„Любовта” към цигарата

Защо започваме да пушим? Често това се случва още в почти детските ни години. Казват, че всяка зависимост идва за да запълни някаква липса в живота ни, а те – основните ни нужди, били: сигурност, несигурност, значимост, близост и любов. Следователно, ако нещо от това отсъства си го набавяме по друг начин, с тъй наречените метаудоволствия.

Може да вземем за пример едно момиче, което все още не пуши и дори има негативно отношение към пушенето. При покана от страна на някой да запали, тя би могла да приеме, въпреки досегашното си мнение, ако с това приемане ще се почувства по-важна, по-голяма или по-близка със съответния човек. И така заради едно преоблечено в „да”, „не” се започва, а никотинът бързо си свършва останалата работа – предизвиква зависимостта. Годините започват да се търкалят, а цигарата се превръща в нейна неизменна спътничка. Не я мисли, тя просто е там, като сериозна и винаги вярна приятелка. Споделя радостите й: нощите в дискотеката, пикниците и разходките сред природата, блаженото лятно разпускане на плажа, взетите изпити, сладката умора след секс, романтичните пътувания, онези особени трепети в корема от влюбването, които оставят на заден план дори храната и съня, приказната сватба и удовлетворението от изкачените професионални стълбици …

Като истинска приятелка цигарата е с нея и в мъката й: когато плаче след скарванията й с мама и татко, когато я разочароват приятели, когато се чувства празна след влюбване в неподходящия и опустошена от загубата на обичан човек …

Тя не я оставя сама в самотата й и дори в скуката: чака заедно с нея по спирките, докато дойде автобусът, занимава я докато и съхне лакът за нокти, играе си с ръцете й докато й донесат поръчката в ресторанта и запълва времето й докато приготвя палачинки –струва й се, че сякаш стават по-бързо докато пуши.

Цигарата я подканя да си почине, когато вече се е уморила, мисли заедно с нея, когато трябва да пише безбройните курсови работи и я успокоява в стресовите моменти. А едно от най-важните й достойнства е способността й да притъпява глада.

На цялата тази вярност се отвръща с вярност. Тя – момичето, вече жена, е готова да стане в пет часа сутринта, да извърви не малко разстояние до най-близкия денонощен магазин, за да си купи цигари, защото на снощния купон ги е изпушила всичките, а има нужда от поне две със сутрешното кафе преди работа. Готова е да отиде до магазина в жега, порой или кучешки студ. Готова е, макар и с неохота, да заплати и по-високата цена, която периодично става факт. Може да не си купи онова страхотно червило от рекламата, но ще си купи цигари, а неохотата ден след ден се стапя, правопропорционално на закупените кутии, докато просто един ден новата цена се превърне в навик и спре да й прави впечатление. Верността й се изразява и в рутинното потупване на джобовете или пребъркването на чантата преди да излезе от къщи – трябва да е сигурна, че кутията си е на мястото.

Историята на всяко пристрастяване, било то към цигари, алкохол или наркотици, при повечето хора е подобна – липса, запълване на липсата, временно безгрижие, осъзнаване на зависимостта. При осъзнаването могат да се случат две неща – да се правим, че проблем няма също както го правят щраусите и да се опитваме да заглушим онова гласче, което ни подсказва, че е време да спрем, измисляйки си ползи. Другият вариант е да започнем да се тормозим от вредния си навик, но да продължаваме да го практикуваме. В крайна сметка по-добър се оказва вторият, защото най-вероятно рано или късно ще ни доведе до действието т.е пристъпването към свободата.

Началото
„Да откажеш цигарите е лесно” това твърди Алън Кар бивш пушач и автор на бестселър за отказване от тютюнопушенето. Тази идея е много вдъхновяваща, а всеки има нужда от вдъхновение при пристъпването към нещо ново. Някои „приятели” около решилия да спре да пуши биха казали: „Защо се мъчиш, я си запали.” или „Абсурд аз не вярвам да успееш.”. Тези, да ги наречем така – демотиватори, е най-добре да се възприемат като удавници. Истинският приятел дори и да се дави не би искал другарят му да потъва с него. Имаме нужда от истински приятели в такива моменти.

Мотиви
Верните мотиви за отказ от цигарите за всеки са индивидуални. Но най-общо има два типа хора – едните спират да пушат заради себе си, защото ценят здравето си и не искат да го разрушат, заради детето, защото не искат да му дават лош пример или пък заради любимия…
Другите решават да прекратят с вредния си навик с помощта на волята и ината си, някак сякаш правейки го напук на себе си или пък под влияние на страха.
И двата типа могат да се справят успешно, но първият определено ще го направи по-лесно.

Игра със страховете
Тук важи поговорката „Мечка страх, мене не”. За хората, решили да спрат пушенето е по-добре да забравят съвети от рода: „Избягвайте за известно време кафето, алкохола или компаниите.”. Напротив, ако човек приеме предизвикателството на страха от това да си изпие кафето без цигара или да се срещне с приятел, но без нея, бързо ще се убеди, че страшното е само в главата му. Ограничаването и на други неща, с които е свикнал бившият пушач само ще го накара да се почувства по-лишен. Всеки си има собствени навици, свързани с цигарите – някои са свикнали да пушат винаги докато пътуват с колата, други свързват пушенето с успокояване, трети друго. Влизайки умишлено и целенасочено в тези ситуации, но сам, без цигарата, бързо изчистваш асоциативната връзка, която си е създал мозъкът и той ще не ще си създава нова. Обикновено са достатъчни не повече от три повторения.

Игра на асоциации
В гореспоменатата книга авторът прави асоциация между зависимостта към никотина и чудовище, което е в пушача. Решавайки да спре да пуши той не подава храна на чудовището и то бавно, но сигурно умира, дращи, но умира. Всеки може да си измисли вдъхновяваща го асоциация. Въображението помага. Зависимостта може да си я представим и като огън, а цигарите като подпалки. Логично е като не слагаш дърва в огъня той все някога да угасне и да спре да изгаря самия бивш пушач.
И на края още една асоциация: „Отказът от пушене е като излизане на затворник на свобода след дълъг престой зад решетките. Колкото престоят е бил по-голям толкова по-страшна изглежда свободата за свободния. Той сякаш не знае какво да прави с нея, а свободата си е свобода – можеш да правиш с нея каквото пожелаеш.”.
Когато усети някое леко колебание всеки може да си зададе въпроса сам: „Искаш ли пак да влезеш в затвора по дяволите?!”.