Запознайте се с новото ми Аз

Всички неща търпят развитие, но парадоксално е, че понякога ние не го търпим. И в двата смисъла - ту не понасяме новия ред на нещата, ту самите ние не допускаме да се променим. Всеки е имал такива моменти на съпротива с разместващата се действителност. Различните аспекти на промяната около нас и в самите нас се умножават, когато се намеси и още една категория - другите и тяхната роля в тази игра на търпимост.

По един или друг начин ние вървим към все по-съвършеното си аз или поне към това, което смятаме за такова. Как обаче се отразява това на другите? Като социални същества искаме или не в различна степен сме свързани с представата на околните за нас. Интересното е, че отсрещната страна не обича особено постоянно справяне с променящи се величини. По-лесно за другите е да общуват с една вече изградена и удобна представа за нас. Отклонението от “нормата” е нежелателно и често приемано с някоя от репликите: “Какво ти става?!” “Ами, променила си се, същата си си, аз много добре те познавам!”, “Ти не беше такава!”.

На пръв поглед обезкуражаващите думи са всъщност празни изречения, мрежа за ловене на вода. Ние сме постоянно търсещи и движещи се в мислите и съжденията си същества и тази флуидност е наш плюс, а не минус. И кой знае, вълкът може пък да мени характера си, а дори и да не го прави, нали и това трябва да се изпита на собствена козина.

Аз ли съм или не съм
Някои от нас вярват, че веднъж изградени нещата не бива да се променят. Други приветстваме постоянно движещите се фактори и ги разглеждаме като път към по-добро стечение на обстоятелствата, не като несигурна плаваща основа.
И в двата случая изборът на всеки трябва да бъде уважен. Когато някой е решил да се “пренареди”, “да се избере по друг начин” или просто рязко да отбие от досегашната си посока, не бива да му се сърдим, че по този начин излага на опасност собствения ни пъзел, в който преди време грижливо сме му отредили съответното място.

Хората около нас приемат по различен начин нашите метаморфози. Някои не им обръщат внимание, други ги приемат като отклонение от истинската ни същност. Каквито и да са отзивите, всеки носи своето право да мине по собствения си път и да изпълни всички възможни възходи и падения, за които му се отдаде възможност.

Епичната битка с предразсъдъците
Промяната няма нужда от оправдаване или разясняване, тя просто се случва и ако някой не може да я приеме, то ние не можем да променим това. Голяма част от справянето с нечии предразсъдъци относно нашите посоки е в умението да ги приемаме като доказателство за успешна промяна, а не като упрек, който да ни връща назад.

Колкото повече мълчиш, толкова повече можеш да чуеш
Естествено е хората да реагират на променения ни външен вид или на променените ни възгледи или на променения начин на живот. Отбранителната позиция от наша страна в такъв случай е напълно излишна. Вместо това по-добре да попитаме другия какво го учудва, какво му харесва или не му харесва в промяната, как това променя него. По този начин ще разберем интересни неща и ще си спестим произнасянето на една излишна апология.

Всичко от което се нуждаем е любов
Наистина няма нужда от злостно отстояване на позициите, когато другите не харесват промяната в нас. Все пак да не забравяме, че бурните реакции на околните относно нашите нови посоки, са и в резултат на това, че сме разбъркали собствения им пъзел за нещата. Мнението на другите не е за пренебрегване, защото то може да ни даде допълнителни измерения и смисли, свързани с промяната. То обаче не може да бъде решаващо за смяна на посоката, в която сме се запътили.

В крайна сметка никой няма за цел да отказва, обезсърчава или заклеймява промяната у другия. Все пак ние всички сме заети със своя път към по-доброто съществуване. Затова най-важните неща при срещата на всички с „новото ни аз“ са две - разбирането и добрите намерения. Всичко останало е борба за права над въздуха.