Работата. Завои и застои - II

II. Завои (Време ли е за нова работа?)

Работата не е единствено средство за изкарване на пари. Тя заема достатъчно голяма част от живота ни и не можем да си позволим да я вършим с неприязън и без удоволствие. Работата е полезна и за нас и за другите, когато носи радост и чувство за пълнота. Всички са имали лоши дни на работното място, но когато тези моменти станат твърде много е време за промяна.

Да се твърди, че пътят, по който вървим към работата, която наистина ще ни носи щастие и удовлетворение, е лесен, е нечестно. Хубавите неща стават трудно. Това, което е добре да имаме предвид е, че по-умно би било да вложим усилия в търсене и откриване, отколкото в опити да се приспособим към нещо, което не ни пасва.

Чувствате се нещастни и непълноценни

Един от най-сигурните признаци, който ни подсказва (понякога крещи), че е време за промяна е липсата на смисъл и чувството за непълноценност и обреченост. Несъмнено интересите на семейството ни са от значение, но какво би останало от вас ако позволите нещастието в работата дълго време да тегне над живота ви. Действайте разумно, не напускайте емоционално, а изберете подходящия за вас момент. Потърсете друга работа, преценете колко време можете да си позволите да останете без доход и съответно колко трябва да спестите, за можете да го направите.

Работата не бива да бъде тегоба, а едно от местата, където изразяваме себе си и се включваме в общия кръговрат на “отдаването” и “получаването”

Постоянно сте в състояние на стрес и напрегнатост
Всичко ви изнервя, всяка малка задача ви дразни и имате чувството, че всеки ден се движите по ръба на възможностите. Ако в началото сте успявали да изтърпите малките недостатъци в работата, сега те са се превърнали в огромни заплахи за личното ви спокойствие и удовлетвореност. Не се опитвайте да промените компанията, в която работите. Не се подценявайте, а просто я сменете.

Търсите признание, но то все не идва
Не очаквайте, че ако вие не си вярвате, някой друг ще повярва. Дори да имаме подходящите качества и необходимата квалификация понякога просто не успяваме да се впишем. Когато не харесваме работата, която вършим, това си личи. Не можем да наподобяваме удовлетвореност. Пък и дори да успеем да излъжем другите, че харесваме работата си, едва ли ще успеем да заблудим себе си. Затова, когато вътрешно знаете, че няма да успеете да се издигнете или да завоювате по-добри позиции на работното си място, не очаквайте това да се случи. Вземете сами това, което ви прави щастливи, не чакайте някой да ви го даде.

Не ви се тръгва от вкъщи
Ставате сутрин и изпитвате ужасното усещане, че пак трябва да тръгвате към работа. Чудите се какво да направите, за да намерите извинение да не ходите там. Сядате на работното си място и вече чакате денят да свърши.

Размотавате се
Още с пристигането в офиса се чудите с кого и колко по-скоро да излезете да изпиете едно кафе. Говорите с колегите си, не ви се започва работа. Проверявате личната си поща, разговаряте по телефона с приятели, въобще всичко, което поне за миг да ви отведе далеч от работното място, на което сте в момента.
Нямате търпение да си тръгнете
Приключвате работа точно пет минути преди края на работното време и започвате да цепите секундата на милиони частици, прекарани в неистово желание да си тръгнете час по-скоро.

Когато всички тези признаци станат основна част от ежедневието ни е време за преосмисляне. Въпросите са два: “Защо?” и “Докога?”. Не бързайте да си отговаряте, защото именно правилните отговори са в състояние да ви измъкнат от ситуацията.

Несъмнено застоите и завоите по отношение на кариерата всеки си избира сам. Намирането на подходяща работа съвсем не е по-лесно от оставането на неподходящата. Само че удоволствието от търсенето в първия случай определено си струва повече.