, които ги приемат за мръсни и срамни. А те са нещо полезно и нужно, създадено от природата. Дефекацията и уринирането не са нещо мръсно, а освобождават организма ни от ненужните вещества от храненето след усвояване на полезните. Потенето освен онази издайническа миризма, е и начинът, по който тялото ни се охлажда. Овлажняването при секс не е нещо гнусно, а съвсем естествено и необходимо.

Големият урок от любимото животно е да се научим да приемаме тялото си и неговите функции, а така и да приемаме себе си. Да бъдем максимално естествени. Така ще се освободим от затормозяването, причинявано ни от наложени клишета кое как трябва да бъде. Животните в много отношения са по-добри от нас с това, че при тях всичко е такова каквото изглежда. Ни повече, ни по-малко. А ние сме част от живата природа, просто трябва да се обърнем повече към своята естественост и спонтанност, за да сме щастливи.