Творчеството – това, което ни прави щастливи

Щастието - цял живот го преследваме. И много по-често се самонараняваме, отколкото да го хванем в шепи и задържим завинаги. А може би не търсим в правилната посока?
Първата илюзия е, че то е някаква обетована земя, в която всичко е прекрасно. Е, няма такова нещо. Щастието е пътуване, свързано е с правене, със случване. Не е състояние, а глагол. То е магическото действие, което ни прави щастливи. Да създадеш нещо ново, несъществувало преди, в което да оставиш от себе си, това приближава до божественото. Ала не звучи ли премного превзето, след като животът обичайно е низ от рутинни неща, които правим всеки ден? Зависи кое как го вършим, защото на практика всичко е творчество.

Чудо е раждането на дете, още по-тънка работа е изграждането на неговия характер - един достатъчно сложен процес, в който не бива нито да надценяваме, нито да подценяваме приноса си на родители. Но така или иначе създаването на навици, граденето на ценности, на отношение към света са неща, в които ние сме главни действащи лица при създаването на новата личност.

Творчество е любовта, целият дълъг път на духовно и физическо опознаване и сближаване на две различни човешки същества. То е в граденето на доверие, в решаване на общи проблеми и излизането ни по-силни от тях. Изумителното в това съзидание е, че се получава нещо ново в много посоки – твоето ново аз - по-добро, по-красиво и вдъхновено. Същото става с твоя любим. Появява се нещо несъществувало досега – двойката, която заживява свой собствен живот. Любовта в най-голяма степен ни прави креативни, творчески настроени, със сетива отворени към света.

Творческо съзидание има във всички човешки отношения – между приятели, колеги, роднини, съседи, врагове или просто в кратката среща с непознати. Градивни или разрушителни ще са те, е плод на нашите действия и бездействия. На практика ние сме творци на целия си живот - на успехите и провалите си, защото каквото и да ни поднесе външният свят, важното е как ние ще го отиграем, как ще отвърнем на ситуацията.

Творчество е да отгледаш цвете – от посадената семчица или мъничкия разсад с две листенца и цветче в зародиш да се радваш на голямо и красиво растение. То е да отгледаш животинче – от безпомощно създание пред очите ти да се превърне в самоувереното и обичливо същество, което щъка из дома ти.

Ала творчеството е и в далеч по-делничните неща, ако се отнесеш към тях подобаващо. Какво друго е да обзаведеш дома си, в малките детайли да вградиш себе си – твоята естетика, ценности, привързаности и странности. Те са в картината в стаята, в касичката-прасенче за жълтите стотинки на рафтчето, в декоративното оръжие с провесен пискюл на стената или в абсурдната за всички останали, но за теб неповторима фотография над дивана. Чиста проба творчество е приготвянето на вкусна гозба, особено, ако промениш стандартната рецепта и внесеш собствен почерк.

Под знаменателя на творчеството най-естествено поставяме всичко, свързано с изкуството. Ала то далеч не се ограничава само с това да нарисуваш картина, да напишеш книга или да поставиш спектакъл. Творчество би могло да има във всяка една професия, ако подходиш към нея по този начин. Нима няма творчески елемент, когато търговецът умело убеждава клиента в ценните предимства на продавания продукт. Работникът, който си подрежда по най-рационален начин работата и е прецизен в действията си; фризьорката, която прави хората красиви; строителят на сгради; учителят... Всичко е творчество, но ако поискаш. Иначе се превръща в досадно, еднообразно задължение, което носи само скука и много умора. А истинската радост е, когато създаваш нещо заради самото него и насладата от творческата тръпка. Без да преследваш пари, успех, награди. Вероятно затова съществуват хобитата, а най-доброто съчетание е, когато успееш да превърнеш хобито си в професия.

Много мъдрост има в старото поверие за вградения човек или сянката му, за да стане градежът здрав. Във всяко съзидание има елемент на вграждане, макар и не в този буквално-опредметен смисъл. Неминуемо оставяш нещо от себе си – от духа си, от същността си, от емоциите си в нещото, което правиш. Раздаваш се, разпиляваш се по един прекрасен начин. Така обаче твоето присъствие в света около теб се умножава, ти проникваш в него и той в теб, взаимно се променяте, а това е класическо съзидание.