Защо все още съм сама?

Това е най-кошмарният въпрос за необвързаните жени. Особено, ако „всичко им е наред”. Което преведено означава поне – приятна външност, интелигентна, с прилична работа, добри приятели, подкрепящо семейство, финансово независима. Много жени се припознават в този образ и много от тях не проумяват, какво толкова им има, че не могат да намерят партньор.

Светът принадлежи на обвързаните. Те са навсякъде, хванати за ръка, целуващи се, закачат се, смеят се. Аурата на щастие и доволство от живота витае около тях и карат свободните да отвръщат поглед или тайно да завиждат. Особено кошмарно е около св. Валентин или ако повечето ти приятелки си имат любим и често се оказваш единствената необвързана в компанията. Това усещане на самотност всъщност рядко идва отвътре, по-скоро е резултат на един масиран обществен натиск. „нещо с нея не е наред, тя е сама от еди-колко си време”. Естественото състояние сякаш е да си обвързан, да се събереш в двойка. Ако има поне един човек, който да те хареса, значи си наред. Не позволявай това да ти влияе. Потърси реално и честно причината.

Причината да си сама (необвързана) се крие в теб, но това не означава, че е повод за вина.
„Не срещам подходящия” - често повтарят свободните ми приятелки. „Това не е обяснение” казвам им. „Откъде си сигурна, ако не започнеш връзка с него”. Подходът е изцяло грешен, защото проектираме представите си за Мъжа в един мъгляв образ, който я срещнем, я не. А тези, които срещаме по пътя не издържат сравнението. Аз го наричам „синдром на принца на бял кон”. Идеалният не съществува, а и кой е казал, че ние сме идеални за него. Да, повечето мъже не са чувствителни, умни и красиви, романтични, с добри доходи и здравословно самочувствие. Едновременно. Те са по малко от всичко и това, което липсва, се компенсира от друго. Претенциите ни са необходими за нашето самочувствие, но изграждат пред образа ни на необвързана невидима стена, до която малцина се доближават. „Понякога строиш стени, не за да се отделиш, а за да видиш, на кой му стиска да ги разбие”- какво типично клише. Шансът обаче с това мислене да останеш сама в кулата е доста голям. Аз противопоставям на „принца на бял кон” – „принцът- жабок”. Този, който не се доближава и на йота от твоя идеал, но е твой, защото само ти си имала очи да го видиш и смелост да го преобразиш.

Проблемът със самооценката
Проблемът със самооценката е много по-фундаментален, отколкото една връзка би могла да приеме. Често самооценката в двете крайности се формира още от детството и независимо дали е занижена или повишена, създава еднакво сложни проблеми и то не само в любовните отношения. Ако смяташ, че не си красива, умна и изобщо не заслужаваш любовта, особено на фона на околните, които сякаш са по-надарени или по-успели от теб, няма как да си привлекателна. Самочувствието, което демонстрираш само говори за теб, стига да не прекаляваш, защото минаваш на другата крайност – завишената самооценка. Може би наистина си нещо изключително или не намираш много хора около себе си, които да те убедят в обратното, но мъжете продължават да не обожават твоето съвършенство. Време е да се вгледаш и да си дадеш реална самооценка. Да претеглиш честно своите качества, своите успехи и неуспехи, опита и целите и да осъзнаеш, че нито Срамежливката, нито Мис Съвършенство имат шанс.

И ако по разни необясними причини не намираш Мъжа, може би е време да се отпуснеш и да спреш да се самоизмъчваш с въпроси. Може би е време да приемеш това, което ти поднася животът. Да се насладиш на това, което е в момента, и да гребеш с пълни шепи, защото да си сам е не по-малко ценно от това да си обвързан. И ако ти се струва, че търсенето продължава прекалено дълго, е най-добре да го прекратиш веднага. Търсена или не, Любовта има свойството да се появява когато най- малко очакваш.