Как да си спечелим уважение?

Да бъдеш обичан е много хубаво и приятно, но има нещо още по-важно от любовта – уважението. Без него всяка обич и отношения биха били опорочени, биха загубили най-ценното, което ги прави устойчиви във времето. Да бъдеш уважаван понякога се оказва много по-трудно, отколкото всичко останало. Още по-трудно е, ако години наред си допускал да бъдеш третиран по неуважителен начин от родителите си, съпруга, шефа си, от хората около теб, но най-крайната фаза на това е да изгубиш самоуважението си. Тогава пътят обратно наистина е дълъг и трънлив. Най-страшно е ако сами повярвате, че не заслужавате да бъдете ценени и уважавани.

Вероятно сте чували истории за жени, които са позволили да бъдат възприемани като слугини, вещи, като длъжни на останалите, пренебрегвайки собствените си потребности, в угода на онези, които ги потъпкват (а те много лесно свикват да се „качат на главите ви” и нямат никакво намерение да слязат оттам). Или сте недоумявали как пред очите ви самоуверени дами с куп достойнства са се оставили да бъдат буквално обезличени от изпепеляваща любов и са се превръщали в марионетки, изцяло подчинени и зависещи от обекта на любовта си... Или пък заслепени от професионална амбиция хора са потъпквали всекидневно достойнството си, в името на това да останат да работят във фирмата, в която са, подлагайки се на какви ли не унижения... а с колко ли неща сме склонни да направим компромис, заради пари? От безизходица и отчаяние? Много са причините, които могат да ни доведат до краха на самоуважението ни, а границата между него и себеомразата е много тънка и незабележима. Навлизаме в опасна територия!

Да отстояваме принципите си. Дори да сме допуснали да бъдем унижавани, все още има начин да накараме другите да ни уважават и да се отнасят с нас така, както заслужаваме. Но това няма да стане без да въведем промени в живота си, в разбиранията си, в поведението си. Първото, от което би трябвало да се ръководим, са принципите ни. Но не онези, които са ни наложени отвън – от родителите, от обществото или от който и да е друг, а от собствените ни възгледи и представи за правилно и погрешно. Те винаги ще ни водят и ще са нашето мерило за всичко, с което се захванем и ще ни показват верния път, когато се питаме дали не сме се отклонили, отново.

Да се харесваме, приемаме и обичаме. Тези простички неща се оказват изненадващо трудни за всеки, който иска да спечели уважението на другите. Но харесва ли ни или не, единственият начин да успеем да вдъхнем респект сред останалите е, ако се научим да го излъчваме. А той не е нищо друго, освен вътрешната ни вяра в нас самите, както и увереността, с която „заразяваме”. Ако показваме, че се ценим (което не значи да се надуваме излишно), бихме постигнали много повече успехи, отколкото ако се свиваме в черупката си с надеждата някой да ни забележи.

Да покажем какво можем. Ако вече сме повярвали, че сме способни и сме станали уверени, е време да подкрепим мислите си с действия. Ако искате да бъдете оценени от началника си, напишете си добре „домашното” – подгответе проект, от който да няма как да не остане впечатлен, съставете му презентация, докажете му, че има причини да ви цени. Вкъщи, сред близките, вместо да се ядосвате, че не ви оценяват, направете нещо, с което да им покажете истинската си стойност. Нека разберат защо сте толкова незаменими и защо трябва да ви уважават.

Покажете, че заслужавате всичко, което искате да получите.

Да се грижим за себе си. Съгласете се, че впечатлението, което оставяте за себе си, до голяма степен зависи от начина, по който изглеждате и се държите.

Ако сте на работа, изглеждайте и се дръжте на ниво. Отнасяйте се с колегите така, че да ви приемат насериозно, без да злословят зад гърба ви, че с вас не може да се говори. Просто си оставяйте една лека дистанция, зад която да браните личното си пространство, без да сте неучтиви.

Ако сте на ръководен пост и позицията ви изисква да вдъхвате респект, постарайте се служителите ви да ви уважават и да изпълняват заръките ви, без да всявате страх и омраза. Бъдете дипломатични и делови, допускайте ги умерено до вас, така че във ваше лице да виждат справедлив, разумен и способен ръководител, който знае какво прави.

Ако сте домакиня или майка и прекарвате повечето време у дома, не се обезличавайте. Намирайте време в натоварения си график от задължения и отговорности да се погледнете в огледалото, да направите нещо лично за себе си, макар и за половин час, не допускайте да се пренебрегвате в името на каквото и на когото и да е.

Ако сте влюбени, колкото и да ви се иска да поставите света в краката на другия, не го правете! Не му се давайте изцяло, не се разкривайте напълно и не го обичайте повече от себе си. Така той може и да ви обича, но няма да ви уважава. Много повече ще ви оцени, ако му покажете, че държите на това, което сте и няма да правите компромиси със себе си.

Ако срещнете съпротивата на онези, на които им е добре да се отнасяте към собствената си личност неуважително и да им угаждате – не им се оставяйте да ви върнат в познатия коловоз на безличието. Те рано или късно ще свикнат, че сте ги поставили на мястото им и ще са принудени да започнат да ви уважават. А нали това е, което искате, всъщност?