Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

"На какво не привиква човек"


Из "На карантина" - Иван Вазов


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
"(...)
Бараката №14 притежаваше шест кревата, през които се прибави още един, според числото ни. Смешно би било да дирим чистотата и удобствата на домашната стряха, но за хора, които са държали карантина в Турско под открито небе и на гола земя, тука беше рай, истина рай, населен, вместо ангели, с гладки и хубавички полски мишки, които твърде деликатно минаваха ноще по лицата ни. Тия животни представяха любопитен предмет за наблюдение от зоолога по своята невинност: те пред нас излизаха да лочат водица, проляна от стомната, без да имат ни най-малък страх; те, приятелите, нощуваха в джебовете на окачените ни дрехи и когато заран ги обличахме, изскокваха на рамото ни, като че искаха да ни кажат: „О, добро утро, приятелю, и — ти спа ли добре?“

Едно голямо утешение: на стената бе залепен списъка на ястиетата и питиетата, които четири локанти държаха на разположение на обитателите на карантината. Аз намерих истинско одринско вино и това беше голямо утешение подир киселите швейцарски и французки вина на Запад, които не издържат никакво сравнение с превъзходните наши местни вина.

На вратата на бараката ни стояха постоянно две лица: един стражар, да наглежда движенията ни, и един шоп от село Желюша, да ни слугува. Той се викаше Емануил.

За да довърша беглото описание на жилището ни, трябва да кажа две думи и за лицата, с които случаят ме беше сбрал под един покрив. Всичките, освен мене, бяха от Северна България, от дунавските градове, търговци, с изключение на едного, който беше финансов чиновник (това малко по-после узнах), но когото всичките титулуваха: Господин управителю. Моят креват се случи до неговия и аз чувствувах в първите часове тайна гордост, че съм съсед с такъв голям човек. Той си остана с титлата и докрай. Тоя господин управител беше смешник в нашето общество, голям шегобиец и каламбурджия, но репертоарът му беше твърде ограничен, защото постоянно изваждаше същите шеги и каламбури, които гълтахме с кураж: на къра, особено в една карантина, нямаш право да бъдеш с мъчен вкус. Трябва да прибавя, че господин управителят зимаше за тема на шегите си най-повече госпожицата в съседната барака. Въобще, той се стараеше да мине за страшен Дон-Жуан.

По-голям Дон-Жуан от него беше друг един от приятелите, ако съдим по разказите му за… Впрочем, неговото главно свойство и талант беше — песнопойството. Още рано заран той се събуди и запее под юргана си като славей: тра ла, ла ла; дене цял ден из укреплението: тра ла, ла ла; вечер пак заспива с тра ла, ла ла… Ние го наричахме „господин Тра-ла-ла-ла“. И наистина, както излезе, той знаеше гласът на всичките български песни, които беше чул, но нито един стих цял не знаеше от тях. Мозъкът беше обиден у него в полза на слуха… Заедно с песнопойския дар той притежаваше още едно портфелче, което, вместо хартии, пазеше едно кокетско огледалце… Ах, романтична натура беше господин Тра-ла-ла.

Двама старци още, личности достопочтени, весели и шегаджии. Единът от тях се засмян и твърде внимателен към особата си, защото заран той посвещаваше около четвърт час на тоалета си, с кръгло огледало в ръка, и през него време той ни разказваше весели истории от младините си; другият старец, също прекрасен добряк, но по-сериозен и твърде фамилиарен с всичкия свят; той си изтриваше заран лицето с чистия пешкир на арменеца (забравих по-рано да ви кажа, че един от другарите ни беше арменец, часовникар, български поданик).

За същия ще кажа още две думи. Той хъркаше ужасно ноще, но се видеше почтен човек, защото знаеше прекрасно да пее турски песни, и твърде любознателен. Една заран ги слушах, че водеха научна препирня с господина управителя, по турски, разбира се.

— Знаеш ли коя е най-голямата черква в света? — питаше арменецът.

— Коя е? — попита управителят.

— Черквата в Келн, яз я видях.

— Грешка имаш; най-голямата черква е в Рим, Свети Петър: тя има единайсет хиляди стаи.

— Аз не ти говоря за мънастир, ами за черква — възрази арменецът.

Очевидно, господин управителя смесяше храмът на Св. Петър с ватиканския дворец, за който бе учил в географията на Якима Груев, но той по никой начин не отстъпяше и пращаше арменеца да иде лично в Рим, за да се увери, че работата е тъй.

Не, решително, мили хора имах за другари.


* * *

Първите два дена прекарахме повече в игра на trenta una. В този случай дохождаха ни другари от съседната барака. Без това банално развлечение не бихме знаяли какво да правим с времето. Никакви вестници или книги нямахме. Известно оживление ни донасяше пристигането на влака подир пладне. Тогава ни позволяваха на осамотени купчини да отиваме дори до линията, без да се съприкасаваме с другите, и да гледаме новите пасажери, които идат да делят нашата участ. Поздравяхме ги пак с ура. От най-напред мислех, че в тоя вик имаше не само шега, но и един косъмчец злорадство… Но сега разбрах, че беше чиста слободия. Между другите гости пристигна и един министър, който смирено се запъти към бараката си. Почти всички европейски нации имаха представители тука: българи, евреи, немци, френци (госпожицата), италианци, арменци, турци и сърби. Поляната гъмжеше от разхождачи, които поглеждаха с въжделение на околните свободни върхове. С каква радост бих се лутнал към тях… Но стражаринът следеше стъпките ни и пленението всеки ден ни ставаше по-утеснително и нетърпимо. Свободният въздух и широк хоризонт, на които се радвахме, не ни утешаваха вече: нам трябваше воля. Трите насипа на укреплението, що съставляваха границите ни, ни душеха.

— Юначе — питаме нашият вардач, — какво ще стане, ако някой премине насипите и се опита да побегне.

— Не е позволено, господине — отговаря стражарят.

— Но в случай, че някой побегне?

— Имам заповед три пъти да го повикам да се върне, после ще стрелям.

Наполеон I на остров Св. Елена беше изложен на същата съдба. И тоя велик човек, когото не побираше цял свят, пет години пази един вид карантина на тясната си скала. На какво не привиква човек. Тука човек добива идея за злощастието от лишението на свободата.

А колко хубави пък бяха тия планински околности!

(...)

София, септември 1893 г."

Целия разказ прочетете тук
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Моите песни
· Опълченците на Шипка
· Хубава е нашата Пирин планина!
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Бъди!
· Яростта и Тъгата
· Красиви мисли за скръбта и болката, които вдъхновяват
Неделя
9
Май 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Защо грамотността е толкова важна?
Помните ли предложението за отпадане на правилото за пълния и непълния член на съществителните имена...
10 съвета за жената над 35
Журналистката Алла Боголепова е формулира 10 съвета за жените над 35, които е почерпила от личния си...
Food revolution day в България - мирна революция в името на детското здраве
Стане ли дума за здравословно хранене на децата, всеки родител действа според разбиранията си. Когато...
Симон дьо Бовоар за жените и мъжете в избрани цитати
Не се раждаш жена. Ставаш жена. Ако любовта е достатъчно силна, очакването се превръща в щастие. Всяка...
Анук Емe: "Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш"
„Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш... Моментът на копнеж, когато знаеш,...
3 декември - Международен ден на хората с увреждания
Днес отбелязваме Международния ден на хората с увреждания. В световен мащаб над един милиард души, или...
Мисти Коупланд влиза с балетна стъпка в картини на Едгар Дега
Класическият балет е консервативно изкуство и може би затова в продължение на векове е запазил непокътнати...
Храната, която вдъхнови дизайнер да създаде скици на красиви рокли
Какво е общото между зрънца нар, броколи, авокадо, лук, иглика и дизайнерски скици на рокли? Арменският...
Стъпките към новото начало
1. Започни да прекарваш времето си с правилните хора. 2. Изправи се с лице пред проблемите си. Осъзнай...
Това, което не е за теб, рано или късно ще си отиде. Пусни го навреме
Това, което не е за теб, рано или късно ще си отиде. Пусни го навреме....
Новите бележници внасят една съществена промяна
Броени дни преди новата учебна година стана ясна една промяна в ученическите бележници. Поводът за въвеждането...
Не е за теб успех, който изисква всяка цена. Нищо хубаво не става с насилие
Не е за теб успех, който изисква всяка цена. Нищо хубаво не става с насилие....
Счупена
Пада. Пада и се счупва. Любимата ни чаша. Допреди миг задържаща ароматна напитка, сега е само пръснати...
Показаха първия „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон (виж онлайн)
Три много ценни книги, възрожденски издания на „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон се съхраняват в Централната...
Посвещение
За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий...
20 цитата от Джейн Остин
1. Гордостта се отнася повече към мнението ни за нас самите, а суетността към онова, което бихме искали...
Имай вяра в себе си
Имай вяра в себе си. В критичния момент се оказва, че знаеш точно какво да сториш....
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята....
Помисли веднъж...
Помисли веднъж, преди да дадеш. Помисли два пъти, преди да вземеш. Помисли сто пъти, преди да иск...
Защо те обичам толкова много
Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене. Като човешка сълза във вълната, като обло камъче...
Ако искаш да водиш оркестъра, трябва да застанеш с гръб към тълпата
Ако искаш да водиш оркестъра, трябва да застанеш с гръб към тълпата....
Любовта не се променя
"Любовта е еднаква за всички ли? – попитах. - Това е депресиращо." Той се замисли над това. "Мисля,...
Златоград – градът на Дельо Войвода
Златоград е най-южният град в България, намиращ се в Област Смолян в долината на река Връбница. Един...
5 минути в главата на Айнщайн
Няма човек, на когото името на Айнщайн да не му говори нищо. То е първата ни асоциация с думата "гений"....
Казанлък- град с аромат на гюл
Казанлък, градът сърце на България, във вените му течен аромат на маслодайна роза обграден от розови...
Едит Пиаф: "Без любов сме нищо."
"Пеенето е начин да избягаш. Това е друг свят. Аз вече не съм на Земята." "Не ме е грижа какво казват...
Универсалният магазин и жената в него - пред и зад щанда
През втората половина на 19 век в Европа тече т. нар. Втора индустриална революция. Тя е свързана с масовото...
Забравените илюстрации на Салвадор Дали към "Алиса в страната на чудесата"
Салвадор Дали, известен и вече любимец на арт средите художник, се съгласява към края на 60-те да илюстрира...
Четенето като опияняващо удоволствие
Скъпи ученици, зная, че нямате много време за четене на книги. Сигурно си мислите, че това е скучно и...
Първо мислиш, че е наказание...
Първо мислиш, че е наказание, после мислиш, че е изпитание, накрая знаеш, че е щастие....
Райското пръскало
За Райското пръскало знаех само, че е най-високият водопад на Балканите със своите 124,5 м. И толкоз....
„Синята кръв” не е метафора
„Синя кръв” е един от най-разпространените изрази, използван от векове в целия западен свят. Замисляли...
Не си отивай кротко в тъмнината!
Не си отивай кротко в тъмнината! Пред здрача да беснее старостта! Вий, вий срещу смъртта на светлината! ...
Не позволявай дребни хора...
Не позволявай дребни хора да те убедят, че мечтите ти са твърде големи...
Св. Йоан Златоуст за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта
1. Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели...
"Добре направено!" е по-важно от "Добре казано!"
"Добре направено!" е по-важно от "Добре казано!"...
Щастлива и здрава да е новата 2017 година, приятели!
Още една година оставяме зад гърба си...Мислено се връщаме към стъпките, по които минахме през нея. Успяхме...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook