Може ли работата да ни направи щастливи?
 Изпрати
Да изпитват удовлетворение от работата е мечта за мнозина. Която обаче не винаги се осъществява – дали заради неправилен избор на професионално поприще, дали заради неподходящи условия на труд. Не е достатъчно просто да си поставяме цели и да ги постигаме, а преди всичко трябва да се вслушваме в себе си. Много често желаната на теория работа, на практика не ни е по сърце. Причината за това е, че не избираме призванието си самостоятелно, а се влияем от роднините, приятелският си кръг и това, което се смята за престижно в обществото. И едва след години разбираме, че не следваме собствените си, а нечии чужди мечти. Истината е, че принципно идеална работа няма, а трябва да намерим идеалната за себе си.
Оцеляване, дълг или творчество
Според християнството, което стои в основата на нашата култура, трудът е задължение пред Бога, с което хората изкупват първородният грях. Но в хода на историята са се оформили и други възгледи. Например за работническата класа в миналото трудът е имал една-единствена цел – оцеляването, докато за средната класа е бил по-скоро средство за самореализация и необходимо условие за щастие.
Днес отношението към работата не е класово предопределено, а съзнателен избор на всеки от нас. И така едни я възприемат просто източник на доход, за други любимо занятие, а за трети – като начин да реализират потенциала си. Но интересното е, че в моменти на криза превес взема първият възглед. Радваме, че изобщо имаме работа, независимо каква. Докато в по-нормални икономически условия очакваме удовлетворение от труда си, перспектива и възможност за лични постижения.
За болшинството от нас обаче работата е тясно свързана с личностното развитие. Дори и да не сме във възторг от това, с което се занимаваме, опитваме се да намерим нещо в него, което да ни мотивира. На пръв поглед това изглежда много просто, но на практика е изключително сложно. Защото, когато работим за заплата от нас се очаква не да изпитваме наслада от труда, а да повишим печалбата на фирмата. А едното не винаги е свързано с другото.
Да не се идентифициране с работата си
Работата заема все по-голяма част от нашия живот. Дори и най-баналните проблеми в работата възприемаме така, сякаш на карта е поставен собственият ни живот. Вечер със семейството споделяме отново служебните вълнения, а когато се запознаваме с нов човек, първо се интересуваме от това, с какво се занимава, за да си съставим по-бързо мнение. С една дума – влагаме в работата твърде много от себе си и затова нерядко се чувстваме разочаровани. Например, често бъркаме човешката си ценност с професионалната такава. Затова се засягаме лично винаги, когато шефовете или някой от колегите критикуват качеството на труда ни. Но особено силно преживяваме, когато служебните задължения влизат в дълбоко противоречие с моралните ни принципи. Тогава се опитваме да заглушим вътрешното си недоволство, но тревогата, че не постъпваме правилно влияе на себеоценката и дори на нашето здраве.
Има и други ситуации, които могат да породят вътрешни конфликти. Възможно е самата работа да е нашето призвание, но да не сме удовлетворени от условията, в които се налага да я вършим. Тогава се чувстваме отхвърлени и недооценении и това ни демотивира.
Кога може да ни направи удовлетворени
За да се чувстваме щастливи е необходимо да откриваме смисъл в това, което вършим. А той може да бъде дори и в дребните неща. Например, да бъдем полезни за другите като намерим загубен багаж или им приготвим вкусно лакомство. За съжаление в нашия индустриален век рядко имаме възможност да видим резултата от труда си. Обикновено само произвеждаме изделия, стоки, услуги и никога не виждаме лицата на хората, които ги използват. Затова си мислим, че трудът ни е безсмислен и никому не носи радост.
Да потърсим щастието другаде
Ако не можем да установим личен контакт с хората, за които всъщност работим и не откриване смисълът на своя труд, също не бива да се отчайваме. Просто да поставим работата на място – тоест да не преувеличаваме значението й в нашия живот. Това, което ни липсва можем да си набавим по друго време на друго място. Например като членуваме в доброволчески организации или творчески групи. А защо не и да потърсим ново професионално поприще. |
Коментари
2011-04-20 #1  Светлана Чамова Да, работата може и в най-добрия вариант трябва да ни прави щастливи, но винаги в комбинация и с останалите важни неща в живота. Иначе има опасност човек да се превърне в обсебен от нея работохолик.
А и различните професии изграждат различни качества - така че в голяма степен те го моделират като личност.
Всичко е въпрос на приоритети, но аз покрепям мисълта, че ако имаш работа, която възприемаш като удоволствие, никога няма да ти се наложи да работиш  /перефразирам/
|
|
|
Неделя 6 Септември 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Законът за компенсацията - как действа и за какво ни помага?
Законът за компенсацията е един от 12-те Универсални закона, който гласи, че сме компенсирани...
 Грешките, които ни пречат да постигнем целите си
Когато поставяме цели в живота си, е добре да предвидим и малките стъпки, чрез които да стигнем до тях,...
  Бизнес партньори или приятели
Когато ти трябва помощ – търсиш приятели. Нуждаеш ли се от пари назаем – пак се обръщаш към тях. Дали...
  В търсене на смислена работа
Когато се изправим пред избора - "каква работа да започна?". Пред решението - "да напусна тази работа...
 Как да станем по-добър събеседник и да подобрим общуването?
Днес комуникацията е всичко. За малко време да изразиш максимално, да направиш впечатление, да бъдеш...
1 Как да запазим първоначалната си мотивация за работа
Започнали сте нова работа? Чудесно. Мина времето на адаптация и всичко изглежда наред. Свикнахте, опознахте...
  Умеем ли да се "продаваме"?
Странни са времената, в които живеем…Обществото ни е меркантилно, силно ориентирано към материалните...
 Моето първо работно място
Лятото наближава и много млади хора ще се потърсят работа. Въпреки че са информирани и общуват с лекота,...
 Как да правите това, което обичате? (и обратно)
Ако можехте да избирате дали да прекарате следващия час работейки, или разхождайки се по улиците на Париж,...
  Синдромът на хроничната умора – изтощение на тялото или душата
Съвсем нормално е да се чувствате уморени ако се трудите за двама, направили сте 20-километров преход...
1  Малки трикове за по-лесно и приятно общуване
Искало ли ви се е някога повече да се харесвате на хората? Да умеете да печелите усмивките и приятелството...
 Как се пише мотивационно писмо
Сигурно имате опит като кандидат за работа и вече знаете, че по- сериозните фирми искат и мотивационно...
 Провалът – разочарование или мотивация
Когато се провалите в нещо, мотивирате ли се още повече за постигане на по-добри резултати, или разочарованието...
  Планове покрити с прах
Отлагането може да бъде изкуство, но може и да ни изиграе лоша шега. Когато не позволяваме на нещата...
  Какво означава да бъдем успешни?
Успехът за всеки представлява нещо различно и индивидуално, но повечето хора са съгласни с тезата, че...
1 Чуваме ли се какво говорим?
Може би някои прочитайки това заглавие биха си казали: „Че как да не се чувам, да не съм глух/а?”. В...
 В добра форма и зад бюрото
Прекарваме голяма част от живота си на работа. Някои хора изкарват прехраната си на гъвкаво работно време,...
|