Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Работата. Завои и застои - II


II. Завои (Време ли е за нова работа?)

Работата не е единствено средство за изкарване на пари. Тя заема достатъчно голяма част от живота ни и не можем да си позволим да я вършим с неприязън и без удоволствие. Работата е полезна и за нас и за другите, когато носи радост и чувство за пълнота. Всички са имали лоши дни на работното място, но когато тези моменти станат твърде много е време за промяна.

Да се твърди, че пътят, по който вървим към работата, която наистина ще ни носи щастие и удовлетворение, е лесен, е нечестно. Хубавите неща стават трудно. Това, което е добре да имаме предвид е, че по-умно би било да вложим усилия в търсене и откриване, отколкото в опити да се приспособим към нещо, което не ни пасва.

Чувствате се нещастни и непълноценни

Един от най-сигурните признаци, който ни подсказва (понякога крещи), че е време за промяна е липсата на смисъл и чувството за непълноценност и обреченост. Несъмнено интересите на семейството ни са от значение, но какво би останало от вас ако позволите нещастието в работата дълго време да тегне над живота ви. Действайте разумно, не напускайте емоционално, а изберете подходящия за вас момент. Потърсете друга работа, преценете колко време можете да си позволите да останете без доход и съответно колко трябва да спестите, за можете да го направите.

Работата не бива да бъде тегоба, а едно от местата, където изразяваме себе си и се включваме в общия кръговрат на “отдаването” и “получаването”

Постоянно сте в състояние на стрес и напрегнатост
Всичко ви изнервя, всяка малка задача ви дразни и имате чувството, че всеки ден се движите по ръба на възможностите. Ако в началото сте успявали да изтърпите малките недостатъци в работата, сега те са се превърнали в огромни заплахи за личното ви спокойствие и удовлетвореност. Не се опитвайте да промените компанията, в която работите. Не се подценявайте, а просто я сменете.

Търсите признание, но то все не идва
Не очаквайте, че ако вие не си вярвате, някой друг ще повярва. Дори да имаме подходящите качества и необходимата квалификация понякога просто не успяваме да се впишем. Когато не харесваме работата, която вършим, това си личи. Не можем да наподобяваме удовлетвореност. Пък и дори да успеем да излъжем другите, че харесваме работата си, едва ли ще успеем да заблудим себе си. Затова, когато вътрешно знаете, че няма да успеете да се издигнете или да завоювате по-добри позиции на работното си място, не очаквайте това да се случи. Вземете сами това, което ви прави щастливи, не чакайте някой да ви го даде.

Не ви се тръгва от вкъщи
Ставате сутрин и изпитвате ужасното усещане, че пак трябва да тръгвате към работа. Чудите се какво да направите, за да намерите извинение да не ходите там. Сядате на работното си място и вече чакате денят да свърши.

Размотавате се
Още с пристигането в офиса се чудите с кого и колко по-скоро да излезете да изпиете едно кафе. Говорите с колегите си, не ви се започва работа. Проверявате личната си поща, разговаряте по телефона с приятели, въобще всичко, което поне за миг да ви отведе далеч от работното място, на което сте в момента.
Нямате търпение да си тръгнете
Приключвате работа точно пет минути преди края на работното време и започвате да цепите секундата на милиони частици, прекарани в неистово желание да си тръгнете час по-скоро.

Когато всички тези признаци станат основна част от ежедневието ни е време за преосмисляне. Въпросите са два: “Защо?” и “Докога?”. Не бързайте да си отговаряте, защото именно правилните отговори са в състояние да ви измъкнат от ситуацията.

Несъмнено застоите и завоите по отношение на кариерата всеки си избира сам. Намирането на подходяща работа съвсем не е по-лесно от оставането на неподходящата. Само че удоволствието от търсенето в първия случай определено си струва повече.
Виж още статии за:   Жените днес · Кариерата · Нашата работа · Офиса ·
Коментари
2011-09-29 #4
Цвети
има моменти или ситуации, много трудни и неразбираеми за околните, но не вярвам, че има моменти или ситуации, които да не те оставят без избор. оцеляването не бива да е на всяка цена. то има цена, да, но и тя е въпрос на избор
2011-09-29 #3
Дени Янакиева
Здравейте, радвам се, че не сте попадали в ситуация, в която да няма наистина на кого да разчитате /дори и мислено/а а парите, които получавате да имат буквално функция за оцеляване
2011-09-29 #2
Цвети
само да споделя как и защо аз напуснах. имах една колежка, която беше млада майка, като мен. и един ден раличка ( детето ) и казало, че иска да я заведе тя на градина, но след 7.30 ( когат отваря изобщо градината), защото другите деца и казвали всеки ден, че тя няма майка. мълчало си детето, трупало, с рев на градина ходеше и накрая си каза. зарад иработното време и ангажиментите колежката ми водеше детето първо и го взимаше последно, пропускаше всичките и тържества и рождени дни, на които беше канена или изобщо не ходеха никъде. аз нямах такъв договор заради един чудесен изгоден пазарлък с шефа и след като тя ми каза това със сълзи на очи и на пакет цигари в обедната, напуснах до 2 седмици...та, освен че досадих, нека посъветвам - никога не се двоумете да напуснете или заявите недоволство с работата - негативите са винаги повече от измамния комфорт!
2011-09-29 #1
Цвети
била съм на работа, която беше ужасна по всички параграфи - неустановен край на работния ден, унижения и садизъм от стран на шефа и всеки, който има някаква власт, интриги и скандали. единствено заплащането и колегите ми в офиса струваха - една ми е приятелка от повече от половината ми живот, а колегата е най- добри човек, който изобщо познавам. хората там постоянно щях да напускат или поне се чудеха как да се изплъзнат от едни чудесни договори срок от 3години иначе 10 000 лв обезщетение. и повечето от тях работеха там време, повече от два такива договора. и винаги съм се чудела защо всичко беше на приказки - шефът беше успял да сформира такава отровна атмосфера на ежедневно психическо оцеляване, че тя беше стнала част от същността. страхът, че другаде няма да оцелеят беше много силен - те просто бяха моделирани така. нещо като затворническия синдром - страх от свободата. чудна работа.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да поддържаме професионален интегритет на работното място
· Стратегическа автентичност: изкуството да бъдеш себе си, без да губиш професионалния баланс
· Без уважение няма въздух: как да се справим с тихото пренебрежение на работното място
· Професиите, в които жените са най- добри
· Да се насладим на живота по график
· Как да вържем мъжка вратовръзка
· Истинската причина някои хора да постигат повече: как дисциплината побеждава мотивацията
· Лято е, но да не се отпускаме
· Защо арогантността е опасно заразна?
· „Вечните хитове на България“, които жените слушат до болка, кръв и посиняване
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
Виж още статии за:   Жените днес · Кариерата · Нашата работа · Офиса ·
Петък
19
Юни 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Защо арогантността е опасно заразна?
В края на 80-те години на миналия век, психологът с Джеймс Рийзън искал да разбере какво се крие в погрешното...
Шефът – ръководство за употреба
Всеки офис е малка вселена, в която всеки има своето място и роля. Отношенията между колегите са крехки...
Госпожица Съвършенство
Колко пъти сме чували през детството си: "Трябва да бъдеш най-послушната вкъщи, най-умната в училище,...
Защо се уморяваме от отпуска, вместо да си починем?
Истинската почивка по време на отпуска не започва от първия ден, а чак след 4-5 дни. Защо това е така?...
Правила на модерния (и не само) етикет
Мислим си, че живеем във време, в което всеки си прави, каквото си иска, и вече етикет не съществува?...
1
Необходимостта от значима работа
У човека е заложена необходимостта работата му да е значима, дори не винаги това да е осъзнато. Имаме...
Какво казваме, когато (не) говорим
Ето една типична ежедневна ситуация. Връща се детето от училище, ние дежурно го питаме: „Как мина деня...
Докосването - общуване, близост, доверие
„Докосването предшества зрението, предшества и речта. Това е първият език и той не лъже.” - Маргарет...
Как да се харесаме на околните - II
Има ли особености, които различават подхода към мъжете от този към жените в старанието да се харесаме...
Лицемерието като потребност
Познавате ли хора, които винаги са мили, усмихнати и добронамерени? Всеки път ви правят комплименти,...
1
Как да запазим първоначалната си мотивация за работа
Започнали сте нова работа? Чудесно. Мина времето на адаптация и всичко изглежда наред. Свикнахте, опознахте...
Професиите, в които жените са най- добри
В миналото разпределението на ролите на мъжа и жената е било ясно установено. В днешно време обаче все...
На везните: свободно време срещу по-добро заплащане
Първият въпрос, който ни хрумва би бил: „Задължително ли се стига дотам?” Да, понякога можем да ги поставим...
Жената алфа
"Жени алфа", "силни жени", "безсърдечни кучки" - жени, от които се възхищаваме, които презираме, които...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook