Стресът и първолачето

Първи клас – нова роля, на ново място, сред нови хора, с нови правила, всичко е толкова ново, че малкото сърчице затуптява разтревожено. Разтревожени обикновено са и тези, на които малкият човек, прекрачващ прага на голямото училище най-много разчита да му бъдат опора. Като всеки един преход към нещо непознато в живота на човека и прехода от детската градина към училището е стресиращ, както за детето така и за родителите. Но докато ние възрастните си имаме своите начини за справяне със стреса, дечко все още не знае как и тук е времето да му се помогне.

Каква е целта?
Да се осигури колкото се може по-бързо и плавно адаптиране на първокласника към новата среда.

Как се постига?
Всички деца са различни – някои ще влязат в класната стая и ще започнат с дивотиите още от първия час, а други тихо ще плачат на последния чин. Независимо с какъв темперамент е детето, то ще се чувства по-сигурно и спокойно, ако е подготвено предварително. С изграждането на положителна нагласа към училището е добре да се започне още преди първия учебен ден. Реплики като: „Вече си почти ученик, не можеш да правиш така.” или „Ще видиш ти, като започнеш училище, няма да има …”, едва ли биха оказали добър ефект, дори напротив. Това е същото, като да се плаши детето с доктора, а после да се очаква то да не плаче всеки път пред кабинета му. Предварителната подготовка може да включва посещение на училището, разходка в двора и в класните стаи. Ако детето познава средата стресът не би бил толкова голям, а колкото по-хубави очаквания си изгради, толкова по-добре. Плюсовете, които мама и татко може да изтъкнат са, че ще се запознае с много приятели, че ще се научи да играе на различни игри и ще научи безброй нови и интересни неща.

Към каквото и да тръгва човек в живота си положителната нагласа винаги му помага. Култивирането на такава у детето в този огромен за него преход ще му помогне да се почувства по-уверено. В света на по-големите отговорности малкият човек е добре да свиква да взема решения и да се чувства лично заинтересован. Включването му в пазаруването на училищните принадлежности – чанта, несесери и прочее, ще го направи по-ангажиран и самостоятелен. Детето ще се радва да избере само картинките на тетрадките си. Любимите герои, гледащи го от многобройните ученически материали ще им предадат по-уютен и притегателен вид.

Хубаво е родителите да внимават, когато говорят за новите правила и отговорности пред техния бъдещ ученик. Едно сурово: „Трябва да си лягаш по-рано, вече си ученик!”, най-вероятно ще породи негативни емоции у детето, тъй като изразява до голяма степен ограничаване на свободата. Такъв тип реплики ще спомогнат само за оформянето в съзнанието на детето на асоциативни връзки между училището, ограниченията и задълженията. Докато: „Хайде, учениците си лягат по-рано за да си починат и да запомнят повече.”, би дало на детето да разбере, защо е необходимо да спазва това правило и стимул да го прави. Съобщението е едно и също, но посланието е различно. Важни са интонацията, формулировката и спокойното изразяване.

Първи учебен ден
Понякога мама и татко са толкова ангажирани професионално, че изпращат първокласника си с някой свободен близък или роднина. Присъствието на поне един от двамата на този ден обаче би дало много по-голямо спокойствие на детето. Той може да се превърне в истински празник, ако се осигури любимото веселие на малкото след приключване на срещата в училище и все пак родителите не е зле да внимават. Прекаленото обгрижване би могло да доведе до допълнителен стрес за детето, защото то малко или много изразява притеснението на възрастния и недоверие към способността на малкото да се справи само. Добре е мама и татко да излъчват радост и интерес, а не загриженост.

Приобщаване
Приобщаването на първокласника към училището е важно, защото така ще е по-спокоен, щастлив и мотивиран да учи. Дребни на пръв поглед неща, като да му се предостави отговорността да избере сам цветя за учителката на първия учебен ден, ще му помогнат за това.
Ако имат възможност родителите биха могли да организират парти със съученици за да се опознаят децата по-добре в неформална обстановка. Записването на детето в школи към училището според неговите интереси също ще окаже добър ефект в процеса на адаптиране към училищния живот, още повече, че извънкласните занимания със спорт, танци, музика или друг вид изкуство, редуцират стреса много добре и помагат на детето да се разтовари.
Претоварването на първолака с изисквания по отношение на ученето е по-скоро излишно. Основното в тази първа година от ученическия му живот е той да се превърне в отговорен и мотивиран да учи човек.

Сигналите, че нещо не е наред
Децата проявяват различни симптоми за несправяне със стреса. Някои се затварят в себе си или са по-плачливи и страхливи, а други са по-склонни към агресия. Болките в различни части на тялото, храносмилателните проблеми или по-продължителната отпадналост също може да сигнализират за проблем с адаптацията на първокласника. Родителят най-добре би могъл да усети това просто, като следи за нетипични прояви в поведението или състоянието на детето.

Разбирането
Ако явно са налице подобни прояви на стреса едва ли възрастните ще оправят нещата с потупване по рамото и подкани за стягане и мъжественост. Детето ще има нужда от откровен разговор, в който мама или татко може да разкажат за собствените си притеснения като малки. То трябва да разбере, че това, което изпитва е нормално и всеки по някакъв начин се чувства така, когато му се случва нещо съвсем ново. Усети ли разбиране и подкрепа малкото ще стане по-стабилно и по-справящо се.

Доказаните анти-стрес нещица
Слънце
Смях
Чист въздух
Достатъчно почивка
Здравословна храна
И много ЛЮБОВ!!!