Моите мили колеги - II

„Незаменимата”
Обичайно в офиса ви кламерите стоят в един шкаф, папките в друг, а принтерната хартия в трети. Още в първия ден от отпуската на секретарката обаче настъпва паника – никой не може да намери нищо. Работата на целия отдел е парализирана, всички се щурат насам-натам и издирват перфоратори, телчета и химикалки. В крайна сметка звънят на „Незаменимата” по телефона, а тя с морен глас казва, че до късно вечерта е преподреждала всичко в офиса, за да създаде по-голям порядък. Целта обаче е всички да разберат колко е нужна.

Най-добрата тактика: В този случай с упреци нищо няма да постигнете, освен обида и следващ саботаж. Преди всичко поведението на „незаменимата” е продиктувано от чувството на самота и убеждението, че е недооценена от околните. Затова по-добър ефект ще даде поощрението – похвалете я за отличната работа, но ясно и недвусмислено й кажете, че е трябвало още сутринта да се обади и да разкаже за новата подредба.

„101 нещастия”
При нея постоянно се случват събития с отрицателен знак - или дъщеря й се е провалила на приемния изпит, или кучето е изяло отровата за хлебарки, или пък в апартамента й са влезли крадци. Затова тя трудно се концентрира върху работата си, а мислите й са изцяло заети с децата, кучето и сигурността на дома. Вие, останалите колеги трябва да се заемете с нейните задачи, но да й отправите укор е неудобно, тъй като бедната не е виновна за постигналите я нещастия. Това обаче не означава, че не изпитвате вътрешно раздразнение, което ви прави все по-нервни, докато накрая не излеете яда си върху някой напълно невинен колега.

Най-добрата тактика: Ако ваша колежка има домашни проблеми, приятелски й предложете помощ, дайте й пари назаем или я закарайте с колата, но никога не поемайте работата й. Двойното натоварване не е по силите на никой, а най-много ще пострадат вашите преки задължения, с което вместо похвала, ще си навлечете гнева на началството.

„Тревожният песимист”
Докато обсъждате нови идеи в офиса, песимистът, като черна пророчица вещае куп усложнения и трудности за осъществяването им. Но най-лошото е, че прогнозите му винаги се сбъдват. А нещо хубаво от него така и няма да дочакате. Самият той страда от ниска самооценка, а неговите мрачни изводи („Това няма да проработи, защото...”) вселяват в душите на всички колеги неувереност и тревога. Така неминуемо започвате да си мислите, че идеята наистина няма да проработи и се отказвате от изгодното нововъведение.

Най-добрата тактика: „Тревожният песимист” ужасно се бои от грешки и провал. Заради това му обяснете, че не се налага да участва пряко в изпълнението на новия проект, а само се нуждаете от неговата морална поддръжка. Така той ще се успокой, а пагубното му въздействие върху целия колектив ще бъде неутрализирано.

„Неформалният шеф”
Той се смята за човека, от които зависи организацията на работата в офиса, макар никой да не го е удостоявал с такива правомощия. Присвоява всички права, до които е способен да се домогне и преди да успеете да се опомните вече разпределя задачи, чертае планове, критикува, дава оценки за работата ви – с една дума поел е управлението в свои ръце, и то съвсем безкористно. Разбира се, да чуваш преки заповеди от твой равнопоставен колега е дразнещо, от друга страна те често влизат в противоречие с фирмената политика и така на всички нива конфликтът назрява.

Най-добрата тактика: Саморазправата с „неформалния шеф” е безсмислена – той е роден лидер и при всички положения неговия инат, борбеност и желание за надмощие ще се окажат по-силни от вашите. По-добре разкажете на истинският началник, че в офиса се е появил негов дубльор – нещо за което той вероятно не се и досеща.