Имате ли време за децата си?

Всеки ден бързаме ли, бързаме – сутрин за работа, на обяд да се нахраним, вечер да приберем детето от детска градина, да сготвим, през уикендите да изчистим и изперем. Искаме да отслабнем с не повече от 3-дневна диета и да научим английски на интензивен двуседмичен курс. И шефовете ни искат задачите да са свършени, ако може... за вчера. Все ни се струва, че 24 часа не са достатъчно за всички задачи, които имаме. А междувременно край нас растат децата ни. И ако не за друго, за тях винаги трябва да намираме достатъчно време. Сутрин може и да не сме гримирани, но трябва да изслушаме разказа им за страшния сън, и дори с риск да позакъснеем, да изгладим розовата малка поличка, защото избраната зелена не се харесва, да стоплим чашата с мляко... На практика обаче нещата стоят много по-различно.


Вечното бързане на родителя неизменно се отразява и върху живота на децата. Липсата на време е една от причините майчината кърма да бъде заменена с адаптирано мляко. На процеса на кърмене, разбира се, влияят още много и различни фактори. Но често майката предпочита да носи в чантата си шишета с предварително приготвено изкуствено мляко, отколкото да отделя време, за да храни и успокоява бебето си с кърмене.

Малко по-късно сред всички купени или подарени играчки се появява и плюшка, която издава различни звуци. Един от тях наподобява биенето на майчиното сърце. Слушайки този звук, детето се успокоява и заспива. А колко по-лесно и естествено е майката просто да легне и да гушне детето си. И то да чува биенето на нейното истинско сърце, да усеща топлината от кожата й, а не изкуствените влакна и кадифе.

Заради липсващо време не разговаряме с децата си, а научаваме за чувствата им от статуса им във Facebook. Или пък вместо да отделим час за топло приготвена храна, им даваме пари, за да си поръчат пица.

„Нямам време” не може и не трябва да бъде извинение. Ако не намираме време за децата си, докато те са още деца, кога ли? Трябва ли да чакаме онова заветно пенсиониране, когато няма да сме заети в работата си, за да отделим от скъпоценното си време за най-близките?

Пестенето на време е като пестенето на пари – изисква дисциплина. Ако родителят си наложи определени принципи, които стриктно да следва, дори и при най-натовареното ежедневие той ще намери време за децата си. Има много неща, които родителят може да направи, така че детето да се почувства специално и обгрижено. Повечето от тези неща не са трудни, не изискват отделяне на много средства, нито специални знания и умения, а само малко време.

Има много интересни начини да прекарваме времето заедно с детето си, като едновременно с това то опознава света и го възпитаваме.

- да порисуваме заедно, вместо само да изваждаме книжката за оцветяване и моливите и да го караме да се забавлява само. И междувременно детето може да научи от нас как от червено и синьо става лилаво, а рисунките с пастел не могат да се скрият с водни бои;
- да организираме спасителна операция за изгубените от чифта чорапи и разпилените по пода дрехи и така всъщност да съберем мръсното пране;
- да погледаме заедно с него любимите му детски филмчета и така да се запознаем по-отблизо и с вкуса му, и с излъчваното по телевизията;
- да превърнем съботните или неделните следобеди в лично време и на чаша чай, кафе, какао, да обсъдим проблемите и радостите на тийнейджъра. Изграждането на традиции съхранява връзката дете-родител, която е най-силно заплашена от скъсване именно в пубертета.