Как да (не) кръстим децата си

Изборът на името е една от най-сладките и трудни отговорности на бъдещите родители. Името е за цял живот и се свързва безвъзвратно със съдбата на този, който го носи. Задачата изобщо не е лесна. Особено ако името не е обмисляно или няма единодушен избор. Тук на помощ може да бъде съставянето на списък. Редуцирането му до все по- малък и все по- малък брой имена накрая ще излъчи няколко.

Как да съставим списък?
На първо място е важно самото човече и неговото място сред останалите човеци. Да не се срамува от името си, за да не търпи подигравки, да се произнася и запомня сравнително лесно. За много родители е от значение името да бъде и произносимо добре и за чужденци.
Кажете на глас личното име, което сте избрали, с бащиното и фамилното. Произнесено с останалите имена, личните такива притежават определена мелодия, ритъм дори, която пък предизвиква приятно усещане в този, който го произнася. Тук няма да ви кажем как да кръстите бебето си, но някои насоки, от които да се ръководите, могат да бъдат важни за избора.

Модерните имена
Материя, осеяна с капани. Изаура е звучала много актуално през 80те, но днес името е смехотворно и предизвиква непременно асоциации със сапунки. Инджи доби същата закономерна популярност и несъмнено добродетелите на героинята от популярния турски сериал е вдъхновило не едно и две семейства, но да си спомним за името Изаура и неговата история след 20 години. Модите се сменят, често напълно се отричат, а името си остава с човека.

Имената от историята и литературата
В това число влизат личности от българската история, които все още са актуални и вдъхват гордост – Борис, Симеон, Калоян. Виж, с хановете е по- трудно – Крум, например, се „смила” от ухото все още добре, но Омуртаг?! Помпозните Мария- Антоанета, Жозефина, Луи будят най- малкото усмивка. От литературата са почерпени доста невероятни имена. Тук също стъпваме много внимателно – Албена е едно, но Шибил – съвсем друго. Жулиета е ново, но да кажем, наистина красиво име, но пък в Ромео са вложени други асоциации. Представете си едно малко, сладко момиченце, каквото аз познавам, носещо трагичното Ана- Каренина. Наистина не всяко е сполучливо.

Сложните имена
Да преброим буквите: Ана- Мария, София- Антония, Самуил- Ангел...Такова дълго лично име, последващо от бащиното и фамилното, ако трябва да бъде изписано в документ може да не се окаже лесна задача. Притежателят на подобно име със сигурност ще среща ситуации, в които да поправя останалите, които все не могат да го запомнят или произнасят правилно.

Чуждите имена
Заемките от чужбина са все по- често срещани. С голяма популярност се ползват такива от руския език и понеже имаме общ славянски корен, те не звучат странно – Александър, Сава, Светлана. Да, но някои англо-американски като Дейвид, Ейнджъл, Бетани, Майкъл са откровено трудни за преобръщане в устата. С латино- американските като Игнасио, Леонсио, е същото.

Традиционните имена
Традициите са прекрасно нещо. Те трябва да се уважават и почитат, да се спазват. Георги, Мария, Николай, Гергана – това са чудесни традиционни имена, зад които за подсилване стои по някой могъщ светия - покровител. Прекрасно. Но Пенка, Ганка, Радка, Стою, Хараламби, Ангеларий – звучат различно в днешно време. Едно младо, модерно момиче или момче, един бъдещ професионалист, надали би се почувствал комфортно с такова име.

С традициите стигаме до една изключително щекотлива тема за всички млади родители – дали да кръщаваме детето на някой баба или дядо?
Не малко току- що сродени фамилии са разкъсвани от раздори и сръдни – Защо на нея ( тъщата ), а не на мен ( свекървата )? Защо само една буква, а не цялото име?
Първородното момче се кръщава на дядото по мъжка линия – това би могло да е прекрасна традиция – стига да е пожелана от самите бъдещи родители, а не от обединения фронт на техните родители. Не са редки и случаи на подкупване с материални облаги, само и само да бъде задоволено суетното желание на бабата или дядото. Стремежът да се угоди не на един, а по възможност на всички заинтересовани, ражда имена като Иванела, Петродим и други хибриди. И все пак, ако роднината е с доказани качества и е човек, който всички уважават и ценят – защо не?

Ученията за тълкуванията на имената казват, че не е хубаво да се кръщава изцяло на друг човек, макар и уважаван- това задължава и обременява детето кармично. Ако държим да уважим някой дядо или баба, може, макар и с малко, да попроменим името. Но ако не искаме, никой не може да ни накара насила или с емоционален рекет, да пречупим волята си, за да се похвали някой друг.

Би било хубаво да помислим и за галеното име – дали е възможно такова. Не е съвсем приятно да се обръщаш към някого с цялото име, без отсянката на близост, което дава галеното. Можем да обърнем внимание на това дали името си има празник. Именният ден е още един повод за радост, подаръци и изобщо всичко най- хубаво за едно дете, че и възрастен.

И последното, което си струва да бъде съобразено е значението на самото име. Стара българска традиция е да се дават имена, които съдържат в себе си определено значение, което ще даде определени черти в бъдещия човек. Ще го предпазват от зло или ще го дарят с добродетели. Сега има много именници със значението на българските имена. Някои са безвъзвратно остарели, но поне ги има всичките. Там можем да проверим какво значи името, което сме избрали. Така ще превърнем и най- обикновеното име в някоя мила история, която да разказваме на детенцето и да го накараме да се почувства различно и специално. Каквато е и задачата ни, когато избираме име.

Изброените в статията имена нямат за цел да обидят някой читател, носещ или избрал вече съответното име. Те са израз на определена авторска позиция.