Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Мрачната история на вилицата


Доброто възпитание изисква да се храним с прибори. Ако се замислим кой от тях използваме най-често, безспорният победител ще е вилицата. Ножът е само нейн партньор, а лъжицата, би й отнела първенството само при условие, че започнем да преживяваме единствено на супи. Засега обаче тенденцията е точно обратната – на почит са по-твърдите храни.

Днес за много хора вилицата е естествено продължение на ръката и изобщо без нея животът изглежда немислим. Дните преди създаването й тънат в мъгла – представяме си първобитният строй, голи хора, ръфат сурово месо – с една дума дивотия. Истината обаче е, че тя е последният прибор, който се появява на трапезата на европейците и то след вековни анатеми и бурни скандали. Сигурно ви се е трудно да повярвате, но само до преди 300 години, използването на вилица се смятало за крайно неприлично.

През цялата Античност, Средновековието и Ренесанса в цивилизована Европа етикетът налагал правилото на трите пръста – ястията трябвало да се поднасят към устата само с тях, а не с цялата длан. Аристократите си помагали с ножове, с които не само разрязвали, но и набучвали големите късове месо. Лъжиците, които присъствали в бита на хората от най-дълбока древност, по това време били използвани основно за приготвяне на храна.

Първата вилица в Европа се появява във Византия през XI век по поръчка на една капризна принцеса. Тя смятала за унизително задължението да взема храната си с ръка и поискала да й направят прибор, с който това няма да се налага. Новото изобретение скоро се появило и в Италия, но там било яростно анатемосано от църквата. Причината – вилицата удивително напомняла за тризъбеца на самия Сатана.

Оттук нататък вилицата придобила печална слава. По-ексцентричните аристократи се сдобивали с „дяволският” прибор за престиж, но малцина от тях дръзвали да докоснат залъка си с него. Според ужасяващите разкази от онова време голямо нещастие грозяло всеки един, който го направи. Сякаш за да потвърди суеверието изненадващо от чума била покосена съпругата на дожда на Венеция – единствената в града, която публично се хранела с вилица.

Заради това проклятие и през следващите два века благородниците използвали вилицата като играчка и декорация, но не и по предназначение. Има свидетелства, че във Френския двор през XIV век имало само една вилица и тя била съхранявана в специално калъфче. Едва през епохата на Просвещението злокобните суеверия около вилицата започнали да се разсейват и за пръв път този прибор започва да се пише в книгите по етикет.

Окончателната победа на вилицата над останалите прибори (и начини) за хранене бележи Великата Френска революция (1789 г.), когато новата върхушка в обществото – буржоазията, отхвърля всички стари порядки и налага свои. Тогава вилиците излизат от шкафовете и витрините за да се настанят трайно на масата.

Днес на изисканите маси наблюдаваме истинска инвазия от различни по размер и предназначение вилици – двузъби, тризъби и четиризъби, за месо, риба или десерти. Всички те са се появили неотдавна – XIX или началото на ХХ век. Налага се създаването на цели книги, които разясняват начинът на подредбата и употребата им.

Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · История ·
Коментари
2015-08-12 #6
йордан
бунела е родопското наименование на вилица, пише в речника на българския език
2013-12-26 #5
Нели
Назоваването на вилицата като фъркулица по всяка вероятност е влязло през румънски език, но моят дядо казваше на този прибор бунела и аз така и не мога да установя откъде идва това наименование. Ако някой от вас знае, ще се радвам да сподели.
2013-07-18 #4
Жана
Една огромна вилица има в морето - крайбрежието на град Веве, символизираща и рекламираща месното училище за хранене.В този град е съхранена къщата на Чарли Чаплин!
2010-05-20 #3
Изолда
Наистина много интересно, но аз и сега обичам да си похапвам с ръце. Приятелят ми все ми се кара, че бъркам в чинията, дори когато ям супа
2010-05-20 #2
Инна Георгиева
Хееее Снежи, мерси за този коментар. Внесе в деня ми много приятно чувство. Фъркулица
2010-05-20 #1
снежа
Аз съм на 53 за вилицата знам от както се помня че е прибор за хранене и то основен .Но по селата в България се е наложил след втората световна война .по мои спомени дядо като се върнал от войната донесъл вилица на село .Винаги като сядаше да се храни викаше на баба Мариьо дай ми фъркулицата така я наричаше той Гледаше на нея с умиление като трофей от войната като скъп спомен Баба пък и така си умря като се хранеше с пръсти не искаше да се научи да се храни с фъркулица . Това е останало като спомен и знам с сигурност че доста от хората в днешна България по селата се хранят още така . С две думи като исторически факт вилицата е дошла в България доста по късно от колкото в Европа
с поздрав Снежа Варна
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Истинската и огледалната Алиса
· Историята на легендарния „Шанел” № 5
· Магията на шоколада
· Как да съчетаеш комфорта и елегантността в ежедневието си: 5 практични идеи
· Сравнение между арабика и робуста
· Кестените – вкусът на есента и съкровищница от ползи за здравето
· Обичате ли дъжда? Не сте сами
· Опасни капризи: Странните диети, които хората са спазвали през вековете
· Япония триумфира над Франция на Световното първенство по сладкиши (снимки)
Виж още статии за:   Любопитно · Кулинар - повече за: · История ·
Неделя
31
Май 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Лакрица - бонбони като никои други
Знаете ли кое е общото между билката сладък корен, по-известна като женско биле, и Пипи дългото чорапче?...
Зимни коктейли: Ирландското кафе
Силно ободряващо кафе, стоплящо кръвта меко уиски, гъста сметана като натрупалия навън сняг и бучка захар...
Постни лозови сарми с царевица
Тези лозови сармички за поредната вариация на класическите. Добавих им царевица, защото Игнажден наближава,...
Миди с ориз
Мидите с ориз са класика и като повечето класики всеки интерпретира рецептата по свой вкус. Това съм...
Бърз обяд със спанак, чери домати, яйца и самардала
Идейка за нещо много бързо, полезно и вкусно, приготвено за по-малко от 25 минути в нашия хоум офис днес. Спанак...
1
Всичко за халвата
Халвата е един от най-популярните ориенталски десерти и има дълбока традиция и у нас. Не само заради...
Салата от елда, спанак, рукола със сос от коприва
Елдата е храна, която дава много издръжливост на организма. Богата е на лесноусвоими белтъчини, манган,...
Тофу – да похапнем здравословно
Тофуто е традиционно ястие, характерно за японската кухня. Но то е любимо и на много хора, които спазват...
Печена тиква с ябълки, круши и дюли
Обичам есенните дни, в които уханна топлина на печена тиква и плодове се носи от фурната. Точно в такива...
Платерина плакия по Варненски
Тази рецепта, заедно със снимката, ми записа съпругът на Гени, разбира се е вложил и лична фантазия,...
1
Есенна зеленчукова супа
Тази есенна супа, е изключително лесна за приготвяне. Наред с това, в нея има много витамини, които помагат...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 21
Ден 21, понеделник след уикенда. През уикенда хапнахме крем супа и риба, плодове, ядки. Под поста ми...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook