Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Какво ще кажат хората?


Колко пъти сте чували този въпрос да излиза от устата на майка ви, баба ви или друг близък човек? Колко пъти сте се съобразявали с другите, заради мнението им? Колко пъти сте се отказвали от нещо, което сте искали, за да не давате повод за клюки... Колко пъти сте се показвали не каквито сте в действителност, а каквито се очаква да бъдете?

Мнението на другите като пътеводител

В миналото моделът на поведение се е определял именно от представите на околните за правилно и погрешно, за приемливо и неприемливо, за допустимо и недопустимо. Колкото и съвременни, и напредничави да сме обаче, една част от нас и сега продължава да спазва „благоприличие” за пред „другите” – онези други, които се бъркат в живота ни и определят какво можем и какво не можем да правим, дават ни оценки, не ни спестяват коментари, изопачават истини, пречупват нещата през собствените си представи и убеждения. А ние, без да осъзнаваме колко безсмислено е да се съобразяваме с хора, които малко или никак не познаваме, започваме да живеем според техните правила.

Защото така са ни учили...

Защото наистина сме чували толкова много пъти, че е важно какво ще си помислят другите за нас, че твърдо вярваме в това. И умело се научаваме още от малки да играем роли, да бъдем учтиви с хора, които са ни откровено неприятни, да благодарим на досадната леличка, която ни е дала подарък, който не харесваме, да се извиняваме, дори когато не сме виновни, да се усмихваме, когато ни се плаче... Да казваме, че сме добре, когато не сме. Да крием най-неприемливите си тайни, слабостите и несполуките си и да изтъкваме само и единствено успехите си. Учим се да подмамваме с фалшива външност и да прикриваме тъмнината в душата си, а най-много от всичко пазим от хората болката си. Онова „аз”, за пред другите, което показваме пред света, често няма нищо общо с човека, който сме в действителност. Просто защото хората одобряват само успехите и са безпощадни към грешките ни.

Социалният живот като фарс.

За да бъдем приети и да не ни одумват, от сутрин до вечер спазваме чужди правила и норми. Отживелица или не, все още има хора, които от малки се възпитават по този начин и когато пораснат, те сключват брак без любов, за да не бъдат самотни родители, или не се решават да напуснат съпрузите си, за да не им лепнат статуса „разведени”. Не смеят да повишат тон, за да не чуят съседите и да не „станат за срам”. Предпочитат безмълвното нещастно съжителство пред това да „направят сеир”. На практика се лишават от всякаква емоция и риск, за да не изгубят така желаното им чуждо одобрение. Живеят според представите на съседи, близки и непознати... но къде остават самите те?

Къде е границата?
Разбира се, като част от обществото, се налага да се съобразяваме с някои негови изисквания, но все пак заради него не бива да пренебрегваме себе си и да се превръщаме в чужди на нас самите хора. Не бива и всяко наше действие да е продиктувано от това дали ще получим одобрение или критика, дали ще сме приети или отхвърлени, дали ще станем за смях и ще ни се подиграват... Това би означавало, че живеем нечий друг живот, но не и своя собствен. И ако мама, баба, и други наши близки са били принуждавани да следват този модел, то вие можете да го разчупите, като отстоявате своите принципи. Или казано по-просто, щом спрете да се „връзвате” на останалите, и те ще спрат да се занимават с вас и ще се насочат към някой друг, който все още не се е научил да живее не заради другите, а заради себе си.

Виж още статии за:   Общуване · Личността · Нашата работа ·
Коментари
2011-12-14 #6
лили
Много хубава темичка,поздравления!
2011-11-25 #5
Десислава Симеонова
Не ме вълнува мнението на хората по принцип - държа на кръг близки, чието отношение е важно за мен. Колеги, съседи, познати... - да, те са ежедневно около нас, но милото и любезно отношение помежду ни е достатъчно, не е нужно да се терзаем дали и доколко ни одобряват (в един или друг план). Човек трябва да е честен и всеотдаен към децата, любимия, най-близките приятели, останалото е суета и/ли напразни притеснения. Не разбирам жените/мъжете, останали неразведени - само защото се боят от хорското мнение (имам някоко преки, слава на бога, не лични наблюдения) или, да речем, следване дълги години на поведенчески модел, който определено не ни е присъщ.... Темата е \"плодовита\", много може да се изрече. Подкрепям смелите, силните и решителните. Желая здраве и прекрасен ден на всички, споделящи сайта.
2011-11-24 #4
Инна Георгиева
Никой не казва да станем отшелници, но не е нужно постоянно да попадаме в капана на нуждата от одобрение и приемане в стадото.
2011-11-24 #3
С. Стефанова
Но като излезем навън-ние сме сред хората-не сами в джунглата-Накъде?
2011-11-24 #2
Светлана Чамова
Голям проблем за някои хора и особено за живеещите в малки общества - напр. малките градчета. Но в крайна сметка всеки сам решава дали в това да е неговия проблем, защото - "и какво ще стане ако хората кажат нещо...?" Нищо няма да стане, всяко чудо за три дни, а никой друг не е на наше място.
Поздравявам всички, които имат смелостта да живеят не за хората, а за своето щастие и на тези, които обичат!
2011-11-24 #1
ani
Много роли изиграваме в тоя живот и си мисля,че това се налага или поради това ,кой какво ще каже се превърнахме в добри ,но изморени артисти!Нати нацели ме в десятката,болна тема
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Въображаемите ни врагове
· Защо хората бягат от отговорност?
· Стратегическа автентичност: изкуството да бъдеш себе си, без да губиш професионалния баланс
· Защо не трябва да разсейваме шофьора с разговори
· Как да поддържаме професионален интегритет на работното място
· Токсична връзка vs. труден период
Виж още статии за:   Общуване · Личността · Нашата работа ·
Петък
4
Септември 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Какво научаваме през зрелостта за секса?
Както с всичко, така и със секса, с времето отношението ни се променя. И вече знаем някои неща - като...
Американската педиатрична асоциация не препоръчва плодови сокове за деца под 1 г.
До това заключение са стигнали водещите педиатри в САЩ и са готови с окончателна и официална препоръка...
Кога и какъв сладолед да предложим на бебето и малкото дете?
Полезен ли е сладоледът за моето бебе? От кой месец мога да дам сладолед? Какъв сладолед да дам на моето...
Вечерята – време и място за семейството
Аз нямам наследени родови привички и традиции, нито съм от хората, които си спомнят с умиление за детството...
Да променим мъжа?!
Знаете ли, че почти всяка жена иска да промени партньора си? Дори да не предприема конкретни действия,...
1
Примък - отмък
Всички знаем приказката за галената мома, която не само нищо не похващала вкъщи, но дори не искала сама...
Страхът от бели престилки
С термина “страх от бели престилки” е обозначен проблем изключително мъчителен за родителите - когато...
Рамки за примамки - II
Рамките примамки са един олекотен вариант на стереотипите. Във всяка държава, във всяка обществена сфера...
Госпожица Съвършенство
Колко пъти сме чували през детството си: "Трябва да бъдеш най-послушната вкъщи, най-умната в училище,...
Очаквани и неочаквани ползи от бременността
Правило ми е впечатление, че когато се заговори за бременност винаги се разнищват неприятните изживявания....
1
Детето – жертва на опасни link-ове
Знаете ли какви сайтове посещава вашето дете, когато е пред компютъра? Имате ли му доверие, че внимава...
Изборите на нашите пораснали деца
Всеки ден ни се налага да правим десетки избори – какво да облечем, какво да си купим, по кой път да...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook