Стремежът към чистота – между здравето и манията

„Чистотата е здраве” – за разлика от повечето лозунги от близкото минало, от този не ни напушва смях. Едва ли някой от нас се съмнява, че добрата хигиена може да ни предпази от много сериозни заболявания – например хепатит, кучешката тения и различни стомашно-чревни инфекции.

Здравословната хигиена обаче е едно, а манията по пълна стерилност съвсем друго. Стремежът да унищожим всички микроби около себе си е не само абсурден, но и изключително вреден. На практика ние живеем в свят на бактерии и унищожавайки ги, рушим собственото си здраве. Защото полезните бактерии или иначе казано, тези без които животът ни би бил невъзможен, са в пъти повече от патогенните. Не се сещате за тях? Ами например тези микроорганизми, които защитават кожата и лигавиците ни, разграждат храната в организма ни, преработват боклука, които ние в изобилие произвеждаме...списъкът е безкраен.

Антибиотиците, антибактериалните сапуни и почистващите препарати унищожават бактериите без оглед дали са полезни или не. Но докато първите се възстановяват бавно и през това време тялото ни е като разграден двор, то другите – патогенните, скоро прииждат и инфекцията е факт.

Сигурно вече си мечтаете как един ден науката ще открие идеалният препарат или лекарство, което ще поразява единствено болестотворните бактерии. На практика обаче, патогенните са не по-малко необходими за доброто ни здраве от полезните микроорганизми. Те тренират имунната ни система, която подобно на мускулите, се нуждае от постоянни предизвикателства, за да функционира правилно. Когато няма чужди нашественици, с които да се бори, имунната система започва война срещу измислени врагове – различни храни, прах, растения, дори собствените тъкани и органи. Това става причина за т.н. автоимунни заболявания – алергии, астма, атопичен дерматит и др.

Оправдание за манията ни за чистота често са децата. Дезинфекцираме и изваряваме всичко, до което се докосват, гладим дрешките им, не им позволяваме да пипат това или онова. Наистина те се раждат почти стерилни, но основната мисия, която имат през първите години на живота си е да се запознаят с възможно повече бактерии и така да изградят здрава имунна система. Затова лапането на всеки предмет, които се изпречи през очите им, не бива да е повод за паника. Това е полезен инстинкт, които им помага да се адаптират в света.