Интервю: Кулинарно - в кухнята с Йоана
 Изпрати
Има на този свят (и слава Богу) хора, които могат да те накарат да се усмихнеш, и то не еднократно. Хора, които пръскат положителна енергия, които вдъхновяват и правят деня ни по-ефирен и зареден. Ако си попадал в блога "Кулинарно - в кухнята с Йоана", то там си срещал вече такъв Човек - самата домакиня Йоана.
Йоана е като сезонa, в който взимаме това интервю: пъстра, многолика, докосваща душата и сетивата, сантиментална, нежна, зареждаща и винаги пълна с изненади.
В блога си тя ни представя изкуството на вкусната храна приготвена у дома, разхожда ни из детството си, кани ни на рождения си ден и събирания с роднини, разказва ни за подправки, които може би не сте чували и всичко това придружено като естествено допълнение с красиви снимки. Без значение дали приготвя рецептите от бабиния тефтер, твори нещо от чуждестранната кухня или ни предизвиква да опитаме различни вкусове, Йоана го прави с една сърдечност и чистота.
- Мотото на Hera.bg е „Това съм Аз”. Можеш ли да опишеш с 6 думи коя е Йоана?
- Усмихната, свободолюбива, динамична, понякога дръзка, сантиментална и малко егоистична.
- Йоана, сигурно много пъти са ти задавали този въпрос, но как стигна до идеята да направиш блог? Каква беше първата рецепта, която публикува, помниш ли първия коментар, който получи и какво си помисли, когато го прочете?
- Идеята за блога е на моята половинка Вальо. Преди да се впусна в това скъпо хоби (да, такова е) обсъдих идеята и с приятелите. Те бяха единодушни и ме подкрепиха.
И до сега заедно с Вальо развиваме блога, като моята част е, разбира се приготвянето на храна, снимането и писането, докато той се занимава с дизайна, обработката на снимките и вътрешната администрация.
Първата рецепта, която публикувах и общо взето беше като: "да видим какво ще стане" е Златен маков пудинг. С тази рецепта спечелих един от кулинарните конкурси на списание "Меню". Още с първият коментар, една приятелка ме покани на парти, на което да приготвя храната. :-))
- Случвало ли ти се е някой непознат читател на блога да те познае на улицата и да те заговори?
- Да. Напоследък, доста често. Някои видимо ме разпознават, усмихват се и подминават. Други се спират и ме заговарят. Това е много ценно за мен - да си говоря с читателите.
- Каква беше Йоана като дете?
- Като дете бях палава и измислях пакости, но кое дете не го прави. :-) Обичах да организирам забави на възрастните като събирах деца, с които правихме истинско шоу - танци, песни и скечове. В квартала бяхме известни като "Децата самодейци", а репетициите винаги се правиха вкъщи. :-)
Имах хубаво детство с прекрасни спомени от летата на село. Може да се каже, че съм израснала на село. :-)
- Каква е Йоана извън kulinarno-joana.com
- Хубав въпрос. :-) Обичам да се кипря или с други думи да се грижа за външния си вид. Това включва както козметика, така и облекло и обувки. Може да се каже, че съм суетна, но в рамките на разумното. Не прекалявам. Обичам да пътувам. Колкото по-далече от София, толкова по-добре. Това ми носи и много вдъхновения, откъдето се връщам на Кулинарно... :-)
- Какво най-много обича да хапва Йоана? Сигурно много мъже завиждат на твоята половинка. Приготвяш ли неща, които той не обича?
- Не съм капризна. Дори напротив, бих опитала от всичко. Но най-много харесвам средиземноморската кухня с пресни билки и понякога екзотични подправки. Обожавам Италия и италианската кухня, но съм отворена към всичко.
Понякога съчетавам по нетрадиционен начин продукти и подправки. В тази връзка, Вальо е традиционност - задоволява се с обикновени неща. Не винаги моите експерименти му харесват. Но за вкуса, не трябва да се спори. Всеки възприема вкуса индивидуално.
- В какво вярва Йоана? А за какво мечтае?
- Вярвам, че след дъжда винаги изгрява слънце - оптимист съм. Мечтая за малка сладкарница с нечувани десерти. :-))
 Зеленчуково рагу с тиква и полента/ kulinarno-joana.com | - Йоана, предложи на читателките какво да опитат задължително от твоя блог.
- Сега е сезонът на тиквата. Предложението ми е за Зеленчуково рагу с тиква и полента
- Каква според теб трябва да бъде жената днес?
- Силна. Може би това е единствената дума, която олицетворява една успяла съвременна жена. Тук включвам както семейството, така и кариерата.
- Би ли пожелала нещо на читателите на Hera.bg
- Бъдете себе си и вярвайте в чудеса. Приказката, все още не е свършила. :-)) И не забравяйте да се забавлявате. :-)
|
Коментари
2012-02-04 #9  Руми Чудесно интервю, за да разберем още нещо за Йоана. Блогът й за мен е великолепен, един от най-добрите.
2010-11-02 #7  rainy miss не бях чувала до сега за този блог. Изглежда много интересен и момичето много мило
2010-11-01 #6  Йордан Кръстев Страхотно интервю! Помогнахте ни да се докоснем до същността на Йоана, която е един много обаятелен човек. И дано другият път интервюто да е с малко повече въпроси примерно: Как си представяш Йоана сладкарничката на мечтите си ? 
2010-11-01 #5  mariia  Посещавам често блога.Хубавото е ,че много точно обяснява .Правих бретцели , като следвах-видио рецептата.Станаха много сполучливи.
2010-11-01 #4  Изолда Често посещавам блога на Йоана и по-малко често (защото разполагам с малко свободно време) приготвям някои от нейните рецепти. Нейният подход към готвенето е заразяващ, усеща се удоволствието, което й доставя изпипването на всеки детаил. Поздравявам я за всичко, което прави  .
2010-11-01 #3  Diana-ana Направо е чудо, че все още има хора, които готвят домашна храна. Хубаво е да има такива примери!!
2010-11-01 #2  Росица Йоана е невероятна - не само готви чудесно, а е и много мил, позитивен и емоционален човек. Кара те да се облизваш и да се усмихваш 
2010-11-01 #1  Ралица Този блог изглежда много интересен, а Йоана много мила 
|
|
|
Неделя 3 Май 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
  Защо се целуваме?
Очите й са широко отворени, докато се взират в твоите. Обвиваш с ръка кръста й и я придърпваш към теб....
 Жената, която направи историческата снимка на черната дупка възможна
Това е Кейти Боуман. Преди 3 години тя е една от многото студентки в Масачузетският технологичен институт...
  Световният ден на числото Пи
Светът отбелязва един от най-необичайните празници – Деня на числото Пи. Датата е избрана заради американското...
 Дървото с 40-те цвята
"Дървото с 40-те цвята" е едно-единствено дърво, на което зреят около 40 вида костилкови плода – праскови,...
 Петнистото езеро в Канада
Петнистото езеро е уникален природен феномен, който привлича любителите на природата от цял свят.
...
1   Фестивал на фолклорната носия, Жеравна
Днес има всичко, ми казва баба Мария, а аз като бях дете нищо нямаше. Мама ме изпращаше, минавахме полу...
 Докато има живот, има и надежда...
Докато има живот, има и надежда.
Докато има надежда, има живот.
#вдъхновениеЗаСедмицата...
 "Тихият пролетен дъжд..." - минути с поезията на Николай Лилиев
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
Небето...
 Пазаруване от дивана - I
В стремителният ритъм на съвременния живот почти не остава време за разходки по магазините. В такава...
 Едно от най-изумителните животни на планетата е пред изчезване
Животното, което изглежда като застинало в постоянна усмивка, е едно от най-странните на планетата и...
1 Ханами - мимолетният триумф на цъфналата вишна
“Под сянката на цъфналите вишни никой не е странник” – Кобаяши Иса*
Ханами е един от най- древните...
 Така прониква светлината
Във всяко нещо скрита е пукнатина. Така прониква светлината...
 Животът винаги предлага нов шанс
Животът винаги предлага нов шанс.
Името му е "Днес"!...
  Неповторимата Прага - II
Карловият мост
Продължавам към другата много популярна за туристите забележителност, Карловият мост...
 Когато пешеходните зебри стават мостове
Българският артист Христо Гелов направи шеметния Мадрид още по-цветен и щур. Той артистично "допълни"...
1 Животът непрестанно се променя
Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска...
  Трубадурите и култът към дамата на сърцето
Някога, в тъмните дебри на Средните векове, когато всички естествени пориви на сърцето били задушавани...
|