Пой - магията на огненото кълбо

Виждали ли сте случайно улични артисти, които въртят огнени топки във въздуха? Умело жонглират на ръба на изгарянето, на ръба на човешките възможности. Но какво всъщност правят те? Какво точно въртят? Огнените топки се наричат „пой”, а „изкуството” – въртене на огнен пой. Това, до съсем скоро непознато за нашите географски ширини, явление добива все по- голяма популярност. Вече можете дори да му се насладите на фирменото парти или на някой тротоар вечерно време.

Както може да се очаква, появата на пой се корени в много далечни времена. Още племената на маорите от Нова Зеландия са използвали летящи топки на въже или топки на края на двустранна бухалка, с които са извършвали разнообразни движения. Целта, разбира се, е далеч от това да изнасят представление. По- скоро е била част от ежедневна физическа тренировка. Предимно жените въртели пой, за да развиват гъвкавостта на пръстите и ръцете си като цяло. Умение, което им е било нужно в различните битови и домакински дейности. Малко по- късно и мъжете се включват. Тяхната цел била същата, но те използвали уменията си в боя и лова. Днес в островите около Австралия въртенето на пой от маори се е превърнала в една от най- големите туристически атракции.

След маорите, тайландците са първите, едва през 90- те години на 20-ти век, които практикуват въртене на пой по начина, по който го разбираме днес – игра, хоби, запълване на свободното време, изкуство. Оттогава пой претърпява истински бум. Обогатява се с много разновидности – бухалки пой, въздушен пой ( с разноцветни лентички ), пиро – пой ( с фойерверки ), пой с искри ( при въртенето се разпръскват множество малки въгленчета ), LED – пой ( снабден с малки разноцветни LED диоди ).

Огненият пой обаче остава най- разпространен.
Представлява малка топка на верига, напоена с горяща течност и реално изпълнителите въртят истински огън на милиметри от очите, косите, изобщо тялото си. Затова тук мерките за безопасност са повече от необходими. По тази причина изпълнителите са с прибрани под тюрбани коси и като цяло много оскъдно облечени. Което прави въртенето на огнен пой и много секси...

Изключително ефектен, в топлите летни вечери, той е почти задължителна част от всеки фестивал или празник на уличните изкуства. Именно там пой намира своя нов дом – в субкултурата на уличните изкуства – жонглиране, кукловодство, пантомима, фокуси, графити, улична музика на живо, еквилибристи. Сякаш уличните изпълнители, освободени от каноните на изкуството, меркантилността, постоянно в движение, остават с най- широко отворени очи за новото и интересното.

Колкото до техниката, тя също претърпява значително развитие. Днес вече говорим за техничен пой и танцувален пой. В едното течение целта е да се изпълняват колкото се може по- сложни движения, за да се покажат техническите умения на изпълнителите. От заглавието „танцувален пой” съдим, че тук танците подхващат пой като изразно средство за по- голям естетичен ефект. Особено кючекът ( бели денс ), дори танго и свободни движения под съпровод на ембиънт или етно музика. Именно заради симбиозата с танца и музиката пой завладява толкова много сетивата. Но за пой не е достатъчно да се пише, той трябва да се види....