Работата. Завои и застои

I. Застои (Защо се задържаме на работа, която не харесваме)


Времето прекарано в работа представлява средно около една четвърт от живота на човек. Случва се така, че за да изхранват себе си и семейството си, хората работят неща, които не обичат и се борят със себе си, за да се задържат на работа, която ненавиждат. Най-често срещаните причини да се занимаваме с дейности, които не са ни присъщи и не ни носят удовлетворение са парите, страхът от промяна, представата за по-добро бъдеще и подценяването на възможностите ни.

Има моменти в живота ни, когато парите се оказват най-съществената стойност и загърбваме всички останали стойности, за да постигнем това, което целим. Оставаме на нежеланата работа, за да си плащаме сметките, да си върнем заемите, да изплащаме кредити или просто да поддържаме стандарт, към който сме свикнали с времето. Не можем да си представим живота без съответния приход, а в същото време всеки ден се превръща в неравна борба с невидим противник. Казвам невидим, защото отнема време докато проумеем, че борбата е с нас самите. Нито шефът ни е виновен, че е такъв какъвто е, нито “злонамерените” колеги, нито естеството на работата. Всички те са просто знаци, че вероятно сме някъде в насрещното или сме се отдалечили от нещата, които ни подхождат. Но понеже по един или друг начин сме свикнали с обстоятелствата, се страхуваме да предприемем стъпки към промяна. Усещаме, че нещо не е наред, че не сме на правилното място, но се адаптираме към това чувство и гледаме на промяната като излишно сътресение.
И все пак, разликата между това да вършиш нещо, което те увлича и това да изпълняваш неприятни за нас задължения от 9 до 5 е огромна и всеки от нас я познава. Въпросът е дали сме готови да отидем в другия край на скалата на удовлетворението. По-често не сме.

Защо оставаме на работа, която не харесваме:

Накратко, какво ни кара да се измъчваме всеки ден и да си повтаряме, че всичко е наред, въпреки чувството на неудовлетвореност и непълноценност.

Познатото зло е по-малко зло
Мислим, че няма да намерим друга работа, че ще останем без пари и работно място и това ще ни депресира и може да стигнем дъното. Страхуваме се да не изпуснем питомното в гонене на дивото. Притесняваме се да не попаднем в същото положение, да се окаже, че всяка работа по условие е досадна, че всеки шеф е твърде изискващ и дразнещ и още безброй опасения. Страхът от промяната е обясним, но той не е причина никога да не пристъпим към нея.

Мечтатели
Надяваме се усилията, вложени в работа, която не харесваме, да ни отведат на по-висока позиция, някой все някога да забележи качествата ни и да получим по-висок пост. Идеята за бъдещо повишение, по-голяма заплата, по-интересна работа ни държи приковани от мисълта “Сега се чувствам зле, но ако издържа още една година, ще получа това и това”. А дали си струва? Всеки дава си отговаря различно на този въпрос и прави избора си сам.

Дългът зове
Освен кредитите си, често плащаме дългове и към така наречения кредит на доверие. Подценяваме се и мислим, че щом са ни гласували доверие, трябва да го оправдаем и да изпълним дълга си към компанията. Забравяме, че освен “трябва” има и дума “искам”.

Това е моят трамплин
Шефовете ви изнервят, искат твърде много от вас, работната обстановка не ви харесва, но...Едно голямо “но” отмерва поредния неприятен работен ден. Решили сте, че в автобиографията ви ще седи чудесно точно определен опит. Така е, но освен това, ще се сдобиете и с графа “Неприятни емоции” в главата си, която рано или късно ще ви навреди.

Работата, която не харесваме изсмуква енергията ни в ядосване и неудовлетворение и бавно ни прави стресирани, недоволни и вечно оплакващи се. Това допълнително ни натоварва и изморява.
Затова е добре или да се решим на промяна, или да “се сприятелим с врага” и да заобичаме това което правим, просто да погледнем с други очи към не особено любимите ни задължения.