Необходимостта от значима работа

У човека е заложена необходимостта работата му да е значима, дори не винаги това да е осъзнато. Имаме нуждата да правим неща, които оценяваме като важни и полезни. Тогава изпитваме удовлетворение от това, което правим и сами ценим усилията си. Ако малкото ви дете попита какво работите, каквато и да е професията ви с прости думи ще се опитате да му обясните, какво получават в крайна сметка хората, каква е ползата за тях.

Много пъти човек си казва – сега работя за пари, защото трябва да издържам семейството си. Ала ако работата му е прекалено еднообразна и той не вижда никакъв смисъл в нея, тя го изморява, става му досадна и омразна. На такава работа е трудно да се задържиш дълго, тя трябва да ти дава поне перспектива за промяна в бъдеще. Иначе гледаш на нея като на временна спирка.

В началото на индустриализацията е било нормално работникът да се приема като винтче от голямата машина на предприятието, да извършва едни и същи механични движения. Ала това е нетипично за човешката природа. Започват да се правят рационализации, промени в организацията на работа и с течение на времето все повече и по-често човекът управлява, контролира машини и процеси, т.е. извършва далеч по-сложна мисловна дейност. Да, и сега има поточни линии и работници, които вършат едно и също край тях. Но не случайно това е най-неквалифицираната работа, а обикновено идеята е работникът да се обучи и така да премине на друго ниво.

Възможно е все пак човек да не приема работата си за значима. Това неминуемо влияе на отношението му към нея, както и на собствената му самооценка. Ако е зает в рекламата, например, той може да вижда работата си като средство за измама на хората – изтъкваш несъществуващи качества на продукта. Ако обаче продуктът е наистина добър, този човек помага на хората да направят правилния избор като изважда на показ предимствата му. Тогава работата му добива смисъл и той я върши мотивирано. Ако е учител, е възможно да намира работата си за безсмислена, тъй като учениците не се интересуват от наука, преписват, за да преминат в следващ клас, а той търпи всичко това, за да има изобщо работа. Това е вариантът, ако този човек не я намира за значима. В такъв случай той на практика въобще не я върши, а само симулира дейност. Уви, така може да продължи много дълго и всички са губещи, а причината е в обществената търпимост. Ако този учител обаче смята работата си за важна и много полезна, ситуацията ще е различна, дори и да работи със същите ученици. Науката, която преподава, все има и по-интересна страна, която да привлече вниманието им, ще си помогне с виц или интересна история. Той би могъл да разговаря и за важните за децата неща, да коментират заедно проблемите им. Тогава той ще е повече педагог, психолог и човек, отколкото преподавател, но ще е много по-полезен на работното си място.

Всъщност към всяка една работа човек може да се отнесе като към значима или като към непотребна. Продавачката сякаш само ви дава едни стоки срещу парите ви. Но тя може да препоръча нещо добро и да ви предпази от лоша покупка, работата й е свързана със социални контакти, които при една общителна личност ще й носят допълнително удоволствие. Автомонтьорът просто поправя коли, но преди това намира къде е проблемът в машината, решава важен за клиента проблем – колата му да заработи. Може да си банков служител и отстрани да изглежда, че по цял ден се ровичкаш в някакви цифри и това е досадно. Ти обаче си убеден, че това, което вършиш е много важно – към теб е проявено доверие – институцията и отделните хора са поверили парите си тъкмо защото ти си стриктен, коректен и отговорен човек.

От отношението към работата зависят резултатът от нея, обществената полза и собственото ни задоволство. Човек работи на първо място за пари, това е ясно. Но и не само. Ако те са единственият му мотив, едва ли това му стига. Той има нужда да знае каква е ползата от работата му, какво създава, защо другите имат нужда от него. Работата трябва да има смисъл в собствените му очи, за да е значим и той самият пред себе си и в своето обкръжение.