Непланираната бременност

„В моя живот всичко е по план” – разказваше ми моята колежка Надя от университета – „До няколко месеца ще се дипломирам, после ще запиша аспирантура и едва след като приключа с докторската дисертация ще се омъжа за Мартин. А децата нека да почакат, искам поне 3-4 години да си поживеем само двамата, да пътуваме, да се издигнем в кариерата.”

Кой би могъл да предположи, че точно на нея – толкова педантична и внимателна към всеки детайл, съдбата ще поднесе сюрприз във вид на банално скъсал се презерватив и последвала бременност. Разбира се, всичките планове на Надя станаха на пух и прах – сватбата се организира за отрицателно време, дипломирането криво-ляво се състоя, но аспирантурата се отложи за неопределеното бъдеще. Но това вече е без значение, защото двамата с Мартин си имат едно невероятно хлапе.

Не винаги обаче непланираната бременност приключва с такъв щастлив край. Статистиката неумолимо показва, че най-често тя спохожда неопитните млади момичета, които са достатъчно зрели, за да се спуснат във вихъра на сексуален живот, но все още твърде неразумни, за да предвидят последствията от това. Непланираната бременност изненадва и наскоро родилите майки, при които менструалния цикъл се възстановява независимо от кърменето. Скъсаният презерватив, забравената таблетка, изхлузената спирала, неволното „изпускане” при така популярния метод на прекъснатия полов акт са другите най-чести причини върху теста да се появят нечаканите две чертички. И нека не бързаме с упреците, защото това може да се случи дори на най-отговорните жени. Просто защото, колкото и да сме се усъвършенствали в залъгването на природата, тя често си го връща под формата на незабелязано промъкнал се сперматозоид.

И така бременността е факт, но по-важният въпрос е, какво следва от тук нататък. Дали да задържи детето или не, жената трябва да реши сама, а не под натиска на съпруга, гаджето или родителите си. Новият живот расте именно в нейната утроба и всяко решение против волята й е равнозначно на насилие. Разбира се, отношенията с бащата изиграват важна роля и най-често именно те накланят везните в едната или другата посока. Ако са стабилни, дори двойката да не е помисляла за евентуален наследник, бързо ревизира плановете си и до края на бременността вече с нетърпение очаква новия член на семейството. Обратното – вятърничевият и бягащ от отговорност партньор, дори на думи да желае детето, оставя усещане за несигурност в бременната и тя може да вземе решение за аборт.

Но от най-голямо значение е, доколко жената е психически узряла да стане майка. Това може да се случи десетилетия след физическото узряване или дори никога. В живота е пълно с примери на травмирани деца, чийто родители са им дали бял свят, само заради настояването на близките или поради други обстоятелства. Тези майки притаяват силен гняв към децата си и директно или не, ги обвиняват за пропиляния си живот. Така невръстните създания растат без обич и с вменено чувство за вина. Казвам това не като аргумент за аборт, а като тема за размисъл, доколко сме готови не само да дадем живот, но и любов на едно невръстно създание.

За радост в много от случаите непланираната бременност не означава непременно нежелана бременност. Просто това събитие е било отлагано някъде в далечното бъдеще, но се е случило тук и сега, а съдбата ни е поднесла най-хубавия подарък. Защото майчинското чувство се събужда не от добре направените сметки и планове, а от тупкащото сърчице в утробата ни.