Място, лично за мен

В колко голям дом живеете? Стига ли ви мястото или ви е дори в повече? Замисляли ли сте се над въпроса каква е вашата потребност от лично пространство и дали, когато го делите с някого, винаги е недостатъчно, а когато сте сами, ви е твърде просторно и някак „студено”? И ние хората, също като повечето животни, имаме задължителна потребност от нашето си местенце - там, където се прибираш вечер, хапваш нещо вкусно, завиваш се с топлото одеяло на дивана в хола и четеш книга. Време само за теб, място- по-обичано от всяко друго. Всеки от нас се нуждае от своя персонален кът у дома, който му създава усещане за безопасност, неприкосновеност и комфорт.

С какво изпълвате пространството? Имате навика да трупате много вещи, пристрастени ли сте към вашите „нещица” и предпочитате ли те винаги да са в ред? На Диоген му е било необходимо само едно буре, за да се чувства добре в кожата си. През 1972 година пък японците изобретяват първите „капсулни” жилища с размери 4 на 2,5 метра. За щата Охайо например, минималният размер на жилищното пространство е не по-малко от 168 квадратни метра, което съгласете се, определено си е един малък „дворец”, сравнявайки го с домовете, които обитаваме тук в нашата страна. Размерът има значение, единствено по отношение на изобретателността, но не мислете, че мястото не стига, само защото жилището е малко. Не бързайте да трупате и обзавеждате, оставяйте пространствата празни и леки и се отразявайте свободно в тях с вещи, които ви носят дълбока радост.

Разчиствайте навреме белезите от старото Аз. Сега стигаме и до въпроса дали сте склонни да събирате повече вещи, отколкото ви трябват и лесно ли се отървавате от тях в името и на други промени? Вещите ни приютяват, но ни и правят зависими, привързваме се емоционално. Доказано е, че хората, които се разделят с лекота с предмети, които са пазили в продължение на десетилетия, са много по-освободени в съзнанието си от останалите, които смятат, че вещите са неизменна част от домашния уют. В един момент се оказва, че тези предмети са неизменна част и от умовете ни - част, която ни затормозва неминуемо.

Робувате ли на дома си? Нима не сте се чувствали така, сякаш губите контрол над дома, в който живеете? Опитвате се да подредите и тук, и там, да избършете праха и в едната, и в другата, и в третата стая, и когато това не ви се получава, започвате да се потискате, стресирате и дори паникьосвате. Вероятно за някои от вас звучи безумно, само че за други това е самата действителност. И ако трябва да дам личен пример, бих казала, че никога не излизам от вкъщи без да съм си оправила леглото. Може да не звучи особено добре, но все пак - контролът над дома и неговата привлекателност, уютност и чистота, често се оказва повече от задължителен, за да се чувстваме комфортно в него.



Отделяте ли повече време за грижа за пространството, вместо да прекарате време в него? Дори да е разхвърляно и прашно, не правете драма от това. Не се престаравайте да миете, чистите и подреждате, защото реално погледнато това ви време е изгубено. Да, това не означава да занемарите дома си, но помислете добре над факта, че удовлетворението от чистенето е празно удовлетворение. Друг проблем е декорацията В момента е пълно с вещи за красота на дома. Обикаляме магазини, съчетаваме, обновяваме. И не успяваме да се радваме от толкова обгрижване. Може би щастието и уютът са по-прости - малко разхвърляни списания, чаша от одтавна изпит чай, която обичате и е скъп спомен. Понякога се унасяте да я съзерцавате и да си спомняте нещо... Уютът не е само чистота и подреденост и всеки го знае. Запомнете го и вие и не губете време в безсмислени дейности.

Когато го споделяте, всичко ли споделяте? Говорейки за лично пространство, няма как да не споменем и онова споделеното. Дали, когато имаме партньор, имаме достатъчно „личен въздух”? Това е друга тема, ще кажете. Не съвсем. Защото колкото по-малко е жилището, в което живеем, толкова по-малка е и вероятността да сме на повече крачки разстояние от Него или Нея. Надничането е монитора на компютъра е неизменно или ритуалите ни след баня стават обект на любопитство: "Защо се мажеш с крем?" "Как го правите това жените?" Психолозите съветват никога да не избираме жилище с по-малко от две самостоятелни стаи, когато сме двама. Напълно разбираемо. Понякога усамотяването е по-необходимо и от въздуха дори. За да заредим батериите и да погледнем с разбиране на човека до нас, не би трябвало да сме постоянно с него.

А иначе...домашният уют често не е това, което си представяте. Дали го разбирате правилно може да си отговорите само вие. За мен той е най-вече в това да се прибера и да видя големия плюшен заек на дъщеря си, лежащ на пода в хола...и точно това ме прави щастлива. Вероятно комфортът е повече любов, отколкото сгънати дрехи, нали?