Може ли работата да ни направи щастливи?
 Изпрати
Да изпитват удовлетворение от работата е мечта за мнозина. Която обаче не винаги се осъществява – дали заради неправилен избор на професионално поприще, дали заради неподходящи условия на труд. Не е достатъчно просто да си поставяме цели и да ги постигаме, а преди всичко трябва да се вслушваме в себе си. Много често желаната на теория работа, на практика не ни е по сърце. Причината за това е, че не избираме призванието си самостоятелно, а се влияем от роднините, приятелският си кръг и това, което се смята за престижно в обществото. И едва след години разбираме, че не следваме собствените си, а нечии чужди мечти. Истината е, че принципно идеална работа няма, а трябва да намерим идеалната за себе си.
Оцеляване, дълг или творчество
Според християнството, което стои в основата на нашата култура, трудът е задължение пред Бога, с което хората изкупват първородният грях. Но в хода на историята са се оформили и други възгледи. Например за работническата класа в миналото трудът е имал една-единствена цел – оцеляването, докато за средната класа е бил по-скоро средство за самореализация и необходимо условие за щастие.
Днес отношението към работата не е класово предопределено, а съзнателен избор на всеки от нас. И така едни я възприемат просто източник на доход, за други любимо занятие, а за трети – като начин да реализират потенциала си. Но интересното е, че в моменти на криза превес взема първият възглед. Радваме, че изобщо имаме работа, независимо каква. Докато в по-нормални икономически условия очакваме удовлетворение от труда си, перспектива и възможност за лични постижения.
За болшинството от нас обаче работата е тясно свързана с личностното развитие. Дори и да не сме във възторг от това, с което се занимаваме, опитваме се да намерим нещо в него, което да ни мотивира. На пръв поглед това изглежда много просто, но на практика е изключително сложно. Защото, когато работим за заплата от нас се очаква не да изпитваме наслада от труда, а да повишим печалбата на фирмата. А едното не винаги е свързано с другото.
Да не се идентифициране с работата си
Работата заема все по-голяма част от нашия живот. Дори и най-баналните проблеми в работата възприемаме така, сякаш на карта е поставен собственият ни живот. Вечер със семейството споделяме отново служебните вълнения, а когато се запознаваме с нов човек, първо се интересуваме от това, с какво се занимава, за да си съставим по-бързо мнение. С една дума – влагаме в работата твърде много от себе си и затова нерядко се чувстваме разочаровани. Например, често бъркаме човешката си ценност с професионалната такава. Затова се засягаме лично винаги, когато шефовете или някой от колегите критикуват качеството на труда ни. Но особено силно преживяваме, когато служебните задължения влизат в дълбоко противоречие с моралните ни принципи. Тогава се опитваме да заглушим вътрешното си недоволство, но тревогата, че не постъпваме правилно влияе на себеоценката и дори на нашето здраве.
Има и други ситуации, които могат да породят вътрешни конфликти. Възможно е самата работа да е нашето призвание, но да не сме удовлетворени от условията, в които се налага да я вършим. Тогава се чувстваме отхвърлени и недооценении и това ни демотивира.
Кога може да ни направи удовлетворени
За да се чувстваме щастливи е необходимо да откриваме смисъл в това, което вършим. А той може да бъде дори и в дребните неща. Например, да бъдем полезни за другите като намерим загубен багаж или им приготвим вкусно лакомство. За съжаление в нашия индустриален век рядко имаме възможност да видим резултата от труда си. Обикновено само произвеждаме изделия, стоки, услуги и никога не виждаме лицата на хората, които ги използват. Затова си мислим, че трудът ни е безсмислен и никому не носи радост.
Да потърсим щастието другаде
Ако не можем да установим личен контакт с хората, за които всъщност работим и не откриване смисълът на своя труд, също не бива да се отчайваме. Просто да поставим работата на място – тоест да не преувеличаваме значението й в нашия живот. Това, което ни липсва можем да си набавим по друго време на друго място. Например като членуваме в доброволчески организации или творчески групи. А защо не и да потърсим ново професионално поприще. |
Коментари
2011-04-20 #1  Светлана Чамова Да, работата може и в най-добрия вариант трябва да ни прави щастливи, но винаги в комбинация и с останалите важни неща в живота. Иначе има опасност човек да се превърне в обсебен от нея работохолик.
А и различните професии изграждат различни качества - така че в голяма степен те го моделират като личност.
Всичко е въпрос на приоритети, но аз покрепям мисълта, че ако имаш работа, която възприемаш като удоволствие, никога няма да ти се наложи да работиш  /перефразирам/
|
|
|
Неделя 22 Ноември 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
  Как да се отървем от манипулаторите около нас
И най-силните и уверени хора имат моменти на слабост. Тогава винаги се намира някой, който да се възползва...
 Как да се харесаме на околните - II
Има ли особености, които различават подхода към мъжете от този към жените в старанието да се харесаме...
  Новата работа
Първият работен ден – зареден с вълнение и очаквания! Въпреки, че сме уверени, зрели хора, звънне ли...
 Навиците на продуктивните хора - повече за по-кратко време и без усилия
Когато говорим за продуктивност, всички сме изправени пред едно и също: определен обем работа в ограничено...
 Преди да разгърнем потенциала - как да го открием
В тълковния речник на българския език срещу потенциал е записано: „съвкупност от необходими за реализирането...
 Осъзнаването на тези 6 аспекта ще подобри общуването ни с мъжете
Мъжете и жените са различни по много начини, често виждайки света през напълно противоположни гледни...
 Петте топки на живота – какво не можем да си позволим да изгубим
Понякога една проста метафора казва повече от цяла книга за личностно развитие. Представете си, че жонглирате...
 Моето първо работно място
Лятото наближава и много млади хора ще се потърсят работа. Въпреки че са информирани и общуват с лекота,...
 Вредните офис навици, които да промените от веднага
За някои от нас офисът не е никак любимо място, но има и такива, които наистина си харесват работата...
 Какво се питат първо хората, когато се запознават с вас?
Разбира се, за третия всички сме много наясно – дали сме потенциални партньори. Но в самото начало, когато...
  Умеем ли да се "продаваме"?
Странни са времената, в които живеем…Обществото ни е меркантилно, силно ориентирано към материалните...
  Съвременните Темиди
Всеки ден ми дава поводи да се замислям за понятия като лоялност и справедливост. Казусите са много....
 В добра форма и зад бюрото
Прекарваме голяма част от живота си на работа. Някои хора изкарват прехраната си на гъвкаво работно време,...
 Практика на деловото запознанство
Вълнувате се заради събеседване за работа или важна за кариерата ви бизнес среща? И в двата случая имате...
  На везните: свободно време срещу по-добро заплащане - II
Ясно е, че искаме най- доброто за тях. Искаме да не са лишени от нищо, да получат най- доброто образование....
 Какво да очакваме от интервюто за работа
Който е ходил на интервю в по- голяма компания и, да речем, е кандидатствал за по- отговорна длъжност,...
  Сакото – винаги на мода
Сакото навлиза в гардероба на жената към средата на 20 век. Тогава тя извоюва правото си да се работи...
|