Може ли работата да ни направи щастливи?

Да изпитват удовлетворение от работата е мечта за мнозина. Която обаче не винаги се осъществява – дали заради неправилен избор на професионално поприще, дали заради неподходящи условия на труд. Не е достатъчно просто да си поставяме цели и да ги постигаме, а преди всичко трябва да се вслушваме в себе си. Много често желаната на теория работа, на практика не ни е по сърце. Причината за това е, че не избираме призванието си самостоятелно, а се влияем от роднините, приятелският си кръг и това, което се смята за престижно в обществото. И едва след години разбираме, че не следваме собствените си, а нечии чужди мечти. Истината е, че принципно идеална работа няма, а трябва да намерим идеалната за себе си.

Оцеляване, дълг или творчество
Според християнството, което стои в основата на нашата култура, трудът е задължение пред Бога, с което хората изкупват първородният грях. Но в хода на историята са се оформили и други възгледи. Например за работническата класа в миналото трудът е имал една-единствена цел – оцеляването, докато за средната класа е бил по-скоро средство за самореализация и необходимо условие за щастие.

Днес отношението към работата не е класово предопределено, а съзнателен избор на всеки от нас. И така едни я възприемат просто източник на доход, за други любимо занятие, а за трети – като начин да реализират потенциала си. Но интересното е, че в моменти на криза превес взема първият възглед. Радваме, че изобщо имаме работа, независимо каква. Докато в по-нормални икономически условия очакваме удовлетворение от труда си, перспектива и възможност за лични постижения.

За болшинството от нас обаче работата е тясно свързана с личностното развитие. Дори и да не сме във възторг от това, с което се занимаваме, опитваме се да намерим нещо в него, което да ни мотивира. На пръв поглед това изглежда много просто, но на практика е изключително сложно. Защото, когато работим за заплата от нас се очаква не да изпитваме наслада от труда, а да повишим печалбата на фирмата. А едното не винаги е свързано с другото.

Да не се идентифициране с работата си
Работата заема все по-голяма част от нашия живот. Дори и най-баналните проблеми в работата възприемаме така, сякаш на карта е поставен собственият ни живот. Вечер със семейството споделяме отново служебните вълнения, а когато се запознаваме с нов човек, първо се интересуваме от това, с какво се занимава, за да си съставим по-бързо мнение. С една дума – влагаме в работата твърде много от себе си и затова нерядко се чувстваме разочаровани. Например, често бъркаме човешката си ценност с професионалната такава. Затова се засягаме лично винаги, когато шефовете или някой от колегите критикуват качеството на труда ни. Но особено силно преживяваме, когато служебните задължения влизат в дълбоко противоречие с моралните ни принципи. Тогава се опитваме да заглушим вътрешното си недоволство, но тревогата, че не постъпваме правилно влияе на себеоценката и дори на нашето здраве.

Има и други ситуации, които могат да породят вътрешни конфликти. Възможно е самата работа да е нашето призвание, но да не сме удовлетворени от условията, в които се налага да я вършим. Тогава се чувстваме отхвърлени и недооценении и това ни демотивира.

Кога може да ни направи удовлетворени
За да се чувстваме щастливи е необходимо да откриваме смисъл в това, което вършим. А той може да бъде дори и в дребните неща. Например, да бъдем полезни за другите като намерим загубен багаж или им приготвим вкусно лакомство. За съжаление в нашия индустриален век рядко имаме възможност да видим резултата от труда си. Обикновено само произвеждаме изделия, стоки, услуги и никога не виждаме лицата на хората, които ги използват. Затова си мислим, че трудът ни е безсмислен и никому не носи радост.

Да потърсим щастието другаде
Ако не можем да установим личен контакт с хората, за които всъщност работим и не откриване смисълът на своя труд, също не бива да се отчайваме. Просто да поставим работата на място – тоест да не преувеличаваме значението й в нашия живот. Това, което ни липсва можем да си набавим по друго време на друго място. Например като членуваме в доброволчески организации или творчески групи. А защо не и да потърсим ново професионално поприще.