В центъра на събитията или отстрани

В най-изчистен вид това са двете възможни позиционирания – да си в центъра на нещата или да застанеш отстрани; главно действащо лице или наблюдател. Отнася се за приятелския кръг, сред колегите, по екскурзии, при всякакъв род събирания, семинари и обучения, в каквото и да е микрообщество. Нашата природа ни поставя на едно от тези места. Със самовъзпитание, отваряне към света или пък настройване на по-умозрителна вълна, можем да променим, понякога, позицията си. Всяко от тези местоположения си има своите плюсове и минуси. Стига да ги оценим, вместо да си насаждаме комплекси или да отглеждаме нереалистично самочувствие.

Самопоставянето в центъра на събитията е мястото, което общоприето се смята за по-престижното. То е запазена територия за общителните хора, с чувство за хумор, които са душата на всяка компания. Те са естествени навсякъде и с всички, шумни и открити към света и хората. Нямат терзания как ги приемат другите, не ги тревожат: „ах, този как ме обиди“ или „дали аз не съм засегнал онзи“. Не. Те живеят в мига, сегашното е тяхното глаголно време. Обикновено такива хора са повече харесвани от околните, лесно се вписват и в по-малко позната среда. Ала да си в центъра на събитията си има не само положителни страни. От това място, губиш перспектива, поглед към нещата, много от важното около теб ти се изплъзва. Твърде си зает да действаш, да говориш, да бъдеш и нямаш много време за възприемане на случващото се около теб. То е като да гледаш картина, заврял нос в платното. Виждаш само неясни петна, замацани бои, но ти липсват фигурите, а композицията съвсем я няма. Малко е и изморително да си в центъра, но обикновено на тези хора така им харесва, това им диктува вътрешната нагласа.

Хората, които стоят леко отстрани, по презумпция се приемат за недостатъчно общителни, позатворени типове. Или пък скучни, които нямат какво забавно да кажат или направят. А може да е тъкмо обратното. Който премного се вихри, има потенциалната възможност да каже или направи и много глупости. Да – вероятно на тези хора им липсва някаква доза самоувереност и непукизъм за това какво ще си помислят другите, но често трябва не много – да попаднат в достатъчно комфортна среда, която ги приема и могат да изненадат и с остроумие, и със забавност, и с дълбочина. Но застанали отстрани, те имат отличната перспектива да наблюдават, осмислят и в пълнота да възприемат ставащото около тях. Те виждат цялата картина, защото са се отдалечили на няколко крачки.

Всъщност най-добрата позиция, която да заемеш, е там, където се чувстваш най-добре. Без да насилваш себе си и ситуацията. На практика повечето хора попадат веднъж в центъра, друг път отстрани на събитията, макар че обикновено едното място по им приляга, то им е нещо като запазено. Важно е във всеки от случаите да бъдем себе си, да се чувстваме вътрешно комфортно. Ако не сме, тогава наистина има проблем.

Човекът, който се познава достатъчно добре, има съзнанието за своята цена, но гледа разумно и на личността си, и на хората наоколо, не се напъва да се прави на някой друг. Ако обстановката е такава, че не го предразполага достатъчно, не му е проблем, че стои леко отстрани, а с интерес наблюдава околните. И не се тревожи, че е така. Или пък ако попадне на място, където се чувства харесван и приеман, дава най-доброто от себе си и е в центъра на компанията.

Да бъдем себе си, да се научим да се приемаме без да се тормозим, че не отговаряме на някакво измислено клише. На думи е просто, на дело – никак даже. Но е безценно да се постигне.