Важността на външния вид

Външният вид е много важен през първите пет минути или докато си отвориш устата. След това те преценяват според ума, звучи перефразирано позната поговорка. Външността е нещо, което може да ти спечели точки преднина при първото впечатление, но може и да те изпрати няколко нива надолу – ако си мърляв, префърцунен или нелепо облечен за конкретната ситуация. Друга народна мъдрост казва, че „хубавият кон и под скъсания чул се познавал“, с което аз лично изобщо не съм съгласна. Едно е да позагатнеш естествена хубост, поставена в лоша рамка, а съвсем различно е да блеснеш с целия си чар, да подчертаеш онова, с което природата е била щедра към теб и да позатулиш друго. Ако се налага, разбира се.

Външният вид е важен, спор няма, и това, ние жените, го знаем прекрасно. Но превръщането му в самоцел, в единствен смисъл на живота и тема разговор, в основно запълване на свободното време, не прави личността по-прекрасна, а я изпразва от съдържание. Защото поддържането на външния вид не може да е в центъра на вниманието на човек с ценности, а съвсем естествено попада в периферията на неговите интереси. Просто защото умът и сърцето му са заети с далеч по-важни неща от ноктите или космите, например. Ходиш на маникюр, на прическа, гримираш се, купуваш си козметика, заглеждаш се по витрините на магазините за дрехи, понякога за развлечение влизаш вътре, пробваш нещо, купуваш си друго, но не мислиш и не говориш по цял ден за тези неща. Те се случват мимоходом и между другото. Защото смисленият живот е изпълнен с различни, далеч по-важни и с по-голяма тежест в подредбата на ценностите ти неща. Образование, намиране на добра работа, любовта и развитието на любовната връзка, приятелите, професионалната реализация, отглеждането на деца и всичко свързано с тях, здравето на нас и хората около нас, са естествени приоритети в човешкия живот. Неизменно до тях се нареждат потребностите от пътешествия, от духовна храна, от пълноценни човешки отношения, общуването ни с природата, спорт, развлечения и неизменното справяне с ежедневието... все неразделна част от битието.

Когато съсредоточиш енергията си в смислените неща, съвсем естествено и неусетно идват следствията: по-добри доходи от доброто образование и работа; уважение за това, че си коректен човек; душевна хармония и спокойствие от смислените цели и постигането поне на някои от тях; интригуващ живот поради многобройните ти интереси. Целеустременият човек е зает с целите си и живота си, а грижата за външното става набързо и неусетно.

Без да разбереш дори, се получава и обратният, много готин ефект – когато си успешен, от самосебе си идват и хубавите дрехи, и козметика. Те са всъщност задължителни, ако работиш на определени позиции. За много длъжности перфектният външен вид е нещо обезателно. Да не говорим, че посещаването на служебни коктейли, на работни вечери и обяди не са високопарности, а естествена част от тази работа. И тъй като качествените дрехи и козметика опират, разбира се, и до пари, съвсем естествено е жената с добра професия и доходи да е много по-близо до тях, отколкото онези, които лягат и стават с мисли за червила, сенки и нищо друго.

А човекът, зает с целите и с живота си, има и това предимство, че по пътя е станал житейски и духовно по-богат, изградил е волеви качества. А това са неща, които струят от погледа, правят го интересна и стойностна за околните личност, дават самочувствие. Все качества, които дамата, посветена единствено и само на външния си вид, няма как да придобие, дори и парите да не й са проблем. Типът „накипрена кукла Барби“ може някъде да върви, но едва ли си струва да си там, където се котира. Въпрос на ценности е.